Херта Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херта Мюлер
(Herta Müller)
Herta Müller 1.jpg
Франкфурт на Майн, Панаир на книгата 2012 г.
Родена: 17 август 1953 г.
(на 60 г.)
Ницкидорф, Румъния

Писател:
Награди: Нобелова Нобелова награда

Херта Мюлер (на немски: Herta Müller) е румънско-германска писателка, поетеса и есеистка, известна със своите произведения, описващи тежките условия на живот в Румъния при режима на Николае Чаушеску и преследванията срещу румънските немци при комунистическото управление в страната.

Житейски път[редактиране | edit source]

Херта Мюлер е родена на 17 август 1953 година в Ницкидорф, Банат, и е с немски етнически произход. Майка ѝ е депортирана в СССР, в един от лагерите за принудителен труд. Баща ѝ изкарва прехраната на семейството като шофьор на камион в тогавашната немска армия. От 1973 до 1976 Херта Мюлер изучава германистика и румънистика в университета на град Тимишоара, който е административен център на Окръг Тимиш, Банат, Западна Румъния. През 1976 започва работа в машиностроителен завод като преводачка, но скоро е набедена и напуска. След това изкарва прехраната си с учителска дейност по училища и детски градини. Херта Мюлер е преследвана от режима на Чаушеску, тъй като остро критикува властта, а произведенията ѝ са цензурирани. През 1987 година емигрира от Румъния и се установява в Западен Берлин. В началото на 90-те години придобива международна известност, като книгите ѝ са преведени на повече от 20 езика. От особено значение е романът ѝ „Разлюлян дъх“ (Atemschaukel), публикуван през 2009 година.

От 1995 година Мюлер е член на Немската академия за език и литература в Дармщат и на "Обединението на немските есесити, новелисти и поети".

Печели над 20 награди, сред които Немската езикова награда (Deutscher Sprachpreis - 1989), Немската награда на критиката (Deutscher Kritikerpreis - 1992), Европейската награда Aristeion Prize - 1995, като тя е единствена представителка на немскоговорящите страни, печелила тази награда.

Херта Мюлер е носител на Нобеловата награда за литература за 2009 година.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Niederungen. Prosa. Bukarest 1982 zensierte Fassung; Berlin 1984 u. ö. vollständige Fassung
  • Drückender Tango. Erzählungen. Bukarest 1984, Reinbek 1988 & 1996
  • Der Mensch ist ein großer Fasan auf der Welt, Berlin 1986
  • Barfüßiger Februar, Berlin 1987
  • Reisende auf einem Bein, Berlin 1989
  • Der Fuchs war damals schon der Jäger, Reinbek 1992
  • Eine warme Kartoffel ist ein warmes Bett, Hamburg 1992
  • Der Wächter nimmt seinen Kamm, Reinbek 1993
  • Angekommen wie nicht da, Lichtenfels 1994
  • Herztier, Reinbek 1994
  • Hunger und Seide, Reinbek 1995
  • In der Falle, Göttingen 1996
  • Heute wär ich mir lieber nicht begegnet, Reinbek 1997
"Разлюлян дъх" (2009)
  • Der fremde Blick oder Das Leben ist ein Furz in der Laterne, Göttingen 1999
  • Im Haarknoten wohnt eine Dame, Reinbek 2000
  • Heimat ist das, was gesprochen wird, Blieskastel 2001
  • Der König verneigt sich und tötet, München [u. a.] 2003
  • Die blassen Herren mit den Mokkatassen, München [u. a.] 2005
  • Este sau nu este Ion, Iaşi 2005 (in rumänischer Sprache)
  • Atemschaukel, Roman. München 2009
  • Cristina und ihre Attrappe oder Was (nicht) in den Akten der Securitate steht, Göttingen 2009
  • Immer derselbe Schnee und immer derselbe Onkel, München [u. a.] 2011
  • Vater telefoniert mit den Fliegen, München 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]