Герхарт Хауптман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герхарт Хауптман
Gerhart Johann Robert Hauptmann
Роден15 ноември 1862 г.
Починал6 юни 1946 г. (83 г.)
с. Агнетендорф днес квартал Ягнионтков, на Йеленя Гура, Полша
Професияписател и драматург
НационалностFlag of Germany.svg Германия
Активен период1910 – 1941
Жанрдрама, биография
Направлениенатурализъм
НаградиНобелова награда Нобелова (1912)
ПодписHauptmann Signature.jpg
Уебсайт
Герхарт Хауптман в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Герхарт Хауптман (на немски: Gerhart Johann Robert Hauptmann) е германски писател и драматург, сред най-видните представители на немския натурализъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хауптман е роден на 15 ноември 1862 г. в семейство на гостилничар в Бад Залцбрун, Силезия, днес град Шчавно Здрой в Полша. Баща му е собственик на ресторант, но дедите му са тъкачи. Недоволството му от пруския модел на обучение и честите заболявания стават причина за посредствени успехи в училището и до повтаряне на един от класовете. След завършване на гимназия Хауптман се установява в имението на един от чичовците си в Силезия, където получава солидно аграрно образование.

На 28 години се записва да следва скулптура в Кралската академия на изкуствата в Бреслау (днес Вроцлав), откъдето още на следващата година е изключен поради незадоволително поведение и слаби резултати. След нов, също така краткотраен и неуспешен опит да продължи следването си в същия град, Хауптман учи за кратко философия в университета в Йена, където слуша лекциите на бележития биолог Хегел (1882). Последният му опит в попрището на художник е осъществен с финансовата подкрепа на бъдещата му съпруга Мари, чиято сестра е омъжена за брат му Карл: Хауптман заминава заедно с брат си за Рим (1884), където двамата наемат ателие. След като монументалната му скулптура „Германски воин“ се срутва (поради грешка в статиката ѝ), той окончателно се отказва от идеята да бъде художник.

Щом завършва образованието си, Герхард Хауптман се отдава изцяло на литературата. Предприема редица пътувания до Испания, Италия, Швейцария и др. Своите впечатления от Италия Хауптман е изразил в лирическата си поема „Съдбата на Прометидите“ (1885).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Герхарт Хауптман през 1905 г.

През 1885 г. Хауптман се жени за Мари Тинеман, дъщеря на едър земевладелец. С това решава финансовите си затруднения и оттук нататък може да работи като писател на свободна практика. Премества се да живее в Берлин, където поддържа контакти с редица известни личности. Първата драма, с която Хаутпман се налага на немска сцена, е „Пред изгрев слънце“ (1889). Представянето на драмата в театър „Свободна зона“ е цяло събитие в Германия. Премиерата означава победа за новатора-драматург. Втората пиеса на Хаутпман е „Празник на примирението“ (1890), а следващата е „Самотни хора“ (1891). Една от най-забележителните драми на Хаутпман е „Тъкачите“ (1893), където той изобразява глада и бунта на работниците. Драмата е в пет действия и прави впечатление големият брой действащи лица в нея. Почти едновременно с „Тъкачите“ Хаутпман поставя на сцената комедията „Бобровата шуба“ (1893). През 1894 г. излиза драмата му „Възнесението на Ханеле“.

Карикатура на Хауптман

През втората половина на 1890-те години и началото на 20 век Хаутпман пише драми, които разкриват как развитието му клони ту към реализма, ту към символизма. Към първата група спадат социално-реалистичните драми „Коларят Хеншел“ (1893), „Михаел Крамер“ (1900), „Плъхове“ (1911) и др. От втората група най-голям интерес предизвиква драмата „Потъналата камбана“ (1896), която може да се нарече драма-приказка. Произведенията му писани по време и след Първата световна война са изпълнени с тревога, смут, страдание, песимизъм – „Зимна балада“ (1917), „Островът на великата майка“ (1924) и др. Последната му реалистична драма е „Пред залез слънце“ (1932).

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 г. Герхарт Хауптман получава Нобелова награда за литература.

В началото на XX век той е сред най-известните немски писатели, като след Първата световна война му е предложена кандидатура за райхспрезидент, която Хауптман отказва.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка в чест на Герхарт Хауптман

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]