Блаже Конески

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Блаже Конески
Блаже Конески
лингвист от Социалистическа Република Македония
Паметник пред сградата на МАНИ в Скопие
Паметник пред сградата на МАНИ в Скопие

Роден
Починал
Научна дейност
Област Лингвистика
Блаже Конески в Общомедия

Блаже Конески (на македонска литературна норма: Блаже Конески) e основоположник и един от кодификаторите на книжовната норма в Република Македония. Той е книжовник, културен деец и общественик — поет, писател, есеист, филолог, преводач и професор във Философския факултет на Държавен университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие, идеолог на македонизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Небрегово в сърбоманско семейство. Като племенник на известния сърбомански войвода Григор Соколович (братовчед на баща му), получава сръбска кралска стипендия за обучение в гимназия в Крагуевац, Сърбия, където участва в редактирането и списването със своите първи стихове на сръбски на гимназиалните издания (на сръбски) „Млади Шумадинац“ и „Подмладак“. [1] Като Благойе Лямевич (Коньевич) се записва в Белградския университет, където един семестър изучава медицина, а след това променя специалността си на сръбски език и литература. През 1941 г., след разгрома на Югославия в Ауфмарш 25 се записва в Юридическия факултет на Софийския университет под името Благой Йорданов Конев. След 1944 година активно се включва в стандартизирането на новата езикова норма, наричана и македонски книжовен език. Един от съставителите на правописа, а освен това е и редактор на „Речник на македонския език“. Основател е на изучаването на македонистика в университета в Скопие, където от 1958 до 1960 година е ректор. През 1967 г. става член на Македонската академия на науките и изкуствата и е неин пръв председател (до 1975 г.). Освен това е и член на Македонския ПЕН център и член на Дружеството на писателите на Македония от 1947 г. и негов пръв председател.

Работил е и като редактор на литературните списания „Нов ден“ и „Македонски язик“.

Блаже Конески е обвиняван, че предпочита да говори на сръбски език и че не може или не иска да разбере диалекта от Кавадарци, Неготино и Гевгели, които се намират на 40-70 км от родния му Прилеп („Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект“).

Блаже Конески има и международни изяви. Бил е член на академиите на науките в Загреб, Белград, Сараево, Чикаго, Лодз и почетен доктор на университетите в Чикаго и Краков. Трудовете му са превеждани на сръбски, словенски, албански, турски, унгарски, френски, руски, италиански, гръцки, полски, румънски, немски, шведски и английски език.

Българската наука отбелязва и ролята му за представянето на делото на българските възрожденци от Македония като Кирил Пейчинович, Братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и други като небългарско, както и усилията му да отделечи максимално езиковата норма в Република Македония от българския книжовен език. Нерядко е обвиняван във фалшификации с цел представянето на някои политически реалности за научни факти[2][3].

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Земята и любовта (поезия, 1948)
  • Македонски правопис со правописен речник (съвместно с Крум Тошев, 1950)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (първа част, 1952)
  • За македонскиот литературен язик (1952)
  • Песни (1953)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (втора част, 1954)
  • Везилка (поезия, 1955)
  • Лозйе (кратки разкази, 1955)
  • Речник на македонскиот язик (1961)
  • Песни (1963),
  • История на македонскиот язик (1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга втора, 1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга трета, 1966)
  • Стерна (поезия, 1966)
  • Ракуванье (поема, 1969)
  • Язикот на македонската народна поезия (1971)
  • Беседи и огледи (1972)
  • Записи (поезия, 1974)
  • Стари и нови песни (1979)
  • Места и мигови (поезия, 1981)
  • Чешмите (поезия, 1984)
  • Македонскиот 19. век, язични и книжевно-историски прилози (1986)
  • Ликови и теми (есеи, 1987)
  • Послание (поезия, 1987)
  • Тиквешки сборник (студия, 1987)
  • Средба во райот (поезия, 1988)
  • Църква (поезия, 1988)
  • Дневник по многу години (проза, 1988)
  • Златовръв (поезия, 1989)
  • Поезия (Константин Миладинов), сказка (1989)
  • Сеизмограф (поезия, 1989)
  • Македонски места и теми (есета, 1991),
  • Небесна река (песни и припеви, 1991),
  • Светот на легендатата и песната (есета и приложения, 1993),
  • Църн овен (поезия, 1993)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „11 Октомври“
  • „Бракя Миладиновци“
  • „Ацо Шопов“
  • „Хердеровата награда“
  • „Негошевата награда“
  • Награда на АВНОЮ
  • "Златен венец" на Стружките вечери на поезията
  • "Скендер Куленович"
  • Награда на Съюза на писателите на СССР
  • Награда за литературен опус на „Мисла“
  • „Рациново признание“
  • „13 Ноември“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


председател на Македонската академия на науките и изкуствата (1967 – 1975) Михайло Апостолски
     Портал „Македония“         Портал „Македония