Пабло Неруда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пабло Неруда
Pablo Neruda
Псевдоним Пабло Неруда
Роден 12 юли 1904[1][2][3][4][5]
Починал 23 септември 1973[1][2][3][4][5] (69 г.)
Професия писател, поет, дипломат, политик
Националност Флаг на Чили Чили
Активен период 1922 – 1973
Направление авангард
Награди Сталинска премия Сталинска награда за мир (1953)
Нобелова награда за литература Нобел (1971)
Подпис Firma Pablo Neruda.svg
Уебсайт
Пабло Неруда в Общомедия

Па́бло Неру́да (на испански: Pablo Neruda) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент.

Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Не́руда.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пабло Неруда е сред великите автори в световната поезия на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1971 година.

„Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 г. е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido).

Удостоен е с Международната награда за мир (1950) на Световния съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Издания в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Знамената се раждат (стихотворения) – Народна култура, 1951
  • Момиче и планета (избрани стихотворения) – библ. „Съвременни поети“, Народна култура, 1965
  • Въглища (роман) – Пабло Неруда и Диего Муньос, Профиздат, 1972
  • Океан (поезия) – библ. „Панорама“ № 13, Народна култура, 1974
  • Блясък и смърт на Хоакин Муриета – библ. „Театър“ № 35, Народна култура, 1975
  • Изповядвам, че живях (мемоари) – серия „Световни мемоари“, Партиздат, 1975 (II изд. 1982)
  • Всеобща песен (откъси) – Народна култура, 1976
  • Сто сонета за любовта – Народна култура, 1979 (II изд. – ИК „Христо Ботев“, 1994; III изд. – ИК „Кръгозор“, 2012)
  • За да се родя, родих се (съд. непубликувани или публикувани само в пер. печат стихотворения в проза, пътеписи, спомени, стихотворения, статии, есета, речи и др.) – поредица „Извори“, Народна култура, 1983
  • Светилник на земята (избрани стихотворения) Народна младеж, 1985

В сборници с други автори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. а б Pablo Neruda.
  4. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Pablo Neruda.
  5. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Pablo Neruda.