Мирослав Кърлежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирослав Кърлежа
Кърлежа през 1953 г.
Кърлежа през 1953 г.
Роден7 юли 1893 година
Починал29 декември 1981 година (88 г.)
Професияписател, поет, драматург, критик
НационалностFlag of Croatia.svg Хърватия
Активен период1915 – 1977
Жанрпоезия, драма, автобиография, съвременен роман, исторически роман
Направлениеекспресионизъм, социалистически реализъм
Известни творбиЗавръщането на Филип Латинович,
Банкет в Блитва
НаградиОрден Югославска голяма звезда Орден Герой на социалистическия труд Орден Братство и единство Орден на Краля Дмитър ЗвонимирЗлатен венец
СъпругаЛепослава Кангърга (1919 – 1981)
Уебсайт
Мирослав Кърлежа в Общомедия
Кърлежа с Тито през 1967 г.

Мирослав Кърлежа (на хърватски: Miroslav Krleža) е хърватски драматург, поет и писател, автор на произведения в жанровете съвременен и исторически роман. Считан е за един от най-големите хърватски писатели на ХХ век.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мирослав Кърлежа е роден на 7 юли 1893 г. в Загреб, Кралство Хърватия и Славония, Австро-Унгарска империя, в буржоазно семейство. След завършване на долните гимназиални класове учи в подготвително военно училище за кадети в Печ. След това учи във военната академия Ludoviceum в Будапеща. Повлиян от югославската идеология напуска академията, и през Париж и Солун пристига в Сърбия, за да стане доброволец в сръбската армия. Заподозрян е като шпионин и сръбските власти го депортират. Завърнал се в Земун е арестуван за напускането на академията. Лишен от офицерския си ранг, през 1915 г. е изпратен като обикновен войник на бойното поле в Галиция по време на Първата световна война. По-голямата част от войната прекарва по болници заради влошено здравословно състояние.

По време на войната започва да пише първите си литературни произведения и вестникарски статии. Идеалист и романтик, той е очарован от марксистките идеи на Ленин и се ангажира с комунистическото движение. След войната се завръща в Загреб и се посвещава на писателството. Заемащ антивоенна позиция и противопоставяйки се на монархическия режим в Югославия, той е в постоянен конфликт с масони, националисти и духовници.

Първите му драми „Legenda“ (1914), „Kraljevo“ (1918), и „Adam i Eva“ (1922) показват трансформацията му от млад идеалист в социален творец, който неизменно е в борбата срещу изостаналите буржоазни отношения и култура. Неговите творби показват с безпощадно откровение социалната несправедливост.

През 1919 г. се жени за театралната актриса Лепослава Кангърга (Бела Кърлежа).

През 1919 г. основава лявото списание „Пламък“. Член е на Комунистическата партия от 1918 г. до 1939 г. През 1926 г. посещава СССР. При настъпването на Сталинския режим обаче се разочарова от тоталитарния управленски подход и го подлага на критика, за което е изключен от партията.

Кърлежа е лидер на социално ориентираните писатели между двете световни войни. Тогава създава едни от най-добрите си произведения. Особено се откроява романите му „Завръщането на Филип Латинович“ и „Банкет в Блитва“. „Завръщането на Филип Латинович“ е история за живота на хърватския художник, който се връща от Париж до малкия си роден град в Дунавската равнина на Хърватия. Преследван от травматични преживявания от детството той се опитва да открие самоличността на баща си и търси собствената си идентичност. В сатиричния си роман „Банкет в Блитва“ (1938 – 1962) отразява политическата ситуация в Европа в периода между двете войни чрез въображаемата страна Блитва, където правата на човека са брутално нарушени. В сюжета е описан първокласния хотел „Блитвания“, който функционира и като затвор за изтезания. През този период той пише и много поезия.

По време на Втората световна война той не участва в съпротивителното движение, като същевременно и не подкрепя профашисткото хърватско управление. През този период, от 1939 г. до 1948 г., той спира да пише.

Гробът на Мирослав Кърлежа
Паметник на Мирослав Кърлежа в Загреб

След войната ентусиазирано подкрепя комунистическия режим. През 1947 г. е избран за заместник-председател на Академията на науките и изкуствата. През 1951 г. е назначен за директор на хърватския институт по лексикография, където е и редактор на Югославската енциклопедия. Реабилитиран е през 1952 г. от маршал Тито и става член на Централния комитет на Комунистическата партия на Хърватия. В периода 1958 – 1961 г. е председател на Съюза на писателите. През 1961 г. участва в основаването на списанието „Академичен форум“. През 1967 г. е главен участник в подписването на „Декларацията за хърватския книжовен език“, с която се иска национална идентичност на Хърватия в Югославия в подкрепа на националното движение на Франьо Туджман. Отхвърлянето на исканията и приложените репресии водят до оставката му от ЦК.

В периода 1967 – 1977 г. пише историческия си шедьовър „Zastave“.

Мирослав Кърлежа умира на 29 декември 1981 г. в Загреб, СР Хърватия. Жилището му на „Гвозд“ №23 в Загреб е превърнато в негов музей.

Произведения (избрано)[редактиране | редактиране на кода]

Поезия и проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Pjesme I i II, (1918)
  • Pjesme III, (1919)
  • Hrvatski bog Mars (1922; пълна и окончателна версия 1933)
  • Pjesme u tmini (1937)
  • Novele (1924)
  • Hiljadu i jedna smrt (1932)
  • Завръщането на Филип Латинович, Povratak Filipa Latinovicza (1932)
  • Novele (1937)
  • Balade Petrice Kerempuha (1936)
  • Na rubu pameti (1938)
  • Банкет в Блитва, Banket u Blitvi (1938), (1939), (1962)
  • Zastave (1969)

Драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Maskerata (1914)
  • Kraljevo (1915)
  • Kristofor Kolumbo (1917)
  • Michelangelo Buonarroti (1918)
  • Saloma (1918)
  • U logoru (1920)
  • Adam i Eva (1922)
  • Galicija (1922)
  • Golgota (1922)
  • Vučjak (1924)
  • Господа Глембаеви, Gospoda Glembajevi (1929)
  • U agoniji (1928)
  • Leda (1930)
  • Aretej (1959)
  • Deset krvavih godina (1937)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1957 Petar Dobrovic – документален филм
  • 1960 Vraziji otok – ТВ филм
  • 1961 Vucjak – ТВ филм
  • 1963 Maskerata – ТВ филм
  • 1963 Kandidat smrti – ТВ филм
  • 1963 Adam i Eva – ТВ филм
  • 1965 I videl sam daljine meglene i kalne
  • 1968 Na rubu pameti – ТВ филм
  • 1969 Adam i Eva – ТВ филм
  • 1970 Put u raj
  • 1971 Balade Petrice Kerempuha – ТВ филм
  • 1973 Golgota – ТВ филм
  • 1977 A Glembay család – ТВ филм
  • 1977 Michelangelo Buonaroti – ТВ филм
  • 1978 Tomo Bakran – ТВ филм, по „Smrt Tome Bakrana“ и „In extremis
  • 1981 Aretej – ТВ филм
  • 1981 Na rubu pameti – ТВ филм
  • 1981 U agoniji – ТВ филм
  • 1981 Kraljevo – ТВ филм, по „Kraljevo
  • 1983 U logoru – ТВ филм
  • 1985 Horvatov izbor
  • 1986 – 1987 Putovanje u Vucjak – ТВ сериал, 15 епизода
  • 1986 Ja sam starinski ormar – ТВ филм
  • 1988 Glembajevi
  • 1988 Predvecerje puno skepse – ТВ филм
  • 1992 Vrsacka pozorisna jesen – ТВ сериал
  • 1993 Roktanje intelektulanih krmaca ili Europa danas – ТВ филм
  • 1993 Pjevajmo pjesme, govorimo balade – ТВ филм
  • 1998 Agonija

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]