Македонска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирилски
азбуки
Cyrillic letter Dze.svg
Славянски:
Беларуска
Българска
Сръбска
Македонска
Руска
Украинска
Неславянски:
Казахска
Киргизка
Монголска
Таджикска
Исторически:
Старобългарска азбука
Румънска кирилица
*Показани са само официалните
азбуки на държавите членки на ООН.
Подробно тук.

Македонската азбука е вариант на кирилицата, която се използва в Северна Македония. Разработена е от Крум Тошев, Круме Кепески и Блаже Конески, които от своя страна за основа вземат сръбската фонетична азбука на Вук Караджич и творбата на Кръсте МисирковЗа македонцките работи“. Азбуката е официално приета от АСНОМ през 1945 година, след съгласието, дадено от Централния комитет на Югославската комунистическа партия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Факсимиле от решението на на АСНОМ за въвеждане на македонската азбука
Решение за македонската азбука, 21 май 1945 г.

Македонската литературна норма се говори от около 2 милиона души в Северна Македония. Чрез нея се изписва т. нар. „македонски литературен език“ в Северна Македония.

Азбука[редактиране | редактиране на кода]

Македонската азбука съдържа следните 31 букви:

Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ѓѓ, Ее, Жж, Зз, Ѕѕ, Ии, Јј, Кк, Лл, Љљ, Мм, Нн, Њњ, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Ќќ, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Џџ, Шш

Неприсъстващите букви в българската кирилица са:

ѓгь ќкь
ѕдз џдж
љль њнь
јй, ь

Характерни букви[редактиране | редактиране на кода]

Македонската литературна норма съдържа малък брой уникални фонеми, а оттук и нуждата за специфични македонски букви. Кодификацията на македонския книжовен език през 1944 година води година по-късно до приемането на азбука, която е основана предимно на сръбската фонетична азбука на Вук Караджич. Това довежда до последваща критика от български езиковеди, a така също и на някои езиковеди от Северна Македония, сочеща „сърбизацията“ на езика. Все пак, обосновката за приемане на фонетична азбука би могла да бъде обяснена и чрез изследване на по-ранни текстове, а именно известната книга на Кръстьо Мисирков „За македонцките работи“.

Ѓ и Ќ

В „За македонцките работи“ Мисирков използва съчетанията г' и к', за да представи фонемите (гь) и (кь), докато Марко Цепенков използва гь и кь. Все пак се налагат буквите г' и к'.

Ѕ

Буквата Ѕ в кирилицата произхожда от ЅѢЛО, която е осмата буква в старобългарската азбука. Отначало румънската кирилица и руската кирилица също съдържат буквата Ѕ. Румънската кирилица излиза от употреба в 1860, а буквата Ѕ е премахната от руската кирилица в началото на XVII век. Въпреки че е омограф на S в латиницата, двете букви не са сродни.

Љ, Њ, Ј и Џ

Буквите Љ и Њ са безспорно от сръбски произход, но техните предшественици са ясно илюстрирани като Л' и Н' в книгата на Мисирков, а в още по-ранни текстове като ЛЬ и НЬ.

В „За македонцките работи“ Мисирков използва буквата I там, където днес се използва J. Ј и Џ са заети от сръбската кирилица.

Букви с ударение

Буквите с ударение ѐ и ѝ не се приемат за отделни или ударени букви (така както във френски, например). По-скоро те са стандартните букви е и и, които имат знак за ударение само в думи с двойно значение (например: сѐ се врти — всичко се върти; не нѐ информираа — не ни информираха; дојде и ѝ кажа — дойде и ѝ каза).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кочев, Иван, Иван Александров. Документи за съчиняването на "македонския книжовен език" // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония