Пабло Неруда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пабло Неруда
Pablo Neruda
Pablo Neruda 1963.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Чили Чили
Религия атеизъм
Образование Чилийски университет
Професия писател, поет, дипломат, политик
Литература
Период 1922 – 1973
Направление авангардизъм
Награди Сталинска премия Сталинска награда за мир (1953)
Нобелова награда за литература Нобел (1971)

Подпис Firma Pablo Neruda.svg
Уебсайт
Пабло Неруда в Общомедия

Па́бло Неру́да (на испански: Pablo Neruda) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент.

Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Не́руда.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пабло Неруда е сред великите автори в световната поезия на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1971 година.

„Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 г. е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido).

Удостоен е с Международната награда за мир (1950) на Световния съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Издания в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Знамената се раждат (стихотворения) – Народна култура, 1951
  • Момиче и планета (избрани стихотворения) – библ. „Съвременни поети“, Народна култура, 1965
  • Въглища (роман) – Пабло Неруда и Диего Муньос, Профиздат, 1972
  • Океан (поезия) – библ. „Панорама“ № 13, Народна култура, 1974
  • Блясък и смърт на Хоакин Муриета – библ. „Театър“ № 35, Народна култура, 1975
  • Изповядвам, че живях (мемоари) – серия „Световни мемоари“, Партиздат, 1975 (II изд. 1982)
  • Всеобща песен (откъси) – Народна култура, 1976
  • Сто сонета за любовта – Народна култура, 1979 (II изд. – ИК „Христо Ботев“, 1994; III изд. – ИК „Кръгозор“, 2012)
  • За да се родя, родих се (съд. непубликувани или публикувани само в пер. печат стихотворения в проза, пътеписи, спомени, стихотворения, статии, есета, речи и др.) – поредица „Извори“, Народна култура, 1983
  • Светилник на земята (избрани стихотворения) Народна младеж, 1985

В сборници с други автори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]