Драма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.

Драмата е сред 3-те основни литературни рода наред с лириката и епоса.

В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основни видове: трагедия, комедия, сатира.

Думата „драма“ (стгр. драма) означава „действие“. Води началото си от култа към Дионис. Изпитва влияния от Елевзинските мистерии и от култа към мъртвите по време на погребения са се възпроизвеждали събития, чиито герои са били мъртвите, както и от култа към героите. В драмата хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят. Също така на сцената на драмата няма жени.

Възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Има най-силни изяви през VI-V в. пр. Хр.

3-те жанра на старогръцката драма са трагедия, сатирна драма и комедия.

Същност като литературен род[редактиране | edit source]

Драмата възниква в дълбока древност,европейската драма се заражда в Гърция. Появата на драмата се дължи на разпадането на обредния хор и появата на тълкувател,които тълкува архаичните текстове на хоровите песни. Развитието на драмата се дължи на Есхил с въвеждането на 2 актьор и Софокъл с 3 актьор, което дава възможност на диалога да се разгръща, а ролята на хора все повече отслабва.Структурата на драмата се утвърждава постепенно в процеса на развитие, във връзка с културните вкусове на обществото. Развитието на драмата е в тясно връзка с театъра и от важно значение са неговите специфични норми-актьорска игра, музика, декор, костюми. В тази връзка драмата се отличава от лириката и епоса по това, че действието е насочено към зрителя,а не към читателя. Драматичното действие се възприема колективно от зрителите едновременно. Драматичното действие се отличава от епическото,по това, че е вместено в по тесни времеви и пространствени граници,а персонажите се разкриват в момент на остър конфликт. Драматичното действие спазва традиционните линии за установяване на обстоятелствата, които пораждат конфликта,начало,нарастване на конфликта,временно намаляване на напрежението,връхна точка на конфликта. Действието се развива чрез речта. Диалогът ,монологът и полиелогът играят важна роля.

Празник[редактиране | edit source]

Характеристика на понятието „празник“

Празничността е начин на съществуване на старогръцката драма и тя не може да бъде разбрана в същината си, без да се познават старогръцките празници.

Всепроникваща сакралност (религиозна функция)[редактиране | edit source]

В ранната гръцка култура се наблюдава ясен ритъм между страните на делника и празника. Празникът е система от култови действия и организирано време-пространство за „високо“ общуване. Елементите на празника са строго определени в своето протичане.

Празнуващата общност се отдава на действия с голяма съпричастност, които се тълкуват като актове на установяване на дълбока връзка с отвъдния свят и със сакралното, на общуване (диалог) с божествата.

Прагматичност[редактиране | edit source]

В резултат на разиграваната сакрална комуникация хората очакват от божествата осигуряване на плодородието, потомството, богатството и благополучието за своята общност.

Ритуалност[редактиране | edit source]

Празникът в древността (и в Древна Гърция в частност) е бил свързан с някакво сакрално космическо събитие от митологичен характер ­ борбата между силите на съзиданието и силите на разрушението, между светлината и мрака, живота и смъртта, космоса (порядъка) и хаоса (безредието), доброто и злото.

Членовете на древното общество се чувстват съучастници в такова събитие. Те извършват ритуални магически действия, за да подпомогнат положителните космически сили. Тези действия представляват най-вече жертвоприношение (на животно или растителен продукт). Обектът жертва се убива и разчленява на късове ­ така се уподобява разпадането на света и настъпването на хаоса, но успоредно с това се имитира синтез на нов свят, на нов космос чрез събирането, пренареждането, обработката (най-често печене) и разпределянето на частите на жертвата (поела чрез умъртвяването върху себе си ефекта на космическото унищожение). Така се „спасява“ светът, печели се благосклонността на божествата и се гарантират редът, благополучието и стабилността на общността до следващия празник.

Синтетичност[редактиране | edit source]

При празничните ритуали се използват всички достъпни на човека изразни средства: слово, мимика, жестове, музика, танц, маскиране и т. н.

Всеобщност[редактиране | edit source]

Практическите обществени задачи на празника се отнасят до общността. Общувайки с отвъдния свят, празнуващият колектив общува със самия себе си, като се преобразува от делничен в празничен ­ изоставя се обществената йерархия и се преминава към отношения на временно равенство. По този начин се постига обновяване на социалното единение и цялостност (общността се реинтегрира).

Игрови характер[редактиране | edit source]

Участващите в празника установяват „друг“, временно действащ, свят със свои закони за поведение и общуване. Празничното пренареждане на делничната структура освобождава потиснатите сили в отделните човешки същества.

Емоционалност[редактиране | edit source]

Древният празник се характеризира с начален страх, тревога, печал (поради настъпващите сили на мрака) и последващо общо облекчение, отпускане, радост и веселие.