Янис Рицос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янис Рицос
Yannis Ritsos - Monemvasia (2).JPG
Бюст на Янис Рицос в родната Монемвасия
Роден 1 май 1909 г.
Починал 11 ноември 1990 г. (81 г.)
Националност Флаг на Гърция Гърция
Жанр стихотворение, драма, есе
Направление модернизъм
Награди Ленинска награда за мир (1975)
Златен венец на Стружките вечери на поезията (1985)
Подпис Yiannis-ritsos-signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Янис Рицос в Общомедия

Янис Рицос (на гръцки: Γιάννης Ρίτσος) е гръцки поет и ляв политически активист, член на Гръцката съпротива по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Рицос в Монемвасия

Янис Рицос се ражда в заможно семейство на земевладелци в Монемвасия, но още като дете претърпява тежки загуби. Още като съвсем малък той е свидетел на смъртта на майка си и по-големия си брат от туберкулоза, след това прибирането на баща му в психиатрична клиника и финансовия срив на семейството. Самият Янис е изпратен в санаториум за туберкулозно болни, където остава между 1927 и 1931 г.[1]

Начало на литературните му занимания[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. Рицос става член на Гръцката комунистическа партия (KKE). Кръгът му от приятели се състои от работници и естествено идва отпечатването на Трактор през 1934 г., вдъхновен от футуризма на Владимир Маяковски. През 1935 г. излиза и Пирамиди. Тези две произведения бележат крехкия баланс между вярата в бъдещето, основана на комунистическия идеал, и отчаянието от собствената участ.

Големият обрат в поетиката на Рицос е поемата Епитафия, публикувана през 1936 г.

Политическите катаклизми на 30-те години[редактиране | редактиране на кода]

През август 1936 г. на власт идва десният авторитарен режим на Йоанис Метаксас и Епитафия е публично изгорена в подножието на Акропола в Атина. Рицос вече е променил своята поетика: използвайки постиженията на сюрреализма в полето на сънищата и изненадващите асоциации. През този период Рицос публикува Елегия за сестра ми (1937), Симфония на пролетта (1938).

Окупация, Гражданска война и Хунта[редактиране | редактиране на кода]

По време на Окупацията на Гърция през Втората световна война (1941–1945) той става член на EAM (Националния фронт за освобождение) и написва няколко поеми за гръцката Съпротива. Рицос подкрепя левицата и в последвалата Гражданска война (1946-1949). През 1948 г. е арестуван и изпратен за четири години в затворнически лагер. През 1950-те Епитафия, върху която Микис Теодоракис е написал музика, се превръща в химн на гръцката левица.

За дълги периоди поради левите ѝ идеи поезията му е забранена за отпечатване в Гърция.

Една от най-важните му творби е Лунната соната (1956).

През 1967 г. е арестуван от диктатурата на Пападопулос и изпратен в лагер в Гярос.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е „най-големият съвременен поет“. Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. –Сталинска награда за мир) той заявява: „Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата“. Рицос е лауреат и на Димитровска награда за литература.

Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Τρακτέρ (Трактор), (1934)
  • Πυραμίδες (Пирамиди), (1935)
  • Επιτάφιος (Епитафия), (1936)
  • Το τραγούδι της αδελφής μου (Елегия за сестра ми), (1937)
  • Εαρινή συμφωνία (Пролетна симфония), (1938)
  • Το εμβατήριο του ωκεανού (Маршът на океана), (1940)
  • Παλιά μαζούρκα σε ρυθμό βροχής (Старата мазурка с ритъм на дъжд), (1943)
  • Δοκιμασία (Процесът), (1943)
  • Ο σύντροφός μας (Нашият другар), (1945)
  • Ο άνθρωπος με το γαρύφαλλο (Човекът с карамфила), (1952)
  • Αγρύπνια (Събуждане), (1954)
  • Πρωινό άστρο (Звезда за закуска), (1955)
  • Η σονάτα του σεληνόφωτος (Лунната соната), (1956)
  • Χρονικό (Хроника), (1957)
  • Αποχαιρετισμός (Сбогом), (1957
  • Χειμερινή διαύγεια (Зимна яснота), (1957)
  • Πέτρινος χρόνος (Каменна година), (1957)
  • Οι γειτονιές του κόσμου (Космическите гета), (1957)
  • Οταν έρχεται ο ξένος (Когато дойде странник), (1958)
  • Ανυπόταχτη πολιτεία (Ново управление), (1958)
  • Η αρχιτεκτονική των δέντρων (Архитектоника на дърветата), (1958)
  • Οι γερόντισσες κ' η θάλασσα (Стариците и морето), (1959)
  • Υδρία (Урна), (1957)
  • Το παράθυρο (Прозорец), (1960)
  • Η γέφυρα (Мостът), (1960)
  • Ο Μαύρος Αγιος (Черният светец), (1961)
  • Το νεκρό σπίτι (Мъртвият дом), (1962)
  • Κάτω απ' τον ίσκιο του βουνού (Под сянката на планината), (1962)
  • Το δέντρο της φυλακής και οι γυναίκες (Дървото на затвора и жените), (1963)
  • 12 ποιήματα για τον Καβάφη (12 поеми за Кавафис), (1963)
  • Μαρτυρίες Α, (1963)
  • Παιχνίδια τ'ουρανού και του νερού (Играчките на небето и водата), (1964)
  • Φιλοκτήτης (Филоктет), (1965)
  • Ρωμιοσύνη (Елинизмът), (1966)
  • Μαρτυρίες Β, (1966)
  • Ορέστης (Орест), (1966)
  • Όστραβα, (1967)
  • Πέτρες, Επαναλήψεις, Κιγκλίδωμα (Камъни, повторения, парапети), (1972)
  • Η Ελένη (Елена), (1972)
  • Χειρονομίες (Жестове), (1972)
  • Τέταρτη διάσταση (Четвърто измерение), (1972)
  • Η επιστροφή της Ιφιγένεια (Завръщането на Ифигения), (1972)
  • Χρυσόθεμις (Хризотемида), (1972)
  • Ισμήνη (Исмена), (1972)
  • 18 Λιανοτράγουδα της Πικρής Πατρίδας|Δεκαοχτώ λιανοτράγουδα της πικρής πατρίδας (18 малки песни за горчивата родина), (1973)
  • Διάδρομος και σκάλα (Коридор и стълба), (1973)
  • Γκραγκάντα, (1973)
  • Σεπτήρια και Δαφνηφόρια, (1973)
  • Ο αφανισμός της Μήλος (Унищожението на Милос), (1974)
  • Υμνος και θρήνος για την Κύπρο (Химн и трен за Кипър), (1974)
  • Καπνισμένο τσουκάλι (Опушено глинено гърне), (1974)
  • Κωδωνοστάσιο (Камбанария), (1974)
  • Χάρτινα (Хартия), (1974)
  • Ο τοίχος μέσα στον καθρέφτη (Стената в огледалото), (1974)
  • Η Κυρά των Αμπελιών (Господарката на лозята), (1975)
  • Η τελευταία προ Ανθρώπου Εκατονταετία, (1975)
  • Τα επικαιρικά (Актуалните въпроси), (1975)
  • Ημερολόγιο εξορίας (Календар на изгнанието), (1975)
  • Μαντατοφόρες (Програми), (1975)
  • Θυρωρείο (Портиер), (1976)
  • Το μακρινό (Далечното), (1977)
  • Γιγνεσθαι (Ставайки), (1977)
  • Βολιδοσκόπος, (1978)
  • Τοιχοκολλητής (Плакат), (1978)
  • Τροχονόμος (Пътен полицай), (1978)
  • Η Πύλη (Портите), (1978)
  • Το σώμα και το αίμα (Тялото и кръвта), (1978)
  • Μονεβασιώτισσες, (1978)
  • Το τερατώδες αριστούργημα (Чудовищният шедьовър), (1978)
  • Φαίδρα (Федра), (1978)
  • Λοιπόν (След това), (1978)
  • Το ρόπτρο (Чукалото),(1978)
  • Μια πυγολαμπίδα φωτίζει τη νύψτα (Светулка свети в нощта), (1978)
  • Γραφή Τυφλού (Писане на сляпо),(1979)
  • Όνειρο καλοκαιρινού μεσημεριού (Блажен летен сън), (1980)
  • Διαφάνεια (Прозрачност), (1980)
  • Πάροδος (Преход), (1980)
  • Μονόχορδα (На една струна), (1980)
  • Τα ερωτικά (Еротика),(1981)
  • Συντροφικά τραγούδια (Песен за другарите), (1981)
  • Υπόκωφα (Приглушено), (1982)
  • Μονοβασιά (Обща основа), (1982)
  • Το χορικό των σφουγγαράδων, (1983)
  • Τειρεσίας (Тирезий), (1983)
  • Με το σκούντημα του αγκώνα, (1984)
  • Ταναγραίες (Танагра), (1984)
  • Ανταποκρίσεις (Отзиви), (1987)
  • 3Χ111 Τρίστιχα (3х111 тристишия), (1987)
  • Αργά πολύ αργά μέσα στη νύχτα (Късно, твърде късно през нощта), (1991)

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • Μια γυναίκα πλάι στη θάλασσα (Една жена на брега на морето), (1942)
  • Πέρα απ'τον ίσκιο των κυπαρισσιών (Извън сянката на кипарисите), (1947)
  • Τα ραβδιά των τυφλών, (1959)
  • Ο λόφος με το συντριβάνι

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Янис Рицос. Избрана лирика. София: Народна култура, 1961, 147 с.
  • Янис Рицос. Четвъртото измерение. Превод Здравка Михайлова и Яна Букова. София: Фондация за българска литература, 2002, 227 с. (ISBN 954-677-021-3)
  • Никола Вапцаров, Янис Рицос. За него - живота - направил бих всичко. Така е братко, както си го казал. София: Вяра, 2004. (ISBN 9549409031)
  • Янис Рицос. Ариостос Внимателния разказва мигове от живота и сънищата си. Превод Здравка Михайлова. София: Балкани, 2005, 92 с. (ISBN 954-9446-08-5)
  • Янис Рицос. Писмената на зрящия. Превод Здравка Михайлова. София: Стигмати, 2009. (ISBN 978-954-336-088-8)[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wagner, Guy. Ritsos. // 2003. Посетен на 2009-01-24.
  2. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 5 (2577), 10 февруари 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]