Янис Рицос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янис Рицос
Yannis Ritsos - Monemvasia (2).JPG
Бюст на Янис Рицос в родната Монемвасия
Роден 1 май 1909 г.
Починал 11 ноември 1990 г. (81 г.)
Националност Флаг на Гърция Гърция
Активен период 1934 – 1987
Жанр стихотворение, драма, есе
Направление модернизъм
Награди Ленинска награда за мир (1975)
Златен венец на Стружките вечери на поезията (1985)
Подпис Yiannis-ritsos-signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Янис Рицос в Общомедия

Янис Рицос (на гръцки: Γιάννης Ρίτσος) е гръцки поет и ляв политически активист, член на Гръцката съпротива по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Рицос в Монемвасия

Янис Рицос се ражда в заможно семейство на земевладелци в Монемвасия, но още като дете претърпява тежки загуби. Още като съвсем малък той е свидетел на смъртта на майка си и по-големия си брат от туберкулоза, след това прибирането на баща му в психиатрична клиника и финансовия срив на семейството. Самият Янис е изпратен в санаториум за туберкулозно болни, където остава между 1927 и 1931 г.[1]

Начало на литературните му занимания[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. Рицос става член на Гръцката комунистическа партия (KKE). Кръгът му от приятели се състои от работници и естествено идва отпечатването на Трактор през 1934 г., вдъхновен от футуризма на Владимир Маяковски. През 1935 г. излиза и Пирамиди. Тези две произведения бележат крехкия баланс между вярата в бъдещето, основана на комунистическия идеал, и отчаянието от собствената участ.

Големият обрат в поетиката на Рицос е поемата Епитафия, публикувана през 1936 г.

Политическите катаклизми на 30-те години[редактиране | редактиране на кода]

През август 1936 г. на власт идва десният авторитарен режим на Йоанис Метаксас и Епитафия е публично изгорена в подножието на Акропола в Атина. Рицос вече е променил своята поетика: използвайки постиженията на сюрреализма в полето на сънищата и изненадващите асоциации. През този период Рицос публикува Елегия за сестра ми (1937), Симфония на пролетта (1938).

Окупация, Гражданска война и Хунта[редактиране | редактиране на кода]

По време на Окупацията на Гърция през Втората световна война (1941–1945) той става член на EAM (Националния фронт за освобождение) и написва няколко поеми за гръцката Съпротива. Рицос подкрепя левицата и в последвалата Гражданска война (1946-1949). През 1948 г. е арестуван и изпратен за четири години в затворнически лагер. През 1950-те Епитафия, върху която Микис Теодоракис е написал музика, се превръща в химн на гръцката левица.

За дълги периоди поради левите ѝ идеи поезията му е забранена за отпечатване в Гърция.

Една от най-важните му творби е Лунната соната (1956).

През 1967 г. е арестуван от диктатурата на Пападопулос и изпратен в лагер в Гярос.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е „най-големият съвременен поет“. Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. –Сталинска награда за мир) той заявява: „Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата“. Рицос е лауреат и на Димитровска награда за литература.

Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Τρακτέρ (Трактор), (1934)
  • Πυραμίδες (Пирамиди), (1935)
  • Επιτάφιος (Епитафия), (1936)
  • Το τραγούδι της αδελφής μου (Елегия за сестра ми), (1937)
  • Εαρινή συμφωνία (Пролетна симфония), (1938)
  • Το εμβατήριο του ωκεανού (Маршът на океана), (1940)
  • Παλιά μαζούρκα σε ρυθμό βροχής (Старата мазурка с ритъм на дъжд), (1943)
  • Δοκιμασία (Процесът), (1943)
  • Ο σύντροφός μας (Нашият другар), (1945)
  • Ο άνθρωπος με το γαρύφαλλο (Човекът с карамфила), (1952)
  • Αγρύπνια (Събуждане), (1954)
  • Πρωινό άστρο (Звезда за закуска), (1955)
  • Η σονάτα του σεληνόφωτος (Лунната соната), (1956)
  • Χρονικό (Хроника), (1957)
  • Αποχαιρετισμός (Сбогом), (1957
  • Χειμερινή διαύγεια (Зимна яснота), (1957)
  • Πέτρινος χρόνος (Каменна година), (1957)
  • Οι γειτονιές του κόσμου (Космическите гета), (1957)
  • Οταν έρχεται ο ξένος (Когато дойде странник), (1958)
  • Ανυπόταχτη πολιτεία (Ново управление), (1958)
  • Η αρχιτεκτονική των δέντρων (Архитектоника на дърветата), (1958)
  • Οι γερόντισσες κ' η θάλασσα (Стариците и морето), (1959)
  • Υδρία (Урна), (1957)
  • Το παράθυρο (Прозорец), (1960)
  • Η γέφυρα (Мостът), (1960)
  • Ο Μαύρος Αγιος (Черният светец), (1961)
  • Το νεκρό σπίτι (Мъртвият дом), (1962)
  • Κάτω απ' τον ίσκιο του βουνού (Под сянката на планината), (1962)
  • Το δέντρο της φυλακής και οι γυναίκες (Дървото на затвора и жените), (1963)
  • 12 ποιήματα για τον Καβάφη (12 поеми за Кавафис), (1963)
  • Μαρτυρίες Α, (1963)
  • Παιχνίδια τ'ουρανού και του νερού (Играчките на небето и водата), (1964)
  • Φιλοκτήτης (Филоктет), (1965)
  • Ρωμιοσύνη (Елинизмът), (1966)
  • Μαρτυρίες Β, (1966)
  • Ορέστης (Орест), (1966)
  • Όστραβα, (1967)
  • Πέτρες, Επαναλήψεις, Κιγκλίδωμα (Камъни, повторения, парапети), (1972)
  • Η Ελένη (Елена), (1972)
  • Χειρονομίες (Жестове), (1972)
  • Τέταρτη διάσταση (Четвърто измерение), (1972)
  • Η επιστροφή της Ιφιγένεια (Завръщането на Ифигения), (1972)
  • Χρυσόθεμις (Хризотемида), (1972)
  • Ισμήνη (Исмена), (1972)
  • 18 Λιανοτράγουδα της Πικρής Πατρίδας|Δεκαοχτώ λιανοτράγουδα της πικρής πατρίδας (18 малки песни за горчивата родина), (1973)
  • Διάδρομος και σκάλα (Коридор и стълба), (1973)
  • Γκραγκάντα, (1973)
  • Σεπτήρια και Δαφνηφόρια, (1973)
  • Ο αφανισμός της Μήλος (Унищожението на Милос), (1974)
  • Υμνος και θρήνος για την Κύπρο (Химн и трен за Кипър), (1974)
  • Καπνισμένο τσουκάλι (Опушено глинено гърне), (1974)
  • Κωδωνοστάσιο (Камбанария), (1974)
  • Χάρτινα (Хартия), (1974)
  • Ο τοίχος μέσα στον καθρέφτη (Стената в огледалото), (1974)
  • Η Κυρά των Αμπελιών (Господарката на лозята), (1975)
  • Η τελευταία προ Ανθρώπου Εκατονταετία, (1975)
  • Τα επικαιρικά (Актуалните въпроси), (1975)
  • Ημερολόγιο εξορίας (Календар на изгнанието), (1975)
  • Μαντατοφόρες (Програми), (1975)
  • Θυρωρείο (Портиер), (1976)
  • Το μακρινό (Далечното), (1977)
  • Γιγνεσθαι (Ставайки), (1977)
  • Βολιδοσκόπος, (1978)
  • Τοιχοκολλητής (Плакат), (1978)
  • Τροχονόμος (Пътен полицай), (1978)
  • Η Πύλη (Портите), (1978)
  • Το σώμα και το αίμα (Тялото и кръвта), (1978)
  • Μονεβασιώτισσες, (1978)
  • Το τερατώδες αριστούργημα (Чудовищният шедьовър), (1978)
  • Φαίδρα (Федра), (1978)
  • Λοιπόν (След това), (1978)
  • Το ρόπτρο (Чукалото), (1978)
  • Μια πυγολαμπίδα φωτίζει τη νύψτα (Светулка свети в нощта), (1978)
  • Γραφή Τυφλού (Писане на сляпо), (1979)
  • Όνειρο καλοκαιρινού μεσημεριού (Блажен летен сън), (1980)
  • Διαφάνεια (Прозрачност), (1980)
  • Πάροδος (Преход), (1980)
  • Μονόχορδα (На една струна), (1980)
  • Τα ερωτικά (Еротика), (1981)
  • Συντροφικά τραγούδια (Песен за другарите), (1981)
  • Υπόκωφα (Приглушено), (1982)
  • Μονοβασιά (Обща основа), (1982)
  • Το χορικό των σφουγγαράδων, (1983)
  • Τειρεσίας (Тирезий), (1983)
  • Με το σκούντημα του αγκώνα, (1984)
  • Ταναγραίες (Танагра), (1984)
  • Ανταποκρίσεις (Отзиви), (1987)
  • 3Χ111 Τρίστιχα (3х111 тристишия), (1987)
  • Αργά πολύ αργά μέσα στη νύχτα (Късно, твърде късно през нощта), (1991)

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • Μια γυναίκα πλάι στη θάλασσα (Една жена на брега на морето), (1942)
  • Πέρα απ'τον ίσκιο των κυπαρισσιών (Извън сянката на кипарисите), (1947)
  • Τα ραβδιά των τυφλών, (1959)
  • Ο λόφος με το συντριβάνι

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Янис Рицос. Избрана лирика. София: Народна култура, 1961, 147 с.
  • Янис Рицос. Четвъртото измерение. Превод Здравка Михайлова и Яна Букова. София: Фондация за българска литература, 2002, 227 с. (ISBN 954-677-021-3)
  • Никола Вапцаров, Янис Рицос. За него – живота – направил бих всичко. Така е братко, както си го казал. София: Вяра, 2004. (ISBN 9549409031)
  • Янис Рицос. Ариостос Внимателния разказва мигове от живота и сънищата си. Превод Здравка Михайлова. София: Балкани, 2005, 92 с. (ISBN 954-9446-08-5)
  • Янис Рицос. Писмената на зрящия. Превод Здравка Михайлова. София: Стигмати, 2009. (ISBN 978-954-336-088-8)[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wagner, Guy. Ritsos. // 2003. Посетен на 24 януари 2009.
  2. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 5 (2577), 10 февруари 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]