Драма

Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.

---

Драмата е сред 3-те основни литературни рода, наред с лириката и епоса. Писателите на драматични произведения (т.е. пиеси) се наричат драматурзи, а техните творби най-често биват изпълнявани от театрални актьори в театри.

В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основните видове драма са: трагедия, комедия и сатира (понякога към тези 3 вида се добавя и трагикомедията).

Думата „драма“ (на старогръцки език: δρᾶμα) означава „действие“. Драмата води началото си от култа към бог Дионис. Изпитва влияния от Елевзинските мистерии и от култа към мъртвите, тъй като по време на погребения в Древна Гърция и в Тракия са се възпроизвеждали събития, герои на които са били мъртвите. Драмата е тясно свързана и с от култа към героите през епохата на Античността, а и в наше време. В древногръцката драма хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят. Също така на сцената на древногръцката драма нямало жени, а женските персонажи били изигравани от мъже, преоблечени като жени. В днешно време, почти без изключение, на театралните сцени ролите биват играни както мъже, така и жени.

Драмата възниква и се формира в контекста на атинските празници в Древна Гърция, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Има най-силни изяви през VI-V век пр. Хр. Основните 3 жанра на класическата старогръцка драма са: трагедия, сатирна драма и комедия.

Същност на драмата като литературен род

Драмата възниква в дълбока древност, като европейската драма се заражда в Гърция. Появата на драмата се дължи на разпадането на обредния хор и появата на тълкувател, който тълкува архаичните текстове на хоровите песни. Развитието на драмата се дължи на древногръцкия драматург Есхил, който въвежда 2-ри актьор в пиесите, както и на древногръцкия драматург и поет Софокъл, който въвежда 3-ти актьор; тези промени дават възможност на диалога да се разгръща, а ролята на певческия хор все повече отслабва. Структурата на драмата се утвърждава постепенно в процеса на развитие на този литературен род, във връзка с културните вкусове на обществото. Развитието на драмата е в тясна връзка с театъра и от важно значение са неговите специфични норми: актьорска игра, костюми, музика, декор. В това отношение драмата се различава от лириката и от епоса по това, че действието при драмата е насочено към зрителя (наблюдателя), а не към читателя. Драматичното действие се възприема колективно от зрителите едновременно. Драматичното действие се отличава от епическото по това, че е вместено в по-тесни време-пространствени граници, а персонажите се разкриват в момент на остър конфликт. Драматичното действие най-често спазва традиционните линии за установяване на обстоятелствата, които пораждат художествения конфликт: начало, нарастване на конфликта, временно намаляване на напрежението, връхна точка на конфликта, край на конфликта. В драмата действието се развива основно чрез речта на актьорите. Диалогът, монологът и полиелогът играят важна роля в драмата.

Празник

Характеристика на понятието „празник“: празничността е начин на съществуване на старогръцката драма и тя не може да бъде разбрана в същината си, без да се познават старогръцките празници.

Всепроникваща сакралност (религиозна функция)

В ранната гръцка култура се наблюдава ясен ритъм между страните на делника и празника.

Празникът е система от култови действия и организирано време-пространство за „високо“ общуване. Елементите на празника са строго определени в своето протичане.

Празнуващата общност се отдава на действия с голяма съпричастност, които се тълкуват като актове на установяване на дълбока връзка с отвъдния свят и със сакралното, на общуване (диалог) с божествата.

Прагматичност

В резултат на разиграваната сакрална комуникация, хората очакват от божествата осигуряване на плодородието, потомството, богатството и благополучието за своята общност.

Ритуалност

Празникът в древността (и в Древна Гърция в частност) е бил свързан с някакво сакрално космическо събитие от митологичен характер ­ борбата между силите на съзиданието и силите на разрушението, между светлината и мрака, живота и смъртта, космоса (порядъка) и хаоса (безредието), доброто и злото.

Членовете на древното общество се чувстват съучастници в такова събитие. Те извършват ритуални магически действия, за да подпомогнат положителните космически сили. Тези действия представляват най-вече жертвоприношение (на животно или растителен продукт). Обектът жертва се убива и разчленява на късове ­ така се уподобява разпадането на света и настъпването на хаоса, но успоредно с това се имитира синтез на нов свят, на нов космос чрез събирането, пренареждането, обработката (най-често печене) и разпределянето на частите на жертвата (поела чрез умъртвяването върху себе си ефекта на космическото унищожение). Така се „спасява“ светът, печели се благосклонността на божествата и се гарантират редът, благополучието и стабилността на общността до следващия празник.

Синтетичност

При празничните ритуали се използват всички достъпни на човека изразни средства: слово, мимика, жестове, музика, танц, маскиране и т.н.

Всеобщност

Практическите обществени задачи на празника се отнасят до общността. Общувайки с отвъдния свят, празнуващият колектив общува със самия себе си, като се преобразува от делничен в празничен ­ изоставя се обществената йерархия и се преминава към отношения на временно равенство. По този начин се постига обновяване на социалното единение и цялостност (общността се реинтегрира).

Игрови характер

Участващите в празника установяват „друг“, временно действащ, свят със свои закони за поведение и общуване. Празничното пренареждане на делничната структура освобождава потиснатите сили в отделните човешки същества.

Емоционалност

Древният празник се характеризира с начален страх, тревога, печал (поради настъпващите сили на мрака) и последващо общо облекчение, отпускане, радост и веселие.