Лима

Лима
— град —
	Лима Координати: 12°02′06″ ю. ш. 77°01′06.99″ з. д. / 12.035° ю. ш. 77.018611° з. д.
Страна	Перу
Регион	Лима Метрополитана
Площ	2 672,3 km²
Надм. височина	10 m
Население (2015)	8 852 000 души; 3313 души/km²
Основаване	18 януари 1535
Пощенски код	51
Телефонен код	01
Официален сайт	http://www.munlima.gob.pe/
	Лима в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Лима.

Лѝма (на испански: Lima) е столица и най-голям град на Република Перу. Градът е разположен в алувиалната долина на историческата река Римак, на пустинния и висок тихоокеански перуански бряг. Заедно с пристанищния град Каляо, образува най-голямата урбанизирана зона в Перу (известна като голяма Лима) и една от най-големите в Южна Америка. Лима е най-важният културен, финансов, транспортен, образователен и промишлен център в Перу и има голямо международно значение. Градът е основан на 18 януари 1535 година от испанския конкистадор Франциско Писаро под името „Град на Кралете“ (Ciudad de los Reyes) и е провъзгласен за столица на вицекралство Перу. Като столица на най-голямото испанско вицекралство в Южна Америка и контролен пункт за износ на богатствата от Новия Свят, градът бързо се превръща във богат търговски възел с огромно значение за Метрополията. Там се концентрира цялата испанска аристокрация и администрация на Южна Америка и поради това през 1551 е основан първият и най-стар университет на Америките – Университетът Сан Маркос.

История[редактиране | редактиране на кода]

Долината на река Римак е населявана от пред-колумбови времена. В близост до града се намират руините на Пачакамак, важен религиозен център на културите Хуари, Лима и Инка. След победата на испанския конкистадор Франсиско Писаро над императора на инките Атауалпа и окончателното разрушаване на столицата Куско, малък отряд начело с Писаро избира да основе новата столица покрай бреговете на река Римак.Така през 1535 е основан град Лима, а испанската корона избира именно Франсиско Писаро за управител на новозавладените земи. Най-големия си престиж Лима получава, когато е избрана за столица на Вицекралство Перу, тъй като в нея се съсредоточва цялата испанска администрация и духовенство в Новия Свят, включително и „Ауденциите“ (законодателен и съдебен орган на Метрополията в Новия Свят). Градът поддържа оживени търговски връзки с Метрополията, Европа, останалите вицекралства в Америка и Далечния изток.

По време на движенията за независимост на латиноамериканските държави, Лима остава бастион на испанските военни сили и Перу е една от последните държави, която получава независимост. През 1820 година военните подразделения под командата на генерал Сан Мартин достигат южните предградия, но не атакуват града директно, а му налагат морска блокада. Вицекрал Хосе де ла Серана се евакуира от Лима през 1821 година заедно с роялистката армия, и това е годината в която Вицекралство Перу става независима държава. Годините след извоюването на независимостта са последвани от голяма стагнация, но износът на гуано води до бързото развитие на града и модернизацията му през 1850 година. По време на Тихоокеанската война през 1879 – 1883 година, чилийските войски нападат Перу и влизат победоносно в перуанската столица, разрушавайки и ограбвайки редица библиотеки, архиви и музеи. След войната градът бързо е модернизиран и се появяват големите булеварди, опасващи историческия център-авенида „Такна“ и „Абанкай“.