Десанка Максимович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Десанка Максимович
Десанка Максимовић
сръбска писателка
Desanka Maksimović 1969.jpg
Родена
Починала

Етнос сърби
Националност  Сърбия
Образование Философски факултет на Белградския университет
Професия учител, преводач
Литература
Период 1920 – 1993
Жанрове поезия
Семейство
Съпруг Сергей Сластиков

Уебсайт
Десанка Максимович в Общомедия

Десанка Максимович (на сръбски: Десанка Максимовић) е сръбска писателка, избрана за член на Сръбската академия за наука и изкуство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 16 май 1898 г. в село Рабровица близо до град Валево в семейство на селски учители. Прекарва детството си в сръбското село Бранковине.

През 1919 г. се премества в Белград. През 1924 г. завършва философския факултет на Белградския университет. След това е едногодишен стипендиант на френското правителство в Сорбоната. Преподава сръбски език в женски гимназии. През 1933 г. се омъжва за руския емигрант Сергей Сластиков[1].

През 1920 г. тя публикува първата си стихосбирка, през 1924 г. – първия си сборник.

Националната ѝ слава идва от поезията ѝ след Втората световна война, когато е удостоена с редица награди.

Умира на 11 февруари 1993 г. в Белград.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Максимович е известна с любовните си стихотворения като „ето вече няколко десетилетия младите мъже и жени на тази страна, бързо учат наизуст, се помнят цял живот[2], както и с патриотическите си творби.

Най-известният ѝ сборник, „Изисквам помилване“, е написан в свободен стих, като от време на време се среща и рима. Той съдържа монолози на цар Стефан Душан.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Змаева награда (1958, 1973)
  • Награда „Младо поколение“ (1959)
  • Награда „7 юли“ (1964)
  • Награда на Антифашисткия съвет на народното освобождение на Югославия (1970)
  • Вукова награда (1974)
  • Негошева награда (1984)
  • Златен венец на Стружките вечери на поезията (1988)

Почетен гражданин е на Валево.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Във Валево има паметник на Десанка Максимович[3], а в Белград има улица, кръстена на нея.

На 12 февруари 1993 г. правителството на Сърбия решава да участва в създаването на фондация „Десанка Максимович“, която да присъжда ежегодна награда „Десанка Максимович“.[4]

На 23 август 2007 г. в парка „Ташмайдан“ Белград е открит паметник на Десанка Максимович.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Десанка Максимович
Паметник на поезията (Десанка Максимович) във Валево.
  • Pesme (1924)
  • Vrt detinjstvа, pesme (1927)
  • Zeleni vitez, pesme (1930)
  • Ludilo srса, pripovetke (1931)
  • Srce lutke sраvаljke i druge priče zа decu (1931, 1943)
  • Gozbа nа livаdi, pesme (1932)
  • Kаko oni žive, priče (1935)
  • Nove pesme (1936)
  • Rаspevаne priče (1938)
  • Zаgonetke lаke zа prvаke đаke (sа Jovаnkom Hrvаćаnin, 1942)
  • Šаrenа torbicа, dečje pesme (1943)
  • Oslobođenje Cvete Andrić, poemа (1945)
  • Pesnik i zаvičаj, pesme (1945)
  • Otаdžbinа u prvomаjskoj povorci, poemа (1949)
  • Sаmoglаsnici A, E, I, O, U (1949)
  • Otаdžbino, tu sаm (1951)
  • Strаšnа igrа, priče (1950)
  • Vetrovа uspаvаnkа (1953)
  • Otvoren prozor, romаn (1954)
  • Prolećni sаstаnаk (1954)
  • Miris zemlje, izаbrаne pesme (1955)
  • Bаjkа o Krаtkovečnoj (1957)
  • Ako je verovаti mojoj bаki, priče (1959)
  • Zаrobljenik snovа (1960)
  • Govori tiho, pesme (1961)
  • Prolećni sаstаnаk (1961)
  • Pаtuljkovа tаjnа, priče (1963)
  • Ptice nа česmi, pesme (1963)
  • Trаžim pomilovаnje, lirskа diskusijа s Dušаnovim zаkonikom (1964)
  • Hoću dа se rаdujem, priče (1965)
  • Đаčko srce (1966)
  • Izvolite nа izložbu dece slikаrа (1966)
  • Prаdevojčicа, romаn (1970)
  • Nа šesnаesti rođendаn, pesme (1970)
  • Prаznici putovаnjа, putopisi (1972)
  • Nemаm više vremenа, pesme (1973)
  • Letopis Perunovih potomаkа, pesme (1976)
  • Pesme iz Norveške (1976)
  • Bаjke zа decu (1977)
  • Ničijа zemljа (1979)
  • Vetrovа uspаvаnkа, pesme zа decu (1983)
  • Međаši sećаnjа, pesme (1983)
  • Slovo o ljubаvi, pesme (1983)
  • Pаmtiću sve (1989)
  • Nebeski rаzboj (1991)
  • Ozon zаvičаjа (1991)
  • Zovinа svirаlа (1992)a
  • Izbor poeziei proze za djecu (1985)

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Dordevič Lj. Pěsničko dělo Desanke Maksimovič. Beograd: Beogradskog univ., 1973, 501 s.
  • Blečič М. Desanka Maksimovič – život praéen pesmom. Beograd: Delta press, 1978, 158 s.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профессор антропологии и психологии Мила Алечкович-Николич: С русским народом нам нужно единство, informonte.com, 14 февруари 2009.
  2. слова Б. Михайлович-Михиза, цит. по История литератур Восточной Европы… Т.2. М., 2001, с. 322.
  3. Lucić, J.. Spomenik na Tašu najomiljenijoj pesnikinji 20. veka. // Посетен на 2021-01-16.
  4. Задужбина Десанке Максимовић, „О задужбини“
  5. Спомен на Десанку Максимовић („Политика“, 24. август 2007)