Пабло Неруда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пабло Неруда
Pablo Neruda.jpg
Псевдоним Пабло Неруда
Роден Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто
12 юли 1904 г.(1904-07-12)
Починал 23 септември 1973 (на 69 г.)
Професия писател, поет, дипломат, политик
Националност Флаг на Чили Чили
Активен период 1922–1973
Направление авангард
Награди Сталинска премия Сталинска награда за мир (1953)
Нобелова награда за литература Нобел (1971)
Подпис Firma Pablo Neruda.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Пабло Неруда в Общомедия

Па́бло Неру́да (на испански: Pablo Neruda) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат (консул и генерален консул), политик – комунист, сенатор, кандидат-президент.

Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Не́руда.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пабло Неруда е сред великите автори в световната поезия на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1971 година.

„Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 г. е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido).

Удостоен е с Международната награда за мир (1950) на Световния съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]