Луи Арагон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Арагон
Louis Aragon
френски поет и писател

Роден
Починал
Националност Флаг на Франция Франция
Литература
Период 1920-1971 г.
Жанрове Поезия, проза
Направление Дадаизъм, сюрреализъм
Известни творби „Приключенията на Телемах“ (1922)
„Селянинът от Париж“ (1926)
„Очите на Елза“ (1942)
„Орелиен“ (1944)
„Незавършен роман“ (1956)
Награди Международна ленинска награда „За укрепване мира между народите“
Семейство
Баща Луи Андрийо
Съпруга Елза Триоле

Уебсайт Страница в IMDb
Луи Арагон в Общомедия

Луи Арагон (на френски: Louis Aragon) е френски поет и романист, представител на дадаизма и сюрреализма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Луи Арагон е роден на 3 октомври 1897 година в Париж. Той е извънбрачно дете на политика Луи Андрийо, потомък на богато протестантско семейство, бивш депутат и префект на парижката полиция. Майка му е от средната класа и е седемнадесетгодишна, когато го ражда. Андрийо не признава официално сина си, който дълго време го смята за свой кръстник. Арагон е отгледан от баба си по майчина линия.

Начало на литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война Арагон се включва в движението на дадаизма, а през 1924 година е сред основателите на групата на сюрреалистите, заедно с Андре Бретон и Филип Супо. Заедно с други сюрреалисти той симпатизира на Френската комунистическа партия и в началото на 1927 година става неин член, като остава комунист до края на живота си.

Скъсване със сюрреализма[редактиране | редактиране на кода]

През 1933 година Луи Арагон започва редовно да пише за рубриката „Новини накратко“ във вестника на Френската комунистическа партия „Юманите“. Придържа се към официалната политика на партията и през 1935 година остро критикува Бретон, който защитава свързвания с Лев Троцки руски писател и революционер Виктор Серж.

40-те години[редактиране | редактиране на кода]

Поезията му е вдъхновявана от любовта към съпругата му – Елза Триоле, снаха на Владимир Маяковски. През Втората световна война заедно с поетите Пол Елюар, Жан Превост, Жан-Пиер Росне и др. взема активно участие в антинацистката Съпротива.

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1957 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

След смъртта на съпругата си на 16 юни 1970 г. Арагон публично оповестява, че е бисексуален, заживява с поета Мишел Ларивиер, и взема участие в гей паради.[1] Умира на 24 декември 1982 г. в Париж.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Azerad & Collier (2010), стр. 296; Stern (2013), стр. 25.
  • Azérad, H., & Collier, P. (2010). Twentieth-Century French Poetry: A Critical Anthology. Cambridge, UK: Cambridge University Press. ISBN 9780521886420
  • Stern, K. (2013). Queers in History: The Comprehensive Encyclopedia of Historical Gays, Lesbians and Bisexuals. Dallas, Texas, USA: BenBella Books. ISBN 9781935251835

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]