Уистън Хю Одън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уистън Хю Одън
Wystan Hugh Auden
AudenVanVechten1939.jpg
Фотография на Одън от 1939 г.
Роден 21 февруари 1907 г.
Починал 29 септември 1973 г. (66 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Великобритания Великобритания Флаг на САЩ САЩ
Жанр поезия, проза, либрето, есе
Награди „Пулицър” Пулицър (1948)
Уебсайт Страница в IMDb
Уистън Хю Одън в Общомедия

Уистън Хю Одън (на английски: Wystan Hugh Auden, произнася се /ˈwɪstən ˈhjuː ˈɔːdən/, 21 февруари 1907 - 29 септември 1973), подписващ творбите си просто с У. Х. Одън е англо-американски поет, роден в Англия и имигрирал впоследствие в Съединените щати, считан от мнозина за един от най-великите поети на XX век. Поезията на Одън е забележителна със своите стилистични постижения, своето отношение към моралните ценности и политическите въпроси, както и с разнообразието си от емоции, форми и тематики. Централните теми на творбите му са любовта, политиката и гражданските права, религията и моралът, както и отношението между човеците и анонимния, безпристрастен свят на природата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Одън израства в Бирмингам в семейство от средните слоеве на обществото. Следва английска литература в колежа Крайст Чърч, Оксфорд. Ранните му поеми, написани в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век и вариращи между модерните и свободните традиционни стилове, звучат напрегнато, емоционално и драматично. Това им качество определя още от рано неговата репутация на политически поет и пророк с леви възгледи. Одън скоро се уморява от тази си позиция в края на 30-те и напълно я изоставя, след като се премества в Съединените щати през 1939 г. Става американски гражданин през 1946 г. Неговите поеми от 40-те изследват религиозни и етнически тематики в по-слабо драматичен изказ от ранните му творби, ала все пак вплитат в себе си традиционни форми и стилове и нови такива, създадени от самия Одън. През 50-те и 60-те болшинството от поемите му се концентират върху начините, по които определени думи разкриват или прикриват емоции. Той дори показва интерес към писането на либрето за опери - форма, идеална за директно изразяване на чувства.

Одън също е и плодовит писател на есета и критика върху литературни, политически, психологически и религиозни теми. Неколкократно работи върху документални филми, поетични пиеси и други представления. През цялата си кариера поетът е едновременно полемичен и влиятелен. След смъртта му на 29 септември 1973 във Виена по време на ваканция някои от поемите му и най-вече „Погребален блуз“ („Спрете всички часовници“ - Stop all the clocks) и „1 септември 1939“ стават широко известни чрез филми, предавания и популярните медии.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на The Age of Anxiety, 1947
  • Poems (London, 1930; second edn., сменени са седем стихотворения, London, 1933).
  • The Orators: An English Study (London, 1932, стихове и проза; леко преработено издание, London, 1934; преработено издание с нов предговор, London, 1966; New York 1967) (посветена на Стивън Спендър).
  • The Dance of Death (London, 1933, пиеса).
  • Poems (New York, 1934; съдържа трите предходни книги - Poems [1933 edition], The Orators [1932 edition] и The Dance of Death).
  • The Dog Beneath the Skin (London, New York, 1935; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Робърт Муди).
  • The Ascent of F6 (London, 1936; 2nd edn., 1937; New York, 1937; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Джон Бъкнъл Одън).
  • Look, Stranger! (London, 1936, стихотворения; US edn., On This Island, New York, 1937) (посветена на Ерика Ман)
  • Letters from Iceland (London, New York, 1937; стихове и проза, в съавторство с Луис Макнийс) (посветена на Джордж Огъстъс Одън).
  • On the Frontier (London, 1938; New York 1939; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Бенджамин Бритън).
  • Journey to a War (London, New York, 1939; стихове и проза, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Едуард Форстър).
  • Another Time (London, New York 1940; поезия) (посветена на Честър Калман).
  • The Double Man (New York, 1941, стихотворения; UK edn., New Year Letter, London, 1941) (посветена на Елизабет Майер).
  • For the Time Being (New York, 1944; London, 1945; две дълги поеми: "The Sea and the Mirror: A Commentary on Shakespeare's The Tempest", посветена на Джеймс и Таня Стърн, и "For the Time Being: A Christmas Oratorio", in memoriam Constance Rosalie Auden [майката на Одън]).
  • The Collected Poetry of W. H. Auden (New York, 1945; съдържа нови стихотворения) (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман).
  • The Age of Anxiety: A Baroque Eclogue (New York, 1947; London, 1948; стихове; печели Пулицър за 1948 г.) (посветена на Джон Бечиман).
  • Collected Shorter Poems, 1930–1944 (London, 1950; съдържа почти същата подборка като изданието от 1945 г. Collected Poetry) (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман).
  • The Enchafèd Flood (New York, 1950; London, 1951; проза) (посветена на Алън Ансън).
  • Nones (New York, 1951; London, 1952; стихотворения) (посветена на Рейнълд и Урсула Нибур)
  • The Shield of Achilles (New York, London, 1955; стихотворения) (печели National Book Award for Poetry за 1956 г.) (посветена на Линкълн и Фиделма Кърстийн).
  • Homage to Clio (New York, London, 1960; стихотворения) (посветена на E. R. and A. E. Dodds).
  • The Dyer's Hand (New York, 1962; London, 1963; есета) (посветена на Невил Когхил).
  • About the House (New York, London, 1965; стихотворения) (посветена на Едмънд и Елена Уилсън).
  • Collected Shorter Poems 1927–1957 (London, 1966; New York, 1967) (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман).
  • Collected Longer Poems (London, 1968; New York, 1969).
  • Secondary Worlds (London, New York, 1969; проза) (посветена на Валери Елиът).
  • City Without Walls and Other Poems (London, New York, 1969) (посветена на Питър Хейуърт).
  • A Certain World: A Commonplace Book (New York, London, 1970) (посветена на Джефри Григсън).
  • Epistle to a Godson and Other Poems (London, New York, 1972) (посветена на Орлан Фокс).
  • Forewords and Afterwords (New York, London, 1973; есета) (посветена на Хана Аренд).
  • Thank You, Fog: Last Poems (London, New York, 1974) (посветена на Майкъл и Марни Йейтс).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за