Хенрик Сенкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенрик Сенкевич
Henryk Sienkiewicz
Henryk Sienkiewicz.PNG
Портрет на Хенрик Сенкевич от Кажимеж Мордашевич, 1899 г.
Псевдоним Лѝтвос
Роден 5 май 1846 г.
Починал 15 ноември 1916 г. (70 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Полша Полша
Жанр исторически романи, белетристика
Дебютни работи „Хуморески от чантата на Ворошило“ (1872)
Известни творби Янко музикантът
С огън и меч
Потоп
Пан Володиовски
Quo vadis
Кръстоносци
Стас и Нели
Награди
Нобелова награда за литература
Подпис Signature of Henryk Sienkiewicz.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Хенрик Сенкевич в Общомедия

Хѐнрик А̀дам Алекса̀ндер Пюс Сенкевич (Шенкѐвич), герб Ошик (на полски: Henryk Adam Aleksander Pius Sienkiewicz ) е полски писател, автор на исторически романи, публикувани в подлистници и популярни и до днес („С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп“, „ Quo vadis?“, „Кръстоносци“). По тях са създадени ред филми.

През 1905 г. получава Нобелова награда за литература.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Ошик"

Сенкевич се ражда на 5 май 1846 г. в селцето Воля Окшейска (областта Подлаше, тогава част от Руската империя) в обедняло шляхтишко семейство.[2] Има по-голям брат, Казимир, и четири сестри: Аниела, Хелена, Зофия и Мария.[2] Постъпва в гимназия във Варшава (1858), след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на Главното училище на полската столица (1866 – 1869), впоследствие превърнато в руски университет.[2] За да се издържа, същевременно работи. Напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити.

Дебютни творби, кореспонденции от Америка[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира в печата още през 1869 г. с рецензия върху представления на драматурга и режисьора Винценти Рапацки. Първите му литературни произведения излизат през 1872 г. („Хуморески от чантата на Ворошило“, „Напразно“).[3] От 1872 до 1887 г. Сенкевич редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист. През 1874 – 75 г. става съсобственик на позитивистичния двуседмичник „Нива“, а по-късно работи като редактор в консервативния вестник „Слово“ (1882 – 1887).[3]

Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната „Газета полска“ Едвард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го праща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка се появяват под псевдоним Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие „Писма от пътуването до Америка“, 1878).[3]

Политически ангажимент, пътешествия[редактиране | редактиране на кода]

Сенкевич на Сафари, фотография на Юлиус Миен

Докато живее в Калифорния (1876 – 1878), Сенкевич опитва да създаде земеделска комуна с приятели, също полски емигранти. Оттам насетне пътешествията му в чужбина винаги ще са свързани с разнообразни и необичайни обстоятелства.

През 1879 г. Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга (Мария Шеткевич, починала през 1885 г.). През 1886 г. прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим (по пътя спира за общо пет дни и в Русе и Варна). През 1888 г. попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар.

Години на признание[редактиране | редактиране на кода]

80-те години на 19 век са време на най-голямата слава на писателя Сенкевич. Тогава авторът се включва активно и в благотворителни и патриотични акции. През 1882 г. става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 г. основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза, както и противотуберкулозен санаториум в Закопане. През 1899 – 1900 г. е председател на варшавската Литературна каса. През 1904 г. публикува анонимно „Отворено писмо на един поляк до руския министър“, в знак на протест срещу полицейщината в полските земи под имперска власт.

През 1905 г. става съосновател на просветната организация Полска Мачеж Школна и до 1907 г. ръководи нейния надзорен съвет. През 1906 г. публикува отворено писмо до пруския крал и немски император Вилхелм II, осъждайки преследванията на поляци на територията на Прусия. През 1908 г. Сенкевич организира международна анкета „Прусия и Полша“, в която няколко десетки европейски общественици порицават берлинската репресивна политика спрямо поляците.

Саркофагът на Сенкевич в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ във Варшава

От избухването на Първата световна война Сенкевич се установява в Швейцария, където организира с други полски патриоти Генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната в Полша. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове. През 1924 г. тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата „Св. Йоан Кръстител“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-напред Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на новелистиката, редом с друг емблематичен автор от същия период, Болеслав Прус. Темите му могат да се разделят в три главни групи: тежката емигрантска участ и носталгията по дома на поляците в Америка („За хляба“, „Пазачът на фара“); окаяният селски живот („Скици с въглен“, „Бартек победител“); детската беззащитност („Янко музикантът“).

Исторически романи[редактиране | редактиране на кода]

Така или иначе, връх в творческия път на Сенкевич несъмнено са неговите исторически романи. Приемани отначало с колебание от критиката, те първоначално излизат като подлистници в пресата и така си спечелват огромна популярност. За пръв опит в жанра се смята разказът „Татарски плен“ (1880).

Илюстрация на Юлиюш Косак към романа „С огън и меч“, 1886 г.

В романовата трилогия „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888) Сенкевич въвежда печелившата уолтър-скотовска схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Характерна за трилогията е връзката между индивидуална и държавна участ. Авторът акцентира главно върху военните стълкновения през втората половина на 17 век: въстанието на Хмелницки, шведското нашествие, битките с турците. Във всеки от трите романа наред с фикционалните персонажи е обрисуван и конкретен национален герой (Йереми Вишньовецки, Стефан Чарнецки, Ян Собиески).

Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман – „Quo vadis“ (1896). Тук съвестното реконструиране на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението „християнски бестселър“ и хвалебствия от Ватикана.

За шедьовър на своя живот Сенкевич подготвя романа „Кръстоносци“ (1900), посветен на Грюнвалдската битка.

В началото на 20 век Сенкевич замисля създаването на нова трилогия, от която успява да публикува само „На полето на славата“ (1906).

Творчество за деца[редактиране | редактиране на кода]

Известната у нас като „Стас и Нели“ детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие „През пустини и джунгли“ (1912) и разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Стас Тарковски и английско момиче Нели Раулинсън, които успяват да избягат от своите похитители и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение...

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Тачен и обичан още приживе, през 1900 г. Хенрик Сенкевич е почетен с тържествено честване на 25-годишния му творчески юбилей. В знак на признателност полската общественост му дарява имението Обленгорек край Келце, купено с пари, събрани чрез подписка. Световното признание идва с Нобеловата награда от 1905 година,[4] но далеч не спира дотук: Сенкевич става почетен доктор на Ягелонския (1900) и на Лвовския университет (1911), член на Краковската академия на науките (1893), на Варшавското научно дружество (1907), на Царската академия на науките в Петербург (1896), на Чешката академия в Прага (1900) и на Сръбската академия на науките (1906), както и почетен гражданин на Лвов (1902).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Because of his outstanding merits as an epic writer”, Хенрик Сенкевич, носител на Нобеловата награда за литература за 1905 г. ((en)).
  2. а б в Henryk Markiewicz, "Sienkiewicz, Henryk Adam Aleksander Pius", Polski słownik biograficzny, vol. XXXVII, 1997, p. 203.
  3. а б в Henryk Markiewicz, "Sienkiewicz, Henryk Adam Aleksander Pius", Polski słownik biograficzny, vol. XXXVII, 1997, p. 204.
  4. Henryk Markiewicz, "Sienkiewicz, Henryk Adam Aleksander Pius", Polski słownik biograficzny, vol. XXXVII, 1997, p. 210.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за