Монреал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монреал
Montréal
— град —
Знаме    Герб
Old Port of Montreal (French- Vieux-Port de Montréal).jpg
Страна Флаг на Канада Канада
Провинция Квебек
Площ 431 km²
Надм. височина 6 – 233 m
Население (2011) 1 649 519 души
3827 души/km²
Кмет Дени Кодер
Основаване 1642
Официален сайт www.ville.montreal.qc.ca
Монреал в Общомедия

Монреал (понякога Монтреал, на френски: Montréal, на английски: Montreal) е вторият по големина град в Канада и най-големият в провинция Квебек. Населението на града е 1 856 449 души (2009), а в целия метрополис живеят 3 635 571 (2009). Общата площ на Монреал е 366,02 km². Смята се, че Монреал е четвъртият по големина град в света, в който френският е официален език.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологически разкопки показват, че Първите нации, местното население, окупират острова на Монреал преди 4000 г. До 1000 г. сл. Хр. те започват да култивират и отглеждат царевица. В рамките на няколкостотин години те строят укрепени селища. Ирокезите на св. Лаврентий, хора, различни от ирокезите, живеещи в днешен Ню Йорк, основават селището Ошелага (Hochelaga) в подножието на Маунт Роял, два века преди французите да пристигнат. Археолози намират доказателства за тяхното обитаване там и на други места в долината датиращи от поне 14 век. Френският изследовател Жак Картие посещава Ошелага на 2 октомври 1535 г. и изчислява популацията на местни хора в селището, че е „над хиляда човека“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на около 150 km източно от столицата на страната Отава. Разположен е на едноименния остров, на мястото на сливането на реките Свети Лаврентий и Отава. Името на града идва от една от географските забележителности на острова – възвишението Маунт Роял (Mount Royal), което се издига на 232 m, със своите отличителни три хълма.

Освен главния остров, Монреал е разположен и на 74 по-малки острови.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на век и половина, Монреал е индустриалният и финансов център на Канада. Разнообразието от сгради включва фабрики, асансьори, складове, мелници и рафинерии, които днес осигуряват наследство от исторически и архитектурен интерес, особено в района на центъра на града и Старото пристанище. В града се намират 50 национални исторически места на Канада, повече от който и да е било друг град.

Много от историческите сгради в Стария Монреал са все още в оригиналния си вид: базиликата Нотр-Дам дьо Монреал, пазарът Бонсекур, и впечатляващите седалища на всички най-големи канадски банки на улица Сейнт Джеймс (на френски: Rue Saint Jacques). Ораторията св. Йосиф, завършена през 1967 г., основната сграда на Юниверсите дьо Монреал, построена в стил ар деко от Ернес Кормие (Ernest Cormier), известната офис кула Place Ville Marie, противоречивия Олимпийски стадион и околните строежи, са някои от забележителните примери за архитектурата през 20 век.

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Градът се състои от 19 по-големи района, разделени на квартали. Районите са: Côte-des-Neiges–Notre-Dame-de-Grace, The Plateau Mount Royal, Outremont and Ville Marie, Mercier–Hochelaga-Maisonneuve, Rosemont–La Petite-Patrie, Villeray–Saint-Michel–Parc-Extension, Anjou, Montréal-Nord, Rivière-des-Prairies–Pointe-aux-Trembles, Saint-Leonard, Ahuntsic-Cartierville, L'Île-Bizard–Sainte-Geneviève, Pierrefonds-Roxboro, Saint-Laurent in the northwest, Lachine, LaSalle, The South West, Verdun. Много от тези райони преди са били самостоятелни градове, които стават част от Монреал през януари 2002 г. в резултат на общинската реорганизация на Монреал.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

До началото на 1970-те години Монреал е водещ индустриален център в Канада. Англо-американският капитал и франкофонската евтина работна ръка способстват за бързото развитие на града. Дълги години огромна част от емигрантите от Европа пристигат именно тук, в търсене на работа в многобройните фабрики и пристанището на Монреал, едно от най-големите в света. Постепенно с понижаване на значението на английския език и растящия френско-канадски национализъм, карат много американски и английски компании да изтеглят бизнеса си от града, което довежда до продължила над 20 години икономическа депресия.

След 1995 г. положението започва постепенно да се стабилизира и подобрява и много от световните компании се завръщат в Монреал. Днес градът е дом на компании като Banque Nationale du Canada (най-голямата банка в страната), Air Canada, Bombardier, Alliance Films и други.

В Монреал се намират и седалището на ICAO и Световната антидопингова агенция (WADA).

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Хокеят е най-популярният спорт в града. Местният отбор Монреал Канейдиънс е един от „оригиналните шест отбора“, основатели на лигата.

Градът е кандидат за зимните олимпийски игри през 1956 г., но губи от Кортина д'Ампецо.[2] В него се провеждат летните олимпийски игри през 1976 г.

Медия[редактиране | редактиране на кода]

Монреал е добре обслужван от медията, включвайки френски и английски телевизии, вестници, радио станции и списания. Има четири ефирни английски телевизионни станции: CBMT-DT (CBC Television), CFCF-DT (CTV), CKMI-DT (Global) and CJNT-DT(City), както и пет ефирни френски телевизионни станции: CBFT-DT (Radio-Canada), CFTM-DT (TVA), CFJP-DT (V), CIVM-DT (Télé-Québec), и CFTU-DT (Canal Savoir).

Монреал има четири ежедневни вестника: английският Montreal Gazette и френските La Presse, Le Journal de Montréaland, Le Devoir. Съществуват и два френски ежедневника, които се раздават безплатно: Métro и 24 Heures. Монреал има множество ежеседмични таблоиди и обществени вестници обслужващи различни квартали, етнически групи и училища.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

С четири университета, седем други институции, даващи дипломи, и 12 колежа за общо и професионално образование (CEGEP) в радиус от 8 km, Монреал има най-високата концентрация на ученици с образование след

Университетът McGill

средното от всички най-големи градове в Северна Америка (4.38 ученика на 100 жители, следвайки Бостън с 4,37 ученика на 100 жители. През 2016 година, QS Best Student Cities определя Монреал за седмото най-добро място в света за студенти във висшето образование.[3]

Висше образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Университетът Мак Гил (McGill University) е водещият англоезичен изследователски университет в Канада[4] и едно от най-реномираните висши училища в света. Университетът има 12 нобелови лауреата, 3 носителя на наградата Пулицър и 141 носителя на стипендията Родс. Сред възпитаниците му са 3 канадски премиера и 13 съдии от Канадския Върховен Съд. 
  • Университетът Конкордия (Concordia University) е англоезичен държавен университет, създаден през 1974 след сливането на йезуитският колеж Лойола и Университета Сър Джордж Уилямс. Университетското бизнес училище, Джон Молсън, е сред десетте топ бизнес училища в Канада.
  • Монреалският университет (френски: Université de Montréal (UdeM)) е вторият по големина изследователски университет в Канада. Две отделни институции се помещават в университета: Монреалското политехническо училище (френски: École Polytechnique de Montréal), което е училище по инженерство, и Висшето училище по търговия (френски: HEC Montréal), бизнес училище.
  • Университетът на Квебек в Монреал (Université du Québec à Montréal (UQÀM)) е монреалският филиал на Университета на Квебек. UQÀM в общи линии специализира в либералните изкуства.
  • Университетът на Квебек също има три отделни училища в Монреал: Висше училище по технологиите (ETS), Национално училище по публична администрация (ENAP) и Национален научноизследователски институт (INRS).
  • Монреалският институт по теология на свещениците от Сейнт-Сулпис (IFTM) специализира в теология и философия.
  • Монреалската музикална консерватория предлага бакалавърска и магистърска степен за класическа музика. 

В допълнение, два френскоезични университета, Университета на Шербрук (Université de Sherbrooke) и Университета Лавал (Université Laval) имат филиали в Монреал.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Монреал

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. , след Париж (9,6 милиона жители), Киншаса (9,3 милиона) и Абиджан (5,1 милиона)
  2. http://www.skimuseum.net/pdf/1956-1960.pdf, 29 октомври 2017
  3. QS Best Student Cities 2016
  4. University rankings Canada 2017: Medical/Doctoral