Харолд Пинтър
|
Харолд Пинтър Harold Pinter |
|
|---|---|
| британски писател | |
 1962 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Лондон, Великобритания |
| Погребан | Великобритания |
|
|
|
| Етнос | евреи |
| Религия | атеизъм |
| Образование | Кралска академия за драматично изкуство[1] |
| Литература | |
| Период | от 1947 г. |
| Известни творби | Кухненският асансьор |
| Семейство | |
| Съпруга | Антония Фрейзър (27 ноември 1980 – 24 декември 2008) |
|
|
|
| Уебсайт | www.haroldpinter.org |
| Харолд Пинтър в Общомедия | |
Харолд Пинтър (на английски: Harold Pinter) е британски драматург, поет, режисьор и актьор. Носител на Нобелова награда за литература за 2005 година.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 10 октомври 1930 г. в Източен Лондон. Учи в Кралската академия за драматично изкуство. Той е един от най-значимите драматурзи в Англия за втората половина на 20 век. Пиесите му съдържат обикновени персонажи и обстановки, като той им добавя атмосфера на страх, ужас и мистерия. Специфичното напрежение, което се създава, често произлиза от дългите паузи между репликите. Неговите пиеси често засягат борбата за власт, в която целите са мрачни, а причините за победа или поражение са неопределени. Като пацифист той често критикува военната политика на САЩ и Великобритания в Близкия изток.
През 1995 г. Харолд Пинтър посещава София, за да приеме титлата Почетен доктор на СУ „Свети Климент Охридски“. При получаването ѝ изнася кратка публична лекция [2] и по-късно присъства на представление на Завръщане у дома. Събраните съчинения на Пинтър са издадени на български език в двутомно издание през 2006 г.[3]
След дълга борба с рака на гърлото, Пинтър почива на 24 декември 2008 г. в дома си в Лондон.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.rada.ac.uk.
- ↑ „Другата истина“, слово на Пинтър пред Софийския университет
- ↑ Пинтър Х., Пиеси, (том 1 и 2), София: Еквус Арт, 2006, ISBN 954-8029-62-6
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Драматургът Харолд Пинтър“, Виолета Дечева във в. „Култура“
|