Герхарт Хауптман
Герхарт Хауптман Gerhart Johann Robert Hauptmann | |
---|---|
![]() | |
Роден | 15 ноември 1862 г. |
Починал | 6 юни 1946 г. |
Професия | писател и драматург |
Националност | ![]() |
Активен период | 1910 – 1941 |
Жанр | драма, биография |
Направление | натурализъм |
Награди | ![]() |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Герхарт Хауптман в Общомедия |
Герхарт Хауптман (на немски: Gerhart Johann Robert Hauptmann) е германски писател и драматург, сред най-видните представители на немския натурализъм.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хауптман е роден на 15 ноември 1862 г. в семейство на гостилничар в Бад Залцбрун, Силезия, днес град Шчавно Здрой в Полша. Баща му е собственик на ресторант, но дедите му са тъкачи. Недоволството му от пруския модел на обучение и честите заболявания стават причина за посредствени успехи в училището и до повтаряне на един от класовете. След завършване на гимназия Хауптман се установява в имението на един от чичовците си в Силезия, където получава солидно аграрно образование.
На 28 години се записва да следва скулптура в Кралската академия на изкуствата в Бреслау (днес Вроцлав), откъдето още на следващата година е изключен поради незадоволително поведение и слаби резултати. След нов, също така краткотраен и неуспешен опит да продължи следването си в същия град, Хауптман учи за кратко философия в университета в Йена, където слуша лекциите на бележития биолог Хегел (1882). Последният му опит в попрището на художник е осъществен с финансовата подкрепа на бъдещата му съпруга Мари, чиято сестра е омъжена за брат му Карл: Хауптман заминава заедно с брат си за Рим (1884), където двамата наемат ателие. След като монументалната му скулптура „Германски воин“ се срутва (поради грешка в статиката ѝ), той окончателно се отказва от идеята да бъде художник.
Щом завършва образованието си, Герхард Хауптман се отдава изцяло на литературата. Предприема редица пътувания до Испания, Италия, Швейцария и др. Своите впечатления от Италия Хауптман е изразил в лирическата си поема „Съдбата на Прометидите“ (1885).
Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1885 г. Хауптман се жени за Мари Тинеман, дъщеря на едър земевладелец. С това решава финансовите си затруднения и оттук нататък може да работи като писател на свободна практика. Премества се да живее в Берлин, където поддържа контакти с редица известни личности. Първата драма, с която Хаутпман се налага на немска сцена, е „Пред изгрев слънце“ (1889). Представянето на драмата в театър „Свободна зона“ е цяло събитие в Германия. Премиерата означава победа за новатора-драматург. Втората пиеса на Хаутпман е „Празник на примирението“ (1890), а следващата е „Самотни хора“ (1891). Една от най-забележителните драми на Хаутпман е „Тъкачите“ (1893), където той изобразява глада и бунта на работниците. Драмата е в пет действия и прави впечатление големият брой действащи лица в нея. Почти едновременно с „Тъкачите“ Хаутпман поставя на сцената комедията „Бобровата шуба“ (1893). През 1894 г. излиза драмата му „Възнесението на Ханеле“.

През втората половина на 1890-те години и началото на 20 век Хаутпман пише драми, които разкриват как развитието му клони ту към реализма, ту към символизма. Към първата група спадат социално-реалистичните драми „Коларят Хеншел“ (1893), „Михаел Крамер“ (1900), „Плъхове“ (1911) и др. От втората група най-голям интерес предизвиква драмата „Потъналата камбана“ (1896), която може да се нарече драма-приказка. Произведенията му писани по време и след Първата световна война са изпълнени с тревога, смут, страдание, песимизъм – „Зимна балада“ (1917), „Островът на великата майка“ (1924) и др. Последната му реалистична драма е „Пред залез слънце“ (1932).
Влияние[редактиране | редактиране на кода]
През 1912 г. Герхарт Хауптман получава Нобелова награда за литература.
В началото на XX век той е сред най-известните немски писатели, като след Първата световна война му е предложена кандидатура за райхспрезидент, която Хауптман отказва.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]

- Съдбата на Прометидите (1885)
- Пред изгрев слънце (1889)
- Празник на примирението (1890)
- Самотни хора (1891)
- Тъкачите (1893)
- Бобровата шуба (1893)
- Възнесението на Ханеле (1893)
- Коларят Хеншел (1893)
- Елга (1896)
- Михаел Крамер (1900)
- Потъналата камбана (1896)
- Плъхове (1911)
- Зимна балада (1917)
- Островът на великата майка (1924)
- Пред залез слънце (1932)
- Великият сън
- Атлантида
- Стрелочникът Тил
- Карнавал
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
- Германски автори на разкази
- Германски драматурзи
- Германски романисти
- Носители на литературни награди
- Носители на Нобелова награда за литература
- Германски нобелови лауреати
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на литературни награди на Австрия
- Носители на награда „Гьоте“, Франкфурт на Майн
- Носители на наградата „Франц Грилпарцер“
- Доктор хонорис кауза на Лайпцигския университет
- Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет
- Родени в Полша