Сюли Прюдом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сюли Прюдом
René Armand François Prudhomme
френски поет и писател

Роден
Починал
6 септември 1907 г. (68 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия чиновник в нотариална кантора
Литература
Псевдоним Сюли Прюдом
Жанрове стихотворение, есе
Направление парнасизъм, символизъм
Награди Нобелова награда Нобелова награда за литература (1901)
Сюли Прюдом в Общомедия

Рене Франсоа Арман Прюдом (на френски: René Armand François Prudhomme), известен като Сюли Прюдом (на френски: Sully-Prudhomme), е френски поет и есеист, носител на Нобелова награда за литература за 1901 г.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 март 1839 г. в Париж, Франция, в семейството на търговец. Баща му умира, когато той е едва 2-годишен и детството му преминава в изключителна бедност. Майка му е принудена да се пресели в къщата на брат си.

Прюдом учи в лицея „Бонапард“ като любимите му предмети са математиката, философията и класически езици. Сериозно заболяване на очите го принуждава да се откаже от намерението си да учи в политехническото училище и да стане инженер. За да изкарва прехраната си, става служител в стоманолеярния завод „Шнайдер – Крьозо“, но скоро напуска и се връща в Париж, където известно време учи право. През 1960 постъпва като чиновник в кантора на нотариус, а вечер изучава литература, философия, пише поезия и през 1865 излиза от печат първият му поетичен сборник „Строфи и поеми“ (на френски: Stances et Poèmes), подписан с псевдонима Сюли Прюдом – пълното име на баща му. Френският критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов дава висока оценка на тази първа книга, а всеобщото одобрение го окуражава да се посвети изцяло на литературата. Прюдом става своеобразен литературен манифест на група млади поети, които се бунтуват срещу лирическата екзалтираност на романтическата школа и наричат себе си „парнасци“.

През 1870 започва Френско-пруската война и Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Продължителната обсада на Париж от пруската армия и тежкият живот във военното време съсипват здравето му и той получава парализа на нозете. По време на лечението пише патриотични стихове, които излизат в книгата „Военни впечатления“ (на френски: Impressions de la guerre, 1870).

През 1881 е избран за член на Френската академия. През 1901 става първият лауреат на Нобелова награда за литература: „за забележителни литературни достойнства, висок идеализъм и художествено съвършенство, а също за необичайно съчетание на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги“.

Международният спор и жестоката критика от страна на някои литературни среди, които считат, че Прюдом не е достоен за тази премия, влошават здравето му. Заради парализата той не участва лично при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция. Нобеловата премия той подарява за издаване на първи поетични книги на млади френски поети.

Умира на 6 септември 1907 година във вилата си в Шатне Малабри край Париж на 68-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез.

По стихове на Прюдом Габриел Форе и Цезар Франк създават музика.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Ръкописен автограф на „Science et poésie“, публикувана в Nouvelle Revue internationale.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Stances et Poèmes, 1865
  • Les Épreuves, 1866
  • Les Solitudes, 1867
  • Les Destins, 1872
  • La France, 1874
  • Les Vaines tendresses, 1875
  • Le Zénith, poème, 1876
  • La Justice, 1878
  • Poésie, 1865 – 1888
  • Le Prisme, poésies diverses, 1886
  • Le Bonheur, 1888
  • Épaves, 1908

Философски трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • La Vraie Religion selon Pascal: recherche de l'ordonnance purement logique de ses Pensées relatives à la religion: suivie d'une analyse du Discours sur les passions de l'amour, Paris, F. Alcan, Bibliothèque de philosophie contemporaine, 1905

Различни текстове в проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „La tour Eiffel, discours de M. Sully Prudhomme“ in Revue scientifique, 20 avril 1889
  • „Les autographes de „la nature“: M. Sully Prudhomme“ in La Nature, no887 – 31 mai 1890
  • „Sur l'origine de la vie terrestre“ in Revue de Métaphysique et de Morale, t. 1, 1893, p.324 – 345
  • „L’esprit scientifique et la théorie des causes finales“ in Revue scientifique, 28 janvier 1899
  • „L’anthropomorphisme et les causes finales“ in Revue scientifique, 4 mars 1899
  • „Le darwinisme et les causes finales – Réponse à Charles Richet“ in Revue scientifique, 15 avril 1899
  • „Méthodes expérimentales et causes finales – Réponse à Charles Richet“ in Revue scientifique, 20 mai 1899
  • „Critique du principe finaliste et de ses applications à la science“ in Revue scientifique, 12 août 1899
  • „Le libre arbitre devant la science positive“ in Revue scientifique, 9 décembre 1899
  • „Les causes finales – Septième et dernière lettre à M. Charles Richet“ in Revue scientifique, no17 – 25 avril 1902
  • Journal intime: lettres-pensée, 1922

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sully Prudhomme“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.