Ромен Ролан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ромен Ролан
Romain Rolland-1914.jpg
Ромен Ролан през 1914 г.
Роден 29 януари 1866 г.
Починал 30 декември 1944 г. (78 г.)
Професия писател, есеист, драматург, биограф, музиковед
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1888 – 1944
Жанр исторически роман, биография, съвременен роман
Известни творби Жан-Кристоф (1904 – 1912)
Награди Нобелова награда за литература (1925) Нобелова награда

Съпруга Мария Павловна Кудашова
Подпис Signature Romain Rolland.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Ромен Ролан в Общомедия

Ромен Ролан (на френски: Romain Rolland) е френски писател, идеалист, пацифист, антифашист, биограф, романист, носител на Нобелова награда за литература (1915) за творбата си „Жан Кристоф“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 януари 1866 г. Учи в Париж и Рим, дипломира се през 1895 г. с докторат по изкуствата. На 29 години става преподавател по история на изкуството в Екол Нормал Сюпериор в Париж, а осем години по-късно – в Сорбоната.

Поддържа кореспонденция с Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн.

Романът му „Жан Кристоф“ се състои от 10 книги и е най-големият познат роман досега, преведен на много езици.

Ромен Ролан на балкона на дома си в Париж, 1914

Ромен Ролан е вероятно един от най-горещите привърженици на Обществото на нациите и обединяването на духовните сили на човечеството срещу варварството. Една от причинете да бъде присъдена на Ромен Ролан Нобеловата награда за 1915 е книгата му „Над суматохата“. Това са поредица статии писани в Швейцария в началото на Първата световна война и издадени в сборник. В тази Европа, която загива, а нейните деца взаимно се избиват, писателят призовава към създаване на гражданско пространство и „крепост“, в което високите морални и духовни ценности да властват над несправедливостта и омразата между нациите. Книгата започва с изречението „Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум“. Патосът за необходимостта от „обединяване на всички свободни и братски сърца в света“ и задължението на братята по перо: „Занаята на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи“, звучат и днес актуално и не са изгубили силата си.

Умира на 30 декември 1944 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на Жан-Кристоф, 1906
Корица на Quinze Ans de combat (1919-1934), 1935
  • Amour d'enfants (1888)
  • Les Baglioni (1891)
  • Empédocle (1891)
  • Orsino (1891)
  • Le Dernier Procès de Louis Berquin (1892)
  • Les Origines du théâtre lyrique moderne (1895)
  • Histoire de l'opéra avant Lully et Scarlatti (1895)
  • Cur ars picturae apud Italos XVI saeculi deciderit (1895)
  • Saint-Louis (1897)
  • Aërt (1897)
  • Les Loups (1898)
  • Le Triomphe de la raison (1899)
  • Danton (1899)
  • Le Poison idéaliste (1900)
  • Les Fêtes de Beethoven à Mayence (1901)
  • Le Quatorze Juillet (1902)
  • François-Millet (1902)
  • Животът на Бетховен, Vie de Beethoven (1903)
  • Le temps viendra (1903)
  • Le Théâtre du peuple (1903)
  • La Montespan (1904)
  • Жан-Кристоф, Jean-Christophe (1904 – 12)
  • Микеланджело, Vie de Michel-Ange (1907)
  • Musiciens d'aujourd'hui (1908)
  • Musiciens d'autrefois (1908)
  • Antoinette (1908)
  • Панаирът на площада, La Foire sur la place (1908)
  • В къщата, Dans la maison (1908)
  • Haendel (1910)
  • Приятелките, Les Amies (1910)
  • Горещият храсталак, Le Buisson ardent (1910)
  • Животът на Толстоя, La Vie de Tolstoï (1911)
  • Les Amies (1911)
  • Новият ден, La Nouvelle Journée (1912)
  • L'Humble Vie héroïque (1912)
  • Au-dessus de la mêlée (1915)
  • Salut à la révolution russe (1917)
  • Pour l'internationale de l'Esprit (1918)
  • L'Âge de la haine (1918)
  • Кола Брьонон : „Нашенецът си е жив и здрав“, Colas Breugnon (1919)
  • Pour l'internationale de l'Esprit (1919)
  • Les Précurseurs (1919)
  • Clérambault (1920)
  • Пиер и Люси : Историята на една любов, Pierre et Luce (1920)
  • Pages choisies (1921)
  • La Révolte des machines (1921)
  • Анета и Силвия, Annette et Sylvie (1922)
  • Les Vaincus (1922)
  • Лято, L'Été (1924)
  • Махатма Ганди, Gandhi (1924)
  • Майка и син, Mère et fils (1924)
  • Игра на любовта и смъртта, Le Jeu de l'amour et de la mort (1925)
  • Pâques fleuries (1926)
  • Léonides (1928)
  • De l'Héroïque à l'Appassionata (1928)
  • Essai sur la mystique de l'action (1929)
  • L'Inde vivante (1929)
  • Vie de Ramakrishna (1929)
  • Vie de Vivekananda (1930)
  • L'Évangile universel (1930)
  • Goethe et Beethoven (1930)
  • L'Annonciatrice (1933)
  • Quinze Ans de combat (1935)
  • Compagnons de route (1936)
  • Le Chant de la Résurrection (1937)
  • Les Pages immortelles de Rousseau (1938)
  • Robespierre (1939)
  • La Cathédrale interrompue (1943 – 45)
  • Péguy (1945)

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за