Светлана Алексиевич
|
Светлана Алексиевич Святлана Аляксандраўна Алексіевіч |
|
|---|---|
 Светлана Алексиевич, 2013 г. |
|
| Родена | 31 май 1948 г. |
| Националност |
 Беларус |
| Жанр | репортаж, очерк, повест |
| Награди |
Хердерова награда (1999) |
| Подпис |
 |
| Уебсайт | alexievich.info |
| Светлана Алексиевич в Общомедия | |
Светлана Александровна Алексиевич (на руски: Светлана Александровна Алексиевич; на беларуски: Святлана Аляксандраўна Алексіевіч) е беларуска писателка и разследваща журналистка.
През 2014 година е номинирана, а през 2015 година става носител на Нобеловата награда за литература.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 в украинския град Станислав (от 1962: Ивано-Франкивск) в семейстово на баща белорусин и майка украинка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в Минск[3]
Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-Афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. След преследване от режима на Лукашенко,[4] тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Минск.[5][6]
Книгите на Алексиевич са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- У войны не женское лицо, Минск: Мастацкая литература, 1985.
- Последние свидетели: сто недетских колыбельных, Москва: Молодая гвардия, 1985.
- Цинковые мальчики, Москва: Молодая гвардия, 1991.
- Зачарованные смертью (Беларус: 1993, Русия: 1994)
- Чернобыльская молитва, Москва: Остожье, 1997. ISBN 5-86095-088-8
- Время секонд хэнд, Москва: Время, 2013. ISBN 978-5-9691-1129-5
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
- 2015 – Нобелова награда за литература
- 2014 – Офицерски кръст на ордена на изкуствата и литературата (Франция)
- 2014 – Награда на читателските симпатии според резултатите от читателското гласуване за наградата „Большая книга“ (Русия) за книгата „Время секонд хэнд“
- 2013 – Награда „Медиси“ за есеистика (Франция) за книгата „Время секонд хэнд“
- 2013 – Награда за мир на немските книгоразпространители
- 2011 – Награда „Ришард Капушчински“ за литературен репортаж (Полша) за книгите „У войны не женское лицо“ и „Время секонд хэнд“
- 2011 – Angelus Central European Literary Award (Полша) за книгата „У войны не женское лицо“
- 2007 – Oxfam Novib/PEN Award for Freedom of Expression
- 2005 – National Book Critics Circle Award (САЩ)
- 2002 – Награда „Сандро Онофри“ за репортаж (Италия)
- 2001 – Награда „Ерих Мария Ремарк“ за мир
- 2000 – Награда „Роберт Гайзендорф“ за радиопиеса
- 1999 – Хердерова награда на фондация „Алфред Тьопфер“ (Австрия)
- 1999 – Награда „Temoin du monde“ (Франция)
- 1998 – Награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство
- 1998 – Награда на фондация „Фридрих Еберт“ за политическа книга
- 1997 – Награда „Андрей Синявски“ на редакцията на вестник „Новая газета“ (Русия) – „За творческо поведение и благородство в литературата“
- 1997 – Награда „Триумф“ (Русия)
- 1997 – Награда на списание „Дружба народов“ (Русия)
- 1996 – Награда „Курт Тухолски“ на шведския ПЕН-клуб – „За мъжество и достойнство в литературата“
- 1987 – Награда на вестник „Литературная газета“ (СССР)
- 1986 – Държавна награда на Ленинския Комсомол (СССР) за книгата „У войны не женское лицо“
- 1985 – Литературна награда „Константин Федин“ на Съюза на писателите на СССР
- 1984 – Награда на списание „Октябрь“ (СССР)
- 1984 – Литературна награда „Николай Островски“ на Съюза на писателите на СССР
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Blissett, Chelly. Author Svetlana Aleksievich nominated for 2014 Nobel Prize. Yekaterinburg News. 28 януари 2014. Посетен на 28 януари 2014. ((en))
- ↑ Treijs, Erica. Nobelpriset i litteratur till Svetlana Aleksijevitj. // www.svd.se. Svenska Dagbladet, 8 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2015. ((sk))
Svetlana Alexievich wins Nobel Literature prize, BBC News, 8 октомври 2015. ((en)) - ↑ Кратка биография на Светлана Алексиевич, от Кто есть кто в Республике Беларусь. ((ru))
- ↑ Биография на Светлана Алексиевич на сайта на фондация „Ланан“. ((en))
- ↑ Биография на Светлана Алексиевич на сайта на ПЕН център Германия. ((en))
- ↑ Обширна биография на Светлана Алексиевич на сайта на Наградата за мир на немските книгопродавци. ((en))
- ↑ Светлана Алексиевич, razkazite.eu
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Интервю на Диана Иванова със Светлана Алексиевич в Бон, 8 април 2014 г., в. „Култура“, бр. 5 (2797), 6 февруари 2015
- „Археоложката на комунизма“, Дойче веле, 14.10.2013 г.
- „Светлана Алексиевич и „краят на червения човек“ (Откъс от книгата „Време секънд хенд: Краят на червения човек“, подготвена за печат от издателство „Парадокс“), превод Живка Иванова, „Капитал“, 8 октомври 2015 г.
- „Самотният човешки глас“ (Откъс от книгата „Чернобилска молитва“), превод Лилия Петрова, razkazite.eu
- „Чернобил – знакът, който не разбираме“ (интервю за вестник „Зюддойче Цайтунг“), Либерален преглед, 26 април 2010 г.
- „Литературният Нобел 2015“, блок във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.:
- Пълният текст на книги на Светлана Алексиевич в pdf на личния ѝ сайт:
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Svetlana Alexievich“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|
