Атила Йожеф
|
Атила Йожеф József Attila |
|
|---|---|
 Портрет на Атила Йожеф, 1924 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Керепеши, Будапеща, Унгария |
|
|
|
| Етнос | Унгарци |
| Националност |
 Унгария |
| Образование | Сегедски университет |
|
|
|
| Уебсайт | |
| Атила Йожеф в Общомедия | |
Атила Йожеф (11 април 1905, Будапеща – 3 декември 1937, Балатонсарсо),[1] една от най-известните фигури в унгарската поезия. Носител е (посмъртно) на наградите „Баумгартен“ и „Кошут“. Съдбата е жестока с него, като полусирак младостта му е изпълнена с резигнация и бруталност, а като възрастен е принуден да се сблъска с неразбиране. Точните обстоятелства около самоубийството му не са изяснени напълно.
Живее само трийсет и две години и все пак е една от най-значителните фигури в унгарската поезия. Социалистическата културна политика след 1945 г. го издига на пиедестал като напредничав пролетарски поет и чества паметта и творчеството му с почитта, дължима на най-големите. Като преводач Атила Йожеф се занимава със съвременната лирика на съседните народи, ценни са и преводите му на Франсоа Вийон.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атила Йожеф е шестото дете в семейство на производител на сапун и перачка. Бащата изоставя семейството през 1908 година. През 1910 г. Лигата за закрила на детето го дава за отглеждане на селско семейство в Йочьод. През 1912 г. се връща в Будапеща.
Майка му умира от рак, след това болката е негов спътник през целия му живот. През 1920 г. се записва в гимназия „Мако“. През 1922 г. прави опит за самоубийство. Запознава се с Дюла Юхас, с неговата помощ и предговор публикува първата си стихосбирка „Просяк на красота“. През 1924 г. е приет в Сегедския университет[1] със специалности унгарска и френска филология, но е изключен заради стихотворението си „С чисто сърце“. През есента на 1925 г. поетът заминава за Виена, а от 1926 г. до 1927 г. учи френска литература в „Сорбоната“, там става член на анархистко-комунистическия съюз.[1] Връща се в Унгария през същата година. За кратко учи в Будапещенския университет.
През 1930 г. става член на Унгарската комунистическа партия.[1] През 1932 г. заедно с Дюла Ийеш и Лайош Симонидес пише памфлет срещу смъртното наказание.
Става един от редакторите на списание „Сеп со“. Получава помощ, а после и награда от Фондация „Баумгартен“ (1935, 1936). Сборникът му „Много боли“ не донася очакваното признание. През 1938 г. получава посмъртно награда „Баумгартен“. Тогава получава и истинско признание. През 1948 г. творчеството му е отличено с наградата „Кошут“.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Вече се свечерява, когато на гарата на Балатансарсо поетът се промушва под бариерата. Влакът обаче тръгва, свръзката между вагоните го удря тежко по главата, разбива черепа му и поради това Атила Йожеф пада на релсите, влакът откъсва дясната му ръка. Според отделни мнения това е самоубийство, други го оспорват. Въпросът и до ден днешен не е разрешен, но това не е и необходимо предвид състоянието на поета, тежкото му психиатрично заболяване.
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
Негови произведения са:[1]
- „Просяк на красота“ (1922)
- „Не аз крещя“ (1925)
- „Нямам татко, нито майка“ (1929)
- „Срини капитала, не хленчи“ (1931)
- „Нощ в покрайнините“ (1932)
- „Мечи танц“ (1934)
- „Много боли!“ (1936).
Посмъртно негови творби са издавани през 1938, 1940, 1958, 1967, 1973 г. Стиховете му са преведени на 26 езика, включително и на български.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „József Attila“ в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|