Иван Кирилов
| Иван Кирилов | |
| български писател | |
 Възпоменателен лист за Иван Кирилов от Студентската секция „Стоян Михайловски“ на Еленското просветно благотворително дружество, 1939 г. | |
| Роден | Иван Христов Кирилов
|
|---|---|
| Починал | 26 декември 1936 г.
|
| Литература | |
| Псевдоним | Ив. Правдолюбов и Jean Castel |
| Жанрове | поезия, драма, роман, разказ |
| Дебютни творби | „Бдения и мечти. Лирически стихотворения“ 1895 – 1896 г. Свищов |
| Повлиян | Хенрик Ибсен, П. Ю. Тодоров |
Иван Христов Кирилов е български поет и писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Елена и учи в родния си град. За отличен успех е изпратен с общинска стипендия в Педагогическото училище в Силистра. След като го завършва, работи като учител. Близък приятел на Петко Ю. Тодоров – с негова помощ заминава за Тулуза, за да следва право, а след това за Фрайбург, където се дипломира. Съгласно тогавашната практика, работи като съдия в различни градове. Пенсионира се през 1934 г. Умира две години по-късно в София.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Иван Кирилов е известен като български писател и с псевдонимите Ив. Правдолюбов и Jean Castel.
Творчески дебют – „Бдения и мечти. Лирически стихотворения“, 1895 – 1896 г., Свищов.
Под влиянието на своя приятел Петко Ю. Тодоров започва да пише драми и е един от малкото негови естетически сподвижници. Влияние върху творческото му развитие оказва и Хенрик Ибсен. „Пред възхода на зората“ е едно от най-вдъхновените му драматични произведения.
За голямото му по обем творчество Д. С. Зографов дава следната оценка: „Авторът е постигнал задачата си. Нещо повече – като никой друг наш поет или писател, повече от Вазова дори, повече от любмия негов другар от детинство Петко Ю. Тодоров, той ни учи да виждаме колко е красив Божия свят, колко неизчерпаемо прекрасна е природата, и ни кара непосредствено да почувстваме съкровените ѝ трепети, страстно-нежното ѝ дихание и майчинско-ласкавата ѝ усмивка. Езикът на Иван Кирилов е кристално чист и звънти като сребърна камбана; в него се преливат най-изтънчените и свободни елементи на хармонията. По своята нежно прозрачност и кадифена мекота той напомня художествения език на Пушкина и Тургенева“.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Иван Кирилов е наречена улица в квартал „Малинова долина“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Радка Пенчева, „Да си спомним за писателя Иван Кирилов (135 години от рождението му)“, „Литературен свят“, бр. 38, март 2012
|
