Северна Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Македония)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

Република Северна Македония
на македонска литературна норма: Република Северна Македонија
на албански: Republika e Maqedonisë së Veriut
      
Национален химн: Денес над Македония
Наименование на местния жител: македонец/гражданин на Република Северна Македония
Местоположение на Северна Македония
Местоположение на Северна Македония
География и население
Площ 25 713 km²
(на 148-о място)
Води 1,9%
Климат умерен
Столица Скопие
42°00′ с. ш. 21°26′ и. д. / 42° с. ш. 21.433333° и. д.
Най-голям град Скопие
Официален език Македонска литературна норма (официален и национален език)[1]
албански език (втори официален език)[2]
Население
(пребр., 2016)
Повишение 2 071 278[4]
(на 142-ро място)
Гъстота на нас. 80,7 души/km²
(на 117-то място)
Управление
Президент Стево Пендаровски
Министър-председател Зоран Заев
Организации Съвет на Европа, ЦЕФТА, ООН
История
Независимост от СФРЮ 8 септември 1991
Признаване от ООН
като независима държава
8 април 1993
Икономика
БВП (ППС, 2012) $22 147 млрд.[3]
БВП на човек (ППС) $10 718
БВП (ном., 2012) $10 198 млрд.
БВП на човек (ном.) $4 935
ИЧР (2012) Повишение 0.728[4] (висок)
(78-о)
Коеф. на Джини (2008) 44.2[5] (среден)
Валута Македонски денар (MKD)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO MKD
Интернет домейн .mk
Телефонен код +389
Република Северна Македония в Общомедия

Северна Македония (на македонска литературна норма: Северна Македонија; на албански: Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (на македонска литературна норма: Република Северна Македонија; на албански: Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония[6] (съкратено БЮР Македония и БЮРМ). Северна Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания[7]. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.

Етимология

Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία (Makedonía)[8][9]. Името на античните македони – Μακεδόνες (Makedónes), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (makednós) – висок, изтънен[10], имащо общ корен със съществителното μάκρος (mákros), означаващо дължина на гръцки[11]. Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“,[9][12][13] и се е отнасяло до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя.

География

Околностите на Кораб планина

Северна Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 764 м.

Географските координати на Северна Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.

Северна Македония има три национални парка – Пелистер в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата – Езерани и Ясен.

Води

Главна река е Вардар с притоци Пчиня, Брегалница, Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското.

Геология

Опасни природни явления са земетресенията. Едно от последните силни земетресения е в района на Валандово, със степен 5,4 по скалата на Рихтер.

Климат

Климатът в Северна Македония е преходен средиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 °C, за юли от 22 до 25 °C. Валежите са между 400 и 600 мм годишно. От растителността смесените гори заемат около 20% от територията. Страната има предимно планински характер.

История

Антична история на региона

Руините на град Хераклея Линкестис, основан от Филип II Македонски през IV век пр. Хр.

През античността по-голямата част от днешна Северна Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните[14], докато северозападната част е населявана от племето дардани, а югозападната от племената енхелейци, пелагони и линкести, първите две от които илирийски, а вторите – молоски.[15][16][17][18][19][20]

Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.

През 356 г. пр. Хр. Филип II Македонски присъединява[21] Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп)[22]. Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. Филип V Македонски (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – Дропион, като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. През 168 г. пр. Хр. регионът е включен в границите на Римската империя, а през 146 г. пр. Хр. е създадена провинция Македония. Въпреки това, Дардания продължава съпротивата, като областта (вкл. Скопско) попада под римска власт чак през 28 г. пр. Хр. При управлението на Диоклециан провинция Македония е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Северна Македония попада във втората, чиято столица е град Стоби[23]. Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия[24]. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския[25].

Средновековие и османско владичество

След 580 г. византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари.

Куберова България
България при цар Симеон I
България при цар Самуил

Около 680 г. в Керамисийските поля, областта на днешния град Битоля, се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан Кубер, напуснали Аварския хаганат[26]. Тук те се установяват като независими създават своя Куберова България и, както е отбелязано в надписите на Мадарския конник, държат връзка с Аспарухова България и участват във външнополитическите ѝ преговори.

През 808 г. хан Крум настъпва към Сяр. При управлението на хан Пресиян (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на Първата българска държава до Синьо море. През управлението на княз Борис-Михаил (852 – 889) България приема християнството, а Охридската книжовна школа става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При цар Симеон Велики книжовният разцвет продължава, a областта става вътрешна: българските граници обхващат не само съседните Сърбия и Епир, но и Тесалия, както и останалата дотогава извън границите част от днешна Албания. След завладяването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, тук е седалището на българския патриарх[27] и днешните Албания и Северна Македония са центърът на българската държава, която в тези години се простира от Добруджа[28] през Банат, Белград и София до Драч и Лариса. През 1018 г. след съкрушаване на съпротивата на Пресиян II в Томор, на войводата Ивац в планината Връхот (дн. в Албания), на Видин и на Сермон в Срем България пада под византийска власт при император Василий II Българоубиец след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област (тема) България, а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия. Но завоевателят тук не е в свои земи, само след двадесет и три години през 1040 г. българите от Срем и Видин през София до Янина и Ламия въстават и провъзгласяват за свой цар Петър Делян. Византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след тридесет и една години през 1072 г. потомъкът на българските кавхани Георги Войтех оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от Костур до Ниш. Византийското господство е възстановено единствено благодарение на огромния военен потенциал на империята.

Балканите между 1373 – 1395 година.

Само десет години след възвръщане на независимостта на България цар Иван Асен I настъпва през 1195 г. към Скопие и възстановява в областта суверенитета на Българското царство. При братята му царете Петър IV и Калоян българските държавни граници обхващат териториите от Прищина до Сервия. След смъртта на цар Калоян, в Македония управляват неговите братовчеди деспот Алексий Слав и севастократор Стрез. При цар Иван Асен II областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в Дубровнишката грамота, и страната отново има широк излаз на Синьо море. Към средата на XIII в. български боляри на Скопие са Тих и синът му Константин Тих, който през 1257 г. е избран от болярския съвет в Търново за цар на България. След като Ивайло сваля цар Константин Тих, властта в региона преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. Душаново царство, за чиято столица е обявен град Скопие[29]. Към 1356 г., само десет години след смъртта на цар Стефан Душан, империята се разпада и до османското нашествие на Балканския полуостров в този регион доминира Прилепското кралство. След смъртта на Крали Марко през 1395 г. владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, по-късно преименуван на Охридски санджак, и са присъединени към Османската империя. Части от днешна Северна Македония попадат в Скопския санджак, създаден още през 1392 г. с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак.

Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с Видин, Провадия и Мадара на въстание се вдига народът във Велес и Овче поле. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено Мариовска буна. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско.[30] През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от Чавдар войвода, същата година превземат София, по това време главен град на Румелия и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци[31]. През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното Карпошово въстание, влиза във връзка с австрийския император Леополд I, който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона [32] и е признат от сюзерена за български „крал на Куманово“ и негов васал, а съратникът му Страхил войвода e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Национално възраждане

Карта на Българската екзархия (1870 – 1913).
Карта на Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано
Граници на България според Цариградската конференция, 1876 – 1877
Карта на Санстефанска България.
Обитавани от българи земи – български говори и диалекти

В средата на XIX век територията на цялата област Македония е поделена на три вилаета – Битолски, Косовски и Солунски. Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и националноосвободителната борба, в легиите на Раковски, в бунтовете на хъшовете в Браила, в революционните чети. През 1859 г. жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. През 1869 г. Йосиф Ковачев открива първото педагогическо училище в Щип. На 28 февруари 1870 г. излиза султанският ферман за Българската Екзархия – опора на българите в Македония. През 1876 г. заедно с Априлското въстание е вдигнато известното Разловско въстание. През 1877 г. македонски българи се бият на Шипка в българското опълчение. На 20 май 1878 г. от двадесет и една църковно-училищни български общини в Македония е отправена молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България. След Берлинския конгрес избухва Кресненско-Разложкото въстание. На 1 юни 1880 г. българите от Воден и Гумендже пращат прошение до европейската комисия за Източна Румелия, а на 3 юни същата година македонските българи пращат прошение до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония. Същата година е основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1882 г. е открита и девическа гимназия. През 1885 г. Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България. На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава ВМРО. През 1895 г. става т. нар. Четническа акция на Македонския комитет. През XX век освободителната борба на българите от Македония продължава с Горноджумайското въстание, солунските атентати, Илинденско-Преображенското въстание. Българите участват масово в Македоно-одринското опълчение и Единадесетата пехотна македонска дивизия.[33]

Проникването на идеите на Просвещението от Западна Европа бележи нов етап в развитието на Македония, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През XIX век братята Миладинови, Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Йордан Хаджиконстантинов (Джинот) и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на борбата за българска църковна независимост. Главното постижение е създаването на български църковни общини във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 г. Българска екзархия. В границите на днешна Северна Македония такива общини е имало в градовете Скопие, Битоля, Велес, Дебър, Крива паланка, Прилеп, Струмица, Щип и други, а български епархии, управлявани от владици, са Охридската, Битолската, Скопската, Дебърската, Велешката и Струмишката. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са българската класическа гимназия в Битоля, българското педагогическо училище в Скопие‎‎ и българското педагогическо богословско училище в Щип‎.

През 1876 г. избухва Разловското въстание като част от Априлското въстание, което предизвиква последната сериозна Източна криза. Според предложенията на Цариградската конференция голямата част от територията на днешна Северна Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния Санстефански мирен договор почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След Берлинския конгрес от 1878 г. Македония остава в рамките на Османската империя, а през 1893 г. се основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която на основата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на автономия за Македония. Илинденското въстание от 1903 г. предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 г.

В Кралство Сърбия и Югославия

Държавни граници в Македония 1913 – 1999 година

Според сключения преди Балканските войни Българо-сръбски договор от 1912 г. Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония.[34] По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части – Вардарска Македония за Кралство Сърбия, Пиринска Македония за Царство България и Егейска Македония за Кралство Гърция.

След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.[35] Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени.[35] Официалната сръбска власт определя славянското население в Македония за „южни сърби“.[36] Сръбското правителство нарича Вардарска Македония „Южна Сърбия“, а езикът на местното славянско население смята за диалект на сърбохърватския.[36] В обществения живот се позволява употребата единствено на сърбохърватски език.[36] Употребата на български, включително местните диалекти, е забранена.[35] Забранява се също публикуването на вестници, списания и книги на български.[37] Срещу сръбската власт избухват: Тиквешкото въстание на 15 – 25 юни 1913 г. и Охридско-Дебърското въстание на 7 септември 1913 г.

По време на Първата световна война

България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили през есента на 1915 г. и анексира голяма част от областта. След излизането на България от войната на 29 септември 1918 г. Вардарска Македония попада отново под сръбско власт. Според Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., България отстъпва и Струмица в полза на Кралство Югославия. С възстановяването на сръбската власт се завръщат и антибългарските мерки от първата окупация (1913 – 1915 г.): всички български учители и духовници са прогонени, българските книги и знаци са премахнати и всички български организации са разпуснати.[35]

След Първата световна война

Сръбското правителство провежда политика на сърбизация в региона, която включва системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда.[35] За да подпомогне осъществяването на тази политика, югославското правителство разполага петдесетхилядна армия и жандармерия във Вардарска Македония.[35] До 1940 г. по правителствения план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства (първоначалните планове са били за 50 000 семейства).[35]

През 1927 г. в Скопие е организиран процес срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В отговор на репресиите срещу българите във Вардарска Македония малко след това Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие. В периода 1920 – 1934 г. в областта активно действат четите на Вътрешната македонска революционна организация, които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация Сдружение против българските бандити и извършват атентати срещу политически и военни лица като Жика Лазич, Велимир Прелич и други. В най-общи линии местното население се застъпва за създаването на независима Македония или за включването на цялата област Македония в Балканска федеративна република.

В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г. е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия.

По време на Втората световна война

България по време на Втората световна война

Между 6 и 17 април 1941 г. нацистка Германия и фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти образуват Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България.[38] В италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.

На 19 април 1941 г. българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ) начело с Методи Шатаров (Шарло)[39][40] отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска.[41] Методи Шатаров установява връзка с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозни са и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шатаров Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) във Вардарска Македония. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиска на Югославската комунистическа партия в Коминтерна. В периода 1941 – 1944 г. от комунистическата съпротива във Вардарска Македония загиват 445 души в борба с български полицейски и военни органи,[42] което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 г. българските власти под силен германски натиск[43] извършват депортацията на близо седем хиляди евреи от областта.[44] След преврата на 9 септември 1944 г. България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония[45].

Българското управление завършва на 28 октомври 1944 г. с подписването на Московското примирие.[46] Още на 11 октомври е подписано предварително споразумение, даващо петнайсетдневен срок за прибиране на българската администрация и войска в границите от 1939 г. (изключвайки Южна Добруджа), което страната изпълнява.[47] С подписването на Парижкия мирен договор, влязъл в сила на 15 септември 1947 г., статуквото е закрепено и формално.

Федеративна Македония

Още през август 1944 г. е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопровъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложени на силен политически терор. До началото на 1960 г. са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов (Ченто), Павел Шатев, Венко Марковски и други.

На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ). То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“

В кратки срокове са създадени езикови комисии на АСНОМ, които изработват и стандартизират македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Дадено е начало на македонска историография, която с помощта на исторически фалшификации започва създаването на македонска нация.

На 6 – 7 януари 1945 г. избухва бунт в Скопие и Щип в т.н. Народноосвободителна войска на Македония. Потушаването и последвалите репресии остават известни като Кървавата коледа. В периода от края на Втората световна война до 1949 г. Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса – насилствената македонизация на Пиринска Македония, извършвана под натиска на СССР и със сътрудничеството на българските власти, и Гръцката гражданска война (1946 – 1949 г.) чрез Народоосвободителния фронт, който под шапката на Демократичната армия на Гърция се бори за отцепването на Егейска Македония от Гърция.

Проведена е колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944 – 1991 г. се изграждат държавните и академичните институции, голяма част от инфраструктурата.

Независимост (1991 г.)

На 8 септември 1991 г. тогавашната Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия. Проведен е референдум и започва процес на мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява независимостта на страната въз основа на резултатите от референдума. България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия да стори същото.[48] Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да признаят независимата република.[49] През 1993 г. страната е приета за член на ООН.

Тогавашната Република Македония е силно дестабилизирана от войната в Косово през 1999 г. и последвалата бежанска вълна от над 250 000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 г. се стига до военния конфликт в страната между албанската Армия за национално освобождение (АНО) и силите за сигурност на Република Македония. Същата година е подписано Охридското споразумение, с което се дават значителни граждански и политически права на македонските албанци, а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО.

Северна Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с Гърция на първо място, заради вече решения спор за името Македония, и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседски отношения, а през 1999 г. бе решен езиковият спор между България и Република Македония. Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Северна Македония, която от своя страна иска от България да признае организацията „ОМО Илинден – Пирин“.

Административно деление

Северна Македония е разделена административно на 80 общини. Столицата Скопие има статут на сборен административен център – община Скопие включва десет градски общини.

Население

Вероизповедания

65% изповядват християнството, 33% – исляма, а 2% – друга вяра или не са се определили.

Вероизповедания в Северна Македония
религии процент
Християнство
  
65%
Ислям
  
33%
Друга вяра или неопределени
  
2%


Етноси

Етноси в Северна Македония
етноси процент
Македонци
  
64.2%
Албанци
  
25.2%
Турци
  
3.9%
Цигани
  
2.7%
Други етноси и неопределени
  
4.0%


Етническа карта на Северна Македония според преброяването през 2002 г.

По данни от преброяването в страната от 2007 г. населението на Северна Македония наброява 2 057 000 души.[50] Според преброяването от 2002 г. по-голямата част от населението (65%) изповядва християнството (64% са православни); 33% са мюсюлмани[51]. Жителите на републиката са се самоопределили етнически като:

  • Македонци – 1 297 981 (64,2%)
    • Българи – 1417 души, но над 70 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2017 г.[52] Десетки хиляди други граждани на Северна Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Като цяло в България е широко застъпено схващането, че гражданите, които се самоопределят като македонци, са етнополитически дезориентирани българи.[53] Северна Македония отказва да признае официално наличието на българско малцинство.
  • Албанци – 509 926 (25,2%)
  • Турци – 77 959 (3,9%)
  • Цигани – 53 879 (2,7%) и 4% други[54]

Език

66,5% от населението заявява, че говори на македонски език, който според български и някои западни лингвисти[55][56] е писмена регионална норма на българския език. Други 25,1% от населението говорят на албански, 3,5% – на турски, 1,9% – на цигански, а 1,2% заявяват, че говорят на сръбски [57].

[58]
Езици в Северна Македония
езици процент
Македонски литературен език
  
65.5%
Албански език
  
25.1%
Турски език
  
3.5%
Цигански език
  
1.9%
Други и неопределени
  
4.0%


Македонският език или македонската езикова норма е южнославянски език или една от книжовните норми на българския език. Това е официалният език на Република Северна Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Република България и до Преспанското споразумение в 2019 година от Гръцката република, където е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα). Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатския български език.

Политика

Държавно устройство

Правителствени сгради в столицата

Северна Македония е парламентарна република начело с президент, избиран за пет години. Висш законодателен орган в страната е Събранието, което се състои от 120 депутати, избирани за четири години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател.

В Северна Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са ВМРО-ДПМНЕ и Социалдемократическият съюз на Македония. На последните парламентарни избори през 2016 г. ВМРО-ДПМНЕ печели 39,39% от гласовете. На второ място е Социалдемократическият съюз на Македония с 37,87%. Демократичният съюз за интеграция получава 7,52%.

Настоящият президент е Георге Иванов (ВМРО-ДПМНЕ). През май 2017 г. за министър-председател е определен лидерът на СДСМ Зоран Заев, който встъпва в длъжност на 1 юни същата година.

Международен статут

Северна Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замразява[59][60] за неопределено време приемането на нови членове от 1 януари 2007 г. Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден.[61] След окончателното решаване на спора за името, на 6 февруари 2019 г. в Брюксел е подписан Протокол за присъединяването на Република Северна Македония към НАТО. [62]

Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Северна Македония, са фиксирани в съвместна декларация от 22 февруари 1999 г., потвърдена със съвместния меморандум, подписан на 22 януари 2008 г. в София.[63]. На 17 юни 2018 е сключено Преспанското споразумение с Гърция, който урежда редица спорни въпроси между двете страни, сред които основно място заемат въпросите за името на републиката и за признаването на македонския език. Споразумението предвижда преименуване на страната в „Република Северна Македония“, а езикът официално да бъде признат като „македонски език“. В условия на силна политическа съпротива от опозиционните партии, през септември 2018 г. е проведен референдум за членството в ЕС, НАТО и за новото име на републиката. Макар да не успява да събере нужните 50% от гласоподавателите, референдумът по категоричен начин показва настроенията на избирателите и очакванията от бъдещите правителства за посоката на развитие на държавата – 94,18% гласуват „за“. На 11 януари 2019 г. македонският парламент одобрява с мнозинство от 81 пратеници изменението на конституционното име на страната.[64] На 25 януари 2019 г. споразумението е ратифицирано от Гърция[65] и влиза в сила на 12 февруари 2019[66].

Икономика

Изглед от центъра на Скопие

Северна Македония има отворена пазарна икономика. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Северна Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.

Безработицата е на високо ниво – 23,4 % към 2017, като в Европа единствено Косово има по-висок процент.[67] Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2019 да бъде 3,2%.[68] БВП е близо $34 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 16000. Средната работна заплата е 400 евро.[69] Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността – 27,2% и сектора на услугите – 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.

Магистрала Е65

Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми – медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна (зеленчуци, плодове, яйца), напитки (вино, мляко), тютюн и стомана.

Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство – овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.

Въоръжени сили

Македонски Ми-24

Въоръжените сили на Северна Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава северномакедонската армия разполага само с 4 танка Т-34 и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.

Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Северна Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка Т-55, миномети „Тунджа“, МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово Украйна също помага на Северна Македония с продажба 31 танка Т-72, вертолети Ми-24 и четири щурмовика Су-25 (последните впоследствие продадени на Грузия).

Северна Македония е в процес на присъединяване към НАТО.

Страната изпраща малък военен контингент от 77 войници в Ирак през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 северномакедонски войници са разположени в Афганистан.

Култура и общество

Официалният език в страната е македонският, който в България се смята за една от трите книжовни норми на българския.[70] В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална Македонска православна църква, която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а ислямът – в населената предимно с албанци западна част.

Държавните институции на Северна Македония с времето започват да налагат все повече идеите на античния македонизъм в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на древните македонци. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например Национална арена „Филип II Македонски“ и скопското летище „Александър Македонски“. Историографията на Северна Македония, поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като цар Самуил, Карпош и Гоце Делчев. Някои съвременни учени-македонисти дори подкрепят абсурдни тези за македонски произход на названията на европейски градове – градове като Венеция, Виена и Осло,[71] както и на архитектурния стил барок.[72]

Национални празници

Галерия

Други

Външни препратки

Бележки

  1. „The Macedonian language, written using its Cyrillic alphabet, is the official language in the Republic of Macedonia.“, Член седми от Конституцията на Република Северна Македония
  2. Закон за употреба на езиците, чл. 1, ал. 2 (Обнародван в Държавен вестник на Република Македония, брой 7 от 14 януари 2019)
  3. Report for Selected Country. // International Monetary Fund. Посетен на 9 октомври 2012.
  4. Human Development Report 2010. // United Nations, 2010. Посетен на 5 ноември 2010.
  5. CIA – The World Factbook – Field Listing: Distribution of family income – Gini index. // Central Intelligence Agency. Посетен на 31 декември 2010.
  6. Министерство на регионалното развитие – Стартира набирането на проектни предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Бивша югославска република Македония. // Посетен на 25-10-2013.
  7. The Republic of Macedonia – BASIC FACTS, Министерство на външните работи, Република Македония
  8. Μακεδονία, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  9. а б Macedonia, Online Etymology Dictionary
  10. μακεδνός, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  11. μάκρος, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  12. Eugene N. Borza, Makedonika, Regina Books, ISBN 0-941690-65-2, p.114: The „highlanders“ or „Makedones“ of the mountainous regions of western Macedonia are derived from northwest Greek stock; they were akin both to those who at an earlier time may have migrated south to become the historical „Dorians“.
  13. Nigel Guy Wilson, Encyclopedia of Ancient Greece, Routledge, 2009, p.439: The latest archaeological findings have confirmed that Macedonia took its name from a tribe of tall, Greek-speaking people, the Makednoi.
  14. Bauer, Susan Wise: The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome (2007), ISBN 0-393-05974-X, page 518: „... Italy); to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians.“
  15. Wilkes, John: ''The Illyrians'', Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 0-631-19807-5, p. 49. Google Books, 28 декември 1995. ISBN 978-0-631-19807-9. Посетен на 6 юни 2011.
  16. Sealey, Raphael, ''A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C.'', University of California Press, 1976 ISBN 0-520-03177-6, p. 442. Google Books, 28 октомври 1976. ISBN 978-0-520-03177-7. Посетен на 6 юни 2011.
  17. Evans, Thammy, ''Macedonia,'' Bradt Travel Guides, 2007, ISBN 1-84162-186-2, p. 13. Google Books, 1 юни 2007. ISBN 978-1-84162-186-9. Посетен на 6 юни 2011.
  18. Borza, Eugene N., ''In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon,'' Princeton University Press, 1992, ISBN 0-691-00880-9, pp. 74 – 75. Google Books, 8 септември 1992. ISBN 978-0-691-00880-6. Посетен на 6 юни 2011.
  19. Lewis, D.M. et al. (ed.), ''The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.'', Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-23348-8, pp. 723 – 724. Google Books, 1994. ISBN 978-0-521-23348-4. Посетен на 6 юни 2011.
  20. The Cambridge Ancient History Volume 3, Part 3: The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC by John Boardman and N. G. L. Hammond,1982,ISBN 0-521-23447-6,page 284
  21. Warfare in the ancient world: from the Bronze Age to the fall of Rome. By Stefan G. Chrissanthos, page 75
  22. Poulton, Hugh, ''Who are the Macedonians?'' C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 14. Google Books, 23 февруари 2000. ISBN 978-1-85065-534-3. Посетен на 6 юни 2011.
  23. A Companion to Ancient Macedonia, By Joseph Roisman and Ian Worthington, page 549
  24. Encyclopaedia Britannica – Scopje. // Britannica.com. Посетен на 6 юни 2011.
  25. A F Christidis. A History of Ancient Greek, Cambridge University Press, 2007, page 351
  26. „Acta Sancti Demetrii“, V 195 – 207, Гръцки извори за българската история, 3, стр. 159 – 166
  27. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26 – 31.
  28. Записка на готския топарх, ГИБИ, т. 5р БАН, С 1958, стр. 288 – 294]]
  29. The last centuries of Byzantium, (1261 – 1453) by Donald MacGillivray Nicol. Google Books, 1993. ISBN 978-0-521-43991-6. с. 500. Посетен на 28 април 2010.
  30. РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV – XVIII ВЕК, военна академия Г.С.Раковски
  31. Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV – XVII в.)
  32. Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България
  33. Държавна агенция архиви
  34. Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878 – 1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11 – 14
  35. а б в г д е ж Banac, Ivo. The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics.. London and Ithaka, Cornell University Press, 1984. ISBN 0801416752. с. 317.
  36. а б в Danforth, Loring M.. The Macedonian Conflict. Princeton University Press, 1997. ISBN 0-691-04356-6. с. 65.
  37. Рихлик, Ян, Коуба, Мирослав. Историја на Македонија. Скопие, Македонска Реч, 1997. ISBN 978-9989-163-88-3. с. 189.
  38. Bulgarian Campaign Committees in Macedonia – 1941 Dimitre Mičev
  39. Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Valentina Georgieva, Sasha Konechni, Scarecrow Press, 1998, ISBN 0-8108-3336-0, p. 223.
  40. Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, p.102. Books.google.bg, 1995. ISBN 978-1-85065-238-0. Посетен на 28 април 2010.
  41. Bulgaria during the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, p. 131. Google Books, 1975. ISBN 978-0-8047-0870-8. с. 314. Посетен на 28 април 2010.
  42. Македонија во НОБ 1941 – 44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410
  43. The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry United States Holocaust Memorial Museum
  44. Mark Cohen, The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry, United States Holocaust Memorial Museum
  45. Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45, Nigel Thomas, K. Mikulan, Darko Pavlović, Osprey Publishing, 1995, ISBN 1-85532-473-3, p. 33.
  46. Мариана Атанасова, Московското примирие от 28 октомври 1944 г., в-к „Македония“, брой 42, 18 ноември 1998 г.
  47. Любомир Огнянов, БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРБИТА НА МОСКВА (1944−1955), 2012
  48. Дипломатически отношения между Република България и Република Македония, www.mfa.bg, проверено на 23.10.2012 г.
  49. Recognition of States: Annex 3. // Web.archive.org. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2005. Посетен на 28 април 2010.
  50. Книга XIII. Вкупно население, домаќинства и станови. (PDF). // Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002. Државен завод за статистика, 2005. с. 52. Посетен на 6 юли 2006.
  51. www.cia.gov
  52. Над 70 000 македонци имат българско гражданство
  53. Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe (CEDIME-SE)Minotities in Southeast Europe – Macedonians of Bulgaria, pg. 33.
  54. www.cia.gov
  55. Who are the Macedonians?, Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340,p. 116.
  56. When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Brian D. Joseph, Ohio State University Press, 2003, p. 281, ISBN 0814209130.
  57. [1]
  58. Република България признава Република Македония за суверенна държава, но не признва македонския език
  59. Сайт vestnikataka.com
  60. От evroportal.bg
  61. От сайта actualno.com
  62. NATO Allies sign Accession Protocol for the future Republic of North Macedonia. // Посетен на 6 февруари 2019.
  63. Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6
  64. Владата на Република Македонија им честита на сите граѓани и на сите пратеници за преземената одговорност со којашто на земјата и се отвораат вратите за НАТО и ЕУ. // Посетен на 11 януари 2019.
  65. Υπέγραψε τον κυρωτικό νόμο της Συμφωνίας Πρεσπών ο Γ. Κατρούγκαλος. // Посетен на 25 януари 2019.
  66. Соопштение на Владата на Република Северна Македонија за влегување во сила на конечната спогодба, уставните амандмани и уставниот закон за спроведување на амандманите. // Посетен на 12 февруари 2019.
  67. Таблица
  68. АНЃУШЕВ: ПРОЕКТИРАНИОТ РАСТ ОД 3,2 ОТСТО ЗА 2019 СО СИГУРНОСТ ЌЕ СЕ РЕАЛИЗИРА
  69. Средната заплата в Македония – 400 евро на месец, pariteni.bg, 29.01.2009
  70. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
  71. [2]
  72. [3]
     Портал „Македония“         Портал „Македония