Лима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лима.
Лима
Lima
— град —
Знаме
      
Герб
Lima2017.png
Peru physical map.svg
-12.05° с. ш. -77.0333° и. д.
Лима
Страна Flag of Peru.svg Перу
Регион Лима Метрополитана
Площ 2672,3 km²
Надм. височина 10 m
Население Повишение 9 562 280 души (2017)
Основаване 18 януари 1535
Пощенски код 51
Телефонен код 01
Официален сайт www.munlima.gob.pe
Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра Historic Centre of Lima
Тип културно
Критерии iv
Вписване 1988  (12-а сесия)
Разширение 1991
Площ 259,36 ha
Буферна зона 766,7 ha
Лима в Общомедия

Лѝма (на испански: Lima) е столица и най-голям град на Република Перу. Градът е разположен в алувиалната долина на историческата река Римак, на пустинния и висок тихоокеански перуански бряг. Заедно с пристанищния град Каляо образува най-голямата урбанизирана зона в Перу (известна като голяма Лима) и една от най-големите в Южна Америка. Лима е най-важният културен, финансов, транспортен, образователен и промишлен център в Перу и има голямо международно значение. Градът е основан на 18 януари 1535 г. от испанския конкистадор Франциско Писаро под името „Град на Кралете“ (Ciudad de los Reyes) и е провъзгласен за столица на Вицекралство Перу. Като столица на най-голямото испанско вицекралство в Южна Америка и контролен пункт за износ на богатствата от Новия Свят, градът бързо се превръща в богат търговски възел с огромно значение за Метрополията. Там се концентрира цялата испанска аристокрация и администрация на Южна Америка и поради това през 1551 г. е основан първият и най-стар университет на Америките – Университетът Сан Маркос.

История[редактиране | редактиране на кода]

Долината на река Римак е населявана от предколумбови времена. В близост до града се намират руините на Пачакамак, важен религиозен център на културите Хуари, Лима и Инка. След победата на испанския конкистадор Франсиско Писаро над императора на инките Атауалпа и окончателното разрушаване на столицата Куско, малък отряд начело с Писаро избира да основе новата столица покрай бреговете на река Римак. Така през 1535 г. е основан град Лима, а испанската корона избира именно Франсиско Писаро за управител на новозавладените земи. Най-големия си престиж Лима получава, когато е избрана за столица на Вицекралство Перу, тъй като в нея се съсредоточава цялата испанска администрация и духовенство в Новия Свят, включително и „Ауденциите“ (законодателен и съдебен орган на Метрополията в Новия Свят). Градът поддържа оживени търговски връзки с Метрополията, Европа, останалите вицекралства в Америка и Далечния изток.

По време на движенията за независимост на латиноамериканските държави Лима остава бастион на испанските военни сили и Перу е една от последните държави, която получава независимост. През 1820 г. военните подразделения под командата на генерал Сан Мартин достигат южните предградия, но не атакуват града директно, а му налагат морска блокада. Вицекрал Хосе де ла Серана се евакуира от Лима през 1821 г. заедно с роялистката армия, и това е годината в която Вицекралство Перу става независима държава. Годините след извоюването на независимостта са последвани от голяма стагнация, но износът на гуано води до бързото развитие на града и модернизацията му през 1850 г. По време на Тихоокеанската война през 1879 – 1883 г. чилийските войски нападат Перу и влизат победоносно в перуанската столица, разрушавайки и ограбвайки редица библиотеки, архиви и музеи. След войната градът бързо е модернизиран и се появяват големите булеварди, опасващи историческия център-авенида „Такна“ и „Абанкай“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в крайморската низина, в подножието на Андите. Градският район покрива около 800 km2. Теренът е равен, с изолирани хълмчета. Градският център се намира на 15 km от бреговете на река Римак, която е жизненоважен ресурс за града, тъй като нейните води се превръщат в питейна вода и захранват водноелектрическите централи, захранващи града. Лима е един от най-големите градове в Латинска Америка и третият най-голям пустинен град в света след Карачи и Кайро.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Лима има мек климат, въпреки че е разположен в пустинята. Близостта на града до хладните води на Тихия океан води до температури, които са доста по-ниски от очакваното за тропична пустиня.[1] Температурите рядко падат под 12 °C и рядко се качват над 29 °C.[2] Лятото е от декември до април, а зимата – от юни до октомври. Останалите месеци са преходни. Летата са слънчеви, топли и задушни. Сутринта покрай морето се образуват мъгли, а следобед или вечерта се появява висока облачност. Зимите са сиви, ветровити и влажни. Продължителната облачност не е рядкост. Все пак, температурната амплитуда по това време на годината е много малка.[3] И докато относителната влажност е висока, валежите са много малко, поради здравата атмосферна стабилност в региона.

Климатични данни за Лима
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 32,7 32,5 33,4 31,6 30,3 30,0 28,3 29,0 28,0 25,2 29,0 30,4 33,4
Средни максимални температури (°C) 26,1 26,8 26,3 24,5 22,0 20,1 19,1 18,8 19,1 20,3 22,1 24,4 22,5
Средни температури (°C) 22,1 22,7 22,2 20,6 18,8 17,5 16,7 16,2 16,4 17,3 18,7 20,7 19,2
Средни минимални температури (°C) 19,4 19,8 19,5 17,9 16,4 15,6 15,2 14,9 14,9 15,5 16,6 18,2 17,2
Абсолютни минимални температури (°C) 12,0 15,0 11,0 10,0 8,0 10,0 8,9 10,0 12,5 11,0 11,1 13,9 8,0
Средни месечни валежи (mm) 0,8 0,4 0,4 0,1 0,3 0,7 1,0 1,5 0,7 0,2 0,1 0,2 6,4
Средно количество слънчеви часове 179.1 169.0 139.2 184.0 116.4 50.6 28.6 32.3 37.3 65.3 89.0 139.2 1230
Източник: Deutscher Wetterdienst,[4] Meteo Climat[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

В Лима живее около 28,42% от населението на Перу, като броят на жителите в градската агломерация е 9 562 280 (по данни от преброяването от 2017 г.).[6] Това е и вторият най-голям град в Южна Америка по градско население след Сао Пауло.[7] Населението включва сложна смесица от расови и етнически групи. Метисите със смесено индианско и европейско потекло са най-голямата етническа група. Белите перуанци са втората най-голяма група. Много от тях имат испански, италиански или немски корени. Сред малцинствените групи попадат индианските народи аймара и кечуа, афроперуанци, евреи, китайци и японци. Към днешна дата, Лима има най-голямата китайска общност в Латинска Америка.[8]

48,7% от население на града са мъже, а 51,3% – жени. Градът е сравнително „млад“ – 24,3% от жителите са на възраст 0 – 14 години, 27,2% са на възраст 15 – 29 години, 22,5% – 30 – 44 години, 15,5% – 45 – 59 години и 10,6% – над 60 години. Миграцията към Лима от останалите части на Перу е голяма. Средният растеж на населението му е 1,57% годишно. Около 12,8% от гражданите живеят под прага на бедността.

Изглед към града от океана
Изглед към града от океана
Историческият център на Лима през нощта
Историческият център на Лима през нощта

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Лима е промишленият и финансовият център на страната. В града се намират седалищата на много национални компании и хотели. Той е отговорен за над 2/3 от промишленото производство на Перу. В остойностите на града са разположени около 7000 фабрики.[9] Произвеждат се химикали, рибни продукти, кожени изделия и масла.[9]

Индустриализацията на града започва през 1930-те години. Към края на 1950-те години вече 70% от потребителските стоки в Перу се произвеждат в столицата.[10]

Пристанището Калао е един от главните центрове за риболов в Южна Америка, изнасяйки 20,7 милиона тона товари през 2007 г.[11] Изнасят се главно масла, стомана, сребро, цинк, памук, захар и кафе.

Към 2003 г. Лима генерира 53% от БВП на страната.[12] Повечето чуждестранни фирми се установяват тук. През 2006 г. стоковата борса на Лима нараства със 185,24%,[13] а през 2007 г. – със 168,3%,[14] което я прави една от най-бързо растящите стокови борси в света.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Лима се обслужва от международно летище Хорхе Чавес в Каляо. Това е най-голямото летище в страната и четвъртото най-голямо в Латинска Америка. Лима е и важна спирка на автомобилната Панамериканска магистрала. Градът е свързан с общо три магистрали. Водният транспорт също се осъществява чрез Каляо. Лима е свързан и с железопътната мрежа на страната.

Що се отнася до градския транспорт, според проучване от 2012 г., мнозинството от гражданите използват градски транспорт (75,6%), докато едва 12,3% използват личната си кола, мотоциклет или такси.[15] Мрежата на градския транспорт е съставена от 652 маршрута,[16] обслужвани от автобуси и микробуси. Все пак, тя не е организирана и се характеризира с неформалност. Услугите се изпълняват от 464 частни компании, които почти не се регулират от местната власт. Задръстванията са чести и големи, особено в пикови часове.

Лимският метрополитен разполага с 26 станции, отстоящи средно на 1,2 km една от друга. Той е обслужван от 24 влака с по 6 вагона, всеки от които побира 233 души. Метрото започва експлоатация през декември 2012 г. и превозва средно по 78 224 души на ден.[15]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лима
Починали в Лима
Други личности, свързани с Лима

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Updated world map of the Köppen−Geiger climate classification (PDF). // Hydrol. Earth Syst. Sci. 11 (5). 2007. DOI:10.5194/hess-11-1633-2007. с. 1633 – 1644.
  2. ↑ Average Weather For Callao/Lima, Peru. // Посетен на 29 декември 2014.
  3. ↑ World Weather Information Service – Lima. // World Meteorological Organization. Посетен на 15 май 2012.
  4. ↑ Klimatafel von Lima-Callao (Int. Flugh.) / Peru. // Baseline climate means (1961 – 1990) from stations all over the world. Deutscher Wetterdienst. Посетен на 18 ноември 2016. (на немски)
  5. ↑ Station Jorge Chavez. // Météo Climat. Посетен на 27 юни 2017. (на френски)
  6. ↑ ((en)) ((de)) Peru: Regions & Cities, www.citypopulation.de
  7. ↑ United Nations Department of Economic and Social Affairs, Urban Agglomerations 2014 Архив на оригинала от 2015-09-06 в Wayback Machine.
  8. ↑ Overseas Compatriot Affairs Commission, R.O.C.. // [1] Ocac.gov.tw, 24 август 2004. Архивиран от оригинала на 25 ноември 2004. Посетен на 10 октомври 2009.
  9. ↑ а б Study Abroad Peru. // [2] Study Abroad Domain. Архивиран от оригинала на 21 ноември 2008. Посетен на 8 юли 2009. Архив на оригинала от 2008-12-23 в Wayback Machine.
  10. ↑ Latin America Since 1930. 1991. ISBN 978-0-521-26652-9. с. 389. Посетен на 17 април 2010.
  11. ↑ Port Commerce. // Port of Callao. World Port Source. Посетен на 13 януари 2013.
  12. ↑ República del Perú evaluación de la gobernabilidad democrática (PDF). // Banco Interamericano de Desarrollo, 2007. pág. 24. (на испански)
  13. ↑ Bolsa de Valores de Lima (PDF). // [3] Архивиран от оригинала на 8 август 2007. Посетен на 17 април 2010.
  14. ↑ Bolsa de Valores de Lima. // [4] Bolsa de Valores de Lima. Архивиран от оригинала на 14 юли 2008. Посетен на 8 July 2009.
  15. ↑ а б Evaluando la gestión en Lima al 2012. // Observatorio Ciudadano Lima Cómo Vamos. (на испански)
  16. ↑ Republic of Peru (PDF). // Посетен на 8 юли 2009.


Региони на Перу
Знаме на Перу
Столици на държавите от Южна Америка
На независими държави
На зависими територии
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лима&oldid=10906513“.