Социалистическа република Македония
| Социалистическа република Македония Socijalistička Republika Makedonija Социјалистичка Република Македонија | ||||||
| — част от Социалистическа федеративна република Югославия — | ||||||
| ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
 | ||||||
| Континент | Европа | |||||
| Столица | Скопие | |||||
| Официални езици | Македонски език | |||||
| История | ||||||
| - Основаване на СФРЮ | ||||||
| 1945 | ||||||
| - Разпадане на Югославия | ||||||
| 1991 | ||||||
| Площ | ||||||
| 25 333 km² | ||||||
| Население | ||||||
| - Преброяване | 2 033 964 | |||||
| - Гъстота | 79.1 д./km² | |||||
| Валута | югославски динар (YUD) = 100 пара | |||||
| Днес част от | Република Македония | |||||
.svg)
.svg)
Социалистическа република Македония (на македонска литературна норма: Социјалистичка Република Македонија) е република в състава на бившата Социалистическа федеративна република Югославия.[1][2]
След промяната на политическата система на парламентарна демокрация през 1990 г., Републиката сменя името си на Република Македония през 1991 г.[3] и с началото на разпадането на Югославия декларира своята пълна независимост на 8 септември 1991 г.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Съвременната македонска държава официално е обявена под името Демократична Македония[4] на 2 август 1944 година, денят на обявяването на Илинденско-преображенското въстание срещу Османската империя през 1903 г. Това става на първата пленарна среща на АСНОМ по време на антифашистката Национална война за освобождение на Македония по време на Втората световна война. Тази дата сега е празнувана в Република Македония като деня, в който за първи път е позволено да се обяви отделна македонска националност.
Между 1944 – 1948 г., под покровителството на Коминтерна, Тито и Сталин, и с одобрението на новата българска комунистическа власт в лицето на Георги Димитров, новосъздадените македонски държавни власти подготвят учители и книги, които са изпратени в НР България, за да разгърнат съвместно с БКП заплануваното мероприятие по умишлена македонизация на Пиринско, целяща последващо предаване на въпросните земи от страна на НР България на СФР Югославия като евентуална стъпка към по-широка Балканска федеративна република. Този план пропада след 1948 г., когато настъпва разрив в отношенията между Сталин и югославския министър-председател Тито.
През 1945 година страната променя официалното си име на Народна република Македония. Тя е формално част като федерална република в бивша Югославия. Много хора обаче са против федерацията, други пък искат по-голяма независимост, което води до тяхното преследване. Една от най-известните жертви на тези преследвания е първият президент на Република Македония Методи Андонов-Ченто. През 1963 година името е сменено на Социалистическа република Македония.
Глави на институции[5][редактиране | редактиране на кода]
Президенти на АСНОМ[редактиране | редактиране на кода]
Председатели на президиума на парламента[редактиране | редактиране на кода]
- Методи Андонов-Ченто (15 април 1945 – 15 март 1946)
- Димитър Несторов (15 март – 17 април 1946), временно изпълняващ длъжността
- Богоя Фотев (17 април 1946 – 4 януари 1951)
- Видое Смилевски (4 януари – 15 октомври 1951)
- Страхил Гигов (15 октомври 1951 – 2 февруари 1953)
- Лазар Колишевски
Председатели на парламента[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Стоянов-Мире (2 февруари – 19 декември 1953)
- Лазар Колишевски (19 декември 1953 – 26 юни 1962)
- Люпчо Арсов (26 юни 1962 – 24 юни 1963)
- Видое Смилевски (25 юни 1963 – 12 май 1967)
- Мито Хадживасилев (12 май 1967 – 1 август 1968)
- Златко Биляновски (1 август – 23 септември 1968), временно изпълняващ длъжността
- Никола Минчев (23 септември 1968 – 8 май 1974)
Председател на Председателството (на парламента)[редактиране | редактиране на кода]
- Видое Смилевски (8 май 1974 – 9 септември 1979)
- Люпчо Арсов (9 септември 1979 – 28 април 1982), временно изпълняващ длъжността до 30 септември
- Ангел Чемерски (28 април 1982 – 4 май 1983)
- Благоя Талески (4 май 1983 – 3 май 1984)
- Томе Буклески (3 май 1984 – 26 април 1985)
- Ванчо Апостолски (26 април 1985 – 28 април 1986)
- Матея Матевски (28 април – 30 април 1986), временно изпълняващ длъжността
- Драголюб Ставрев (30 април 1986 – 28 април 1988)
- Йездимир Богдански (28 април 1988 – 28 април 1990)
- Владимир Митков (28 април 1990 – 27 януари 1991)
Министър-председатели[редактиране | редактиране на кода]
- Лазар Колишевски (1945 – 1953)
- Любчо Арсов (1953 – 1960)
- Александър Гърличков (1960 – 1965)
- Никола Минчев (1965 – 1968)
- Ксенте Богоев (1968 – 1974)
- Благой Попов (1974 – 1982)
- Драголюб Ставрев (1982 – 1986)
- Глигорие Гоговски (1986 – 1991)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- The Question of Self-determination and Union of the Macedonian Nation
- Macedonia after the Second World War (1945 – 1991)
- Dr. Cvetan Cvetkovski: CONSTITUTIONAL HISTORY OF THE REPUBLIC OF MACEDONIA – Centre for European Constitutional Law
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Устав Федеративне Народне Републике Југославије (1946), sr.wikisource.org, retrieved on October 19, 2007. ((sh))
- ↑ Устав Социјалистичке Федеративне Републике Југославије (1963), sr.wikisource.org, retrieved on October 19, 2007. ((sh))
- ↑ page_pageid=113,160569&_dad=portal&_schema=PORTAL&prikaz=22&VestID=18237491 On This Day – Macedonian Information Agency – MIA, see: 1991 ((mk))
- ↑ Dr. Cvetan Cvetkovski, Skopje University, Faculty of Law, "Constitutional history of the Republic of Macedonia", section „1. Creation of the contemporary Macedonian state during the Second World War (1941 – 1945)“, Centre for European Constitutional Law.
- ↑ Macedonia
Портал „
