Марио Варгас Льоса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марио Варгас Льоса
Mario Vargas Llosa
перуански писател
Марио Варгас Льоса през 2011 г.
Марио Варгас Льоса през 2011 г.

Роден
28 март 1936 година (86 г.)

Религияагностицизъм[1]
НационалностFlag of Peru.svg Перу
Учил вНационален университет Сан Маркос
Мадридски университет Комплутенсе
Работил вписател, драматург, есеист, публицист, политик
НаградиНобелова награда за литература (2010)[2][3]
Ромуло Галегос (1967)
Награда за мир на германската книжна търговия (1996)[4]
Сервантес (1994)
Литература
Периодот 1959 година
Жанровероман, разказ, есе
Направлениемагически реализъм
ТечениеМагически реализъм
Известни творби„Разговор в катедралата“ (1969)
„Леля Хулия и писачът“ (1977)
НаградиНаграда на принца на Астурия (1986)
Мигел де Сервантес (1994)
Нобелова награда
Нобелова награда (2010)
ПовлиянУилям Фокнър, Гюстав Флобер, Исая Бърлин
Семейство
СъпругаХулия Уркиди (1955 – 1964)
Патрисия Льоса (1965–настояще)
ДецаАлваро
Гонзало
Моргана

ПодписMario vargas llosa signature transparent.png
Уебсайтmvargasllosa.com
Марио Варгас Льоса в Общомедия

Хорхе Марио Педро Варгас Льоса (на испански: Mario Vargas Llosa) е перуански писател, нобелов лауреат, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си. Варгас Льоса прекарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в местния колеж Ла Сал. При управлението на Хосе Луис Бустаманте дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост в Пиура, където той се премества с майка си. През 1946 г. Марио Варгас Льоса отива в Лима, където се среща за първи път с баща си. През следващите години родителите му живеят заедно. Той учи в колежа Ла Сал в Лима, а през 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия.

Година преди завършването на Военната академия Варгас Льоса вече работи като любител-журналист. Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник „Ла Индустрия“, като междувременно поставя първата си пиеса „Бягството на инката“ („La Huida del Inca“). През 1953 г. постъпва в Националния университет „Сан Маркос“ в Лима, където учи литература. През 1955 г. се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него. Връзката им продължава няколко години, след което през 1959 г. той заминава за Испания, където подготвя докторска дисертация в университета Комплутенсе в Мадрид.

Марио Варгас Льоса става известен с романа си „Градът и кучетата“ („La Ciudad y los Perros“; 1962). Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес. Той затвърждава репутацията си с романа „Зелената къща“ („La Casa Verde“; 1966), за който получава първата награда „Ромуло Галегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.

През 1965 г. Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също става писател.

Ернесто Сабато (вляво) с Марио Варгас Льоса (вдясно) през 1981

През 80-те години Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм.

През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 г. получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 г. получава наградата за испаноезична литература „Мигел де Сервантес“.

През 2010 г. Марио Варгас Льоса е удостоен с Нобелова награда за литература. Призът от Шведската академия му се дава за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“.[5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • La huida del Inca (Бягството на инката, 1952), пиеса
  • Los jefes (1959), разкази
  • La ciudad y los perros (1963), роман
    Градът и кучетата. Превод от испански Тамара Такова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 292 с.
  • La casa verde (1965), роман
    Зелената къща. София: Народна култура, 1973, 394 с.
  • Los cachorros (1967), разкази
  • Conversación en La Catedral (1969), роман
    Разговор в Катедралата. София: Народна култура, 1985, 636 с.
  • García Márquez: historia de un deicidio (Гарсия Маркес: историята на едно богоубийство, 1971), есета
  • Pantaleón y las visitadoras (1973), роман
    Панталеон и посетителките. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Отечествен фронт, 1981, 248 с.
  • La orgía perpetua: Flaubert y „Madame Bovary“ (Вечната оргия: Флобер и „Мадам Бовари“, 1975), есета
  • La tía Julia y el escribidor (1977), роман
    Леля Хулия и писачът. Превод от испански Емилия Юлзари. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 292 с.
    Леля Хулия и писачът. Превод от испански Емилия Юлзари. Пловдив: Хермес, 2006, 384 с. ISBN 954-26-0405-X
  • Entre Sartre y Camus (Между Сартър и Камю, 1981), есета
  • La guerra del fin del mundo (Войната в края на света, 1981), роман
  • La Señorita de Tacna (Госпожицата от Такна, 1981), пиеса
  • Kathie y el hipopótamo (Кати и хипопотамът, 1983), пиеса
  • Historia de Mayta (История на Майта, 1984), роман
  • ¿Quién mató a Palomito Molero (1986), роман
    Кой уби Паломино Молеро?. София: Колибри, 2012, 144 с.
  • La Chunga (1986), пиеса
  • El hablador (1987), роман
    Разказвачът. Пловдив: Хермес, 2010, 240 с.
  • Elogio de la madrastra (1988), роман
    Възхвала на мащехата. Превод от испански Боряна Цонева. София: Сигнал, 1992, 152 с.
  • La verdad de las mentiras: ensayos sobre la novela moderna (Истината за лъжите: есета за съвременния роман, 1990), есета
  • Lituma en los Andes (1993), роман
    Литума в Андите. София: Колибри, 2013
  • El loco de los balcones (Лудият от балконите, 1993), пиеса
  • El pez en el agua. Memorias (Риба във водата. Спомени, 1993), мемоари
  • Ojos bonitos, cuadros feos (Красиви очи, грозни картини, 1996), пиеса
  • Los cuadernos de don Rigoberto (Тетрадките на дон Ригоберто, 1997), роман
  • Cartas a un joven novelista (Писма до начинаещия романист, 1997), есета
  • La fiesta del chivo (2000), роман
    Празникът на козела. Пловдив: Хермес, 2004, 448 с. ISBN 954-26-0146-8
  • Diario de Irak (Иракски дневник, 2003), репортажи
  • El paraíso en la otra esquina (2003), роман
    Раят зад другия ъгъл. Пловдив: Хермес, 2005, 404 с. ISBN 954-26-0349-5
  • Travesuras de la niña mala (2006), роман
    Лудориите на лошото момиче. Пловдив: Хермес, 2007, 256 с. ISBN 978-954-26-0545-4
  • El sueño del celta (2010), роман
    Мечтата на келта. Превод от испански Десислава Антова. София: Колибри, 2008, 416 с. ISBN 978-619-150-112-0
  • El héroe discreto (2013), роман
    Герой по неволя. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Колибри, 2015, 376 с.ISBN 978-619-150-318-6
  • Cinco esquinas (2016), роман
    Квартал Петте кьошета. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Колибри, 2017, 256 с. ISBN 978-619-02-0105-2

Екранизации в киното[редактиране | редактиране на кода]

  • Día domingo, екранизация на едноименния разказ, режисирана от Луис Льоса през 1970 г.
  • Los cachorros, произведение, адаптирано към киното през 1973 г. от Хорхе Фонс, носител на наградата на Института за култура на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан през 1972 г.[6]
  • Панталеон и посетителките, пиеса, екранизирана през 1975 г., сърежисирана от самия Варгас Льоса, който изиграва и една от второстепенните роли.
  • Градът и кучетата, филмова версия, режисирана от Франсиско Хосе Ломбарди през 1985 г.
  • Ягуар, втора екранизация на „Градът и кучетата“, филм, заснет в Русия от чилийския режисьор Себастиан Аларкон през 1986 г.
  • Tune in Tomorrow, екранизация на Леля Хулия и писачът, режисирана от Джон Амиел през 1990 г.
  • Панталеон и посетителките, втора екранизация на едноименния роман, режисирана от Франсиско Хосе Ломбарди през 1999 г.
  • Празникът на козела, режисиран от Луис Льоса през 2005 г.
  • Лудориите на лошото момиче, мексикански уеб сериал от 2022 г., продуциран от ТелевисаУнивисион.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mario Vargas Llosa, un hombre agnóstico. // Посетен на 6 май 2019 година.
  2. а б www.nobelprize.org.
  3. а б www.nobelprize.org.
  4. а б www.friedenspreis-des-deutschen-buchhandels.de.
  5. Марио Варгас Льоса с Нобелова награда за литература 2010, Литературата Днес, 7 октомври 2010 г.
  6. Hugo Lara Chávez. Historia. Cronología parcial del cine mexicano (1994-1998). Premios internacionales. // 10, 9, 8 Corre cámara. 30 de diciembre de 2006. Посетен на 16 de octubre de 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mario Vargas Llosa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​