Направо към съдържанието

Монреал

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Монреал
Montreal
Знаме
      
Герб
Канада
45.5033° с. ш. -73.5868° и. д.
Монреал
Квебек
45.5033° с. ш. -73.5868° и. д.
Монреал
Страна Канада
ПровинцияКвебек
Площ498 km²
Надм. височина31 m
Население1 762 949 души (2021)
3540 души/km²
КметВалери Плант
Основаване17 май 1642 г.
Пощенски кодH
Телефонен код514, 438, 263
Официален сайтmontreal.ca
Монреал в Общомедия

Монреàл, понякога Монтреал (на френски: Montréal, на английски: Montreal) е вторият по население град в Канада и най-населеният град в провинция Квебек.

Градът е голям остров и пристанищен метрополис[1] на река Сейнт Лорънс, в подножието на Лашинските бързеи. Съсредоточен е върху остров Монреал[2][3] и върху няколко много по-малки периферни острова, най-големият от които е Ил Бизар. Намира се на 196 km източно от националната столица Отава и на 258 km югозападно от град Квебек – столицата на провинция Квебек. Общата му площ е 366,74 km². Към 2021 г. има население от 1 762 949 души,[4] а метрополният регион – 4 291 732 души,[5] което го прави вторият по-големина град и метрополен регион в Канада.

Основан през 1642 г. като Форт „Вил Мари“ („Градът на Мария“),[6] Монреал е кръстен на Маунт Роял – тривърхата планина, около който е построен ранният град Вил Мари.[7] Тя гледа към бизнес центъра и историческия център на града, и двата разположени в квартал „Вил Мари“.

Официален език на администрацията, френският, е езикът, използван и от мнозинството от населението.[8] Английският и други езици играят важна роля. Половината жители на Монреал са двуезични и почти 1/4 са триезични.[9]

Исторически икономическа столица на Канада, Монреал е надминат по население и икономическа сила от Торонто през 70-те години на XX век.[10] Все пак той остава важен център на изкуството, културата, литературата, филмите и телевизията, музиката, търговията, космическата индустрия, транспорта, финансите, фармацевтиката, технологиите, дизайна,[11] образованието, туризма, храната, модата, разработката на видеоигри[12] и световните дела.[13] В него се намират централата на Международната организация за гражданска авиация. Обявен е от ЮНЕСКО за град на дизайна през 2006 г.[14][15] През 2017 г. е класиран като 12-ия най-удобен за живеене град в света от Икономист Интелиджънс Юнит в годишната му Глобална класация за жизнеспособност[16], въпреки че пада до 40-то място в индекса за 2021 г., главно поради напрежението върху здравната система от пандемията от COVID-19.[17] Икономическото, търговско и финансово сърце на провинцията Квебек, в града се намират повече от 400 централи на компании и множество индустриални клъстери. Редовно е класиран като един от десетте най-добри градове в света за студенти в класацията на QS World University Rankings.[18][19][20] Градският обществен транспорт, структуриран от метро мрежа, е един от най-ефективните, бързи и точни в Северна Америка. Международното летище „Пиер-Елиот Трюдо“ посреща близо 20 млн. пътници годишно. Регионът на Монреал е вратата за имиграция в Квебек. Повече от 70% от хората, родени в чужбина и пребиваващи в Квебек, остават там.[21]

Монреал е домакин на множество международни конференции и събития, включително Международното и универсално изложение през 1967 г. и Летните олимпийски игри през 1976 г.[22][23] Това е единственият канадски град, в който са провеждани Летни олимпийски игри. През 2018 г. е класиран като глобален град.[24] Домакин е на Голямата награда на Канада от Формула 1,[25] на Международния джаз фестивал в Монреал[26] – най-големият джаз фестивал в света,[27] на фестивала Just for Laughs – най-големият комедиен фестивал в света,[28] и на FrancoFolies de Montréal – най-големият френскоезичен музикален фестивал в света.[29] Дом е на Монреал Канейдиънс от Националната хокейна лига, печелил Купа „Стенли“ повече от всеки друг отбор, както и най-старият хокеен клуб в света, който все още функционира без прекъсване.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Монреал се произнася [mɔ̃ʁeal]аудио на стандартен френски, [mɒ̃ʁeal]аудио[30] на квебекски френски и [mʌntriːˈɒl]аудио на канадски английски.

На езика оджибуей земята се нарича Mooniyaang[31] – „първото място за спиране“ в историята на миграцията на оджибуей, както е споменато в пророчеството за седемте огъня. На езика мохок тя се нарича Tiohtià:ke,[32][33][34] което означава „където теченията се срещат“[35] или „островът между двата бързея“.[36] Това е съкращение от Teionihtiohtiá:kon, което в свободен превод означава „там където групата се раздели“.[37][38]

Френски заселници от Ла Флеш в Долината на Лоара за първи път кръщават своя нов град, основан през 1642 г., Ville Marie („Градът на Мария“),[39] кръстен на Дева Мария.[40] Въпреки че първото френско селище на остров Монреал се казва Вил Мари, именно името „Монреал“ става де факто името на града от XVII век; няколко карти свидетелстват за това.[41] Това наименование става официално на 31 март 1831 г. – датата на учредяване на „град Монреал“.[42]

Гравюра от 1762 г. от Пиер-Шарл Кано, илюстрираща според Томас Патен Монреал и планината Мон Роял от река Сейнт Лорънс през XVIII век.

Френският изследовател Жак Картие по време на второто си пътуване до Америка през 1535 г. дава името на тривърхата планината над града. В своя пътепис той разказва: „И сред тези селски райони е разположен и разположен град Ошлага близо до планина с разорана и много плодородна околност и от която се вижда много далеч. Нарекохме тази планина мон Роял“.[43] Изборът на това име би могло да се дължи на този, който придружава Картие в деня на пристигането на този остров, Клод дьо Понтбриан, син на господаря на замъка Монреал в Херцогство Аквитания (днес във френската община Исак). Това е мнението на канадските историци Анри Персивал Бигар и Егидиус Фото.[44] От Синьория Монреал (seigneurie de Montréal) в Аквитания е останал замъкът Монреал.

Настоящата форма на името Montréal обикновено се смята, че произлиза именно от планината Мон Роял[45]. Има множество обяснения за това как името става Монреал. На френски език от XVI век формите réal и royal са използвани взаимозаменяемо, така че Montréal може просто да е вариант на Mont Royal.[46][47][48] Във второто обяснение името идва от италиански превод. Венецианският географ Джовани Батиста Рамузио използва името Monte Real, за да посочи Маунт Роял в своята карта от 1556 г. на региона.[49] Комисията по топонимия на Квебек обаче оспорва това обяснение.[47]

Френският историограф Франсоа дьо Белфорест в труда си „Универсалната космография на всичко“ е първият, който използва формата Montréal по отношение на целия регион през 1575 г.[49]

Терминът mont на френски (и на окситански) идва от гало-романското MONTE (самият той във винителния падеж на латински: montem, от латинското mons („планина“), има и значението на „височина, надморска височина, хълм“ на старофренски.[50] réal, Réal обикновено представлява францизираната окситанска форма на real (съвременен окситански reial, reiau, „кралски“) ( вж. френската община Монреал ле Сур в Дром: Mons Real през 1231 г.[51]), произлизащ като френското royal от латинското regalis.[51] Оттук и цялостното значение на «mont royal»[51]. Този топонимичен тип показва, според Алберт Доза, пряко подчинение на краля.[51]

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Монреал
 Вижте също: Хронология на историята на Монреал

География

[редактиране | редактиране на кода]
Сателитна снимка на о-в Монреал

Град Монреал се намира в Южен Квебек, в Източна Канада (45° 31′ N, 73° 39′ O), близо до границите на провинция Онтарио и щата Ню Йорк (САЩ).[52][53] Градът обхваща по-голямата част от остров Монреал при сливането на реките Сейнт Лорънс, Отава и Ришельо. Регионът на Монреал се пресича от стратегическа хидрографска мрежа, по-специално от морския път Сейнт Лорънс,[54] който позволява навигацията между Северния Атлантически океан и Големите езера, заобикаляйки Лашинските бързеи. Монреал също се намира в сърцето на екорегиона Сейнт Лорънс – обширна низина между Апалачите и Лорънсийските планини. На няколко километра от Монреал земеделските земи на Монтережи (Montérégie), на южния бряг на река Сейнт Лорънс, често се описват като „Квебекски килер“.[55]

Река Сейнт Лорънс в Монреал

Пристанищен град и метрополия на река Сейнт Лорънс, Монреал се намира на приблизително 850 km от нейното устие или на приблизително на 230 km нагоре по течението от град Квебек. Територията му заема главно остров Монреал (482,8 km2) – най-големият речен остров в архипелага Ошлага. Градът също така се простира върху Ил Бизар, Ил де Сьор, Ил Сент Елен и Ил Нотр Дам.

Архитектура

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Канадски национални исторчески обекти в Монреал
Много сгради от колониалната епоха могат да бъдат намерени в Стария Монреал, като няколко датират още от края на 17 век.

Повече от век и половина Монреал е индустриален и финансов център на Канада.[56] Това наследство оставя разнообразие от сгради, включително фабрики, зърнени елеватори, складове, мелници и рафинерии, които днес предоставят безценен поглед върху историята на града, особено в центъра на града и района на старото пристанище. В него има 50 национални исторически обекта – повече от всеки друг град (вж. таблицата по-долу).[57]

Някои от най-ранните все още съществуващи сгради в града датират от края на XVII и началото на XVIII век. Въпреки че повечето са струпани около района на Стария Монреал, като Сулпицианската семинария в съседство с базиликата „Нотр Дам“, датираща от 1687 г., и Шато Рамезе, построен през 1705 г., примерите за ранна колониална архитектура са осеяни из целия град. Разположен в Лашин, дом Льо Бер-Льо Мойн (Le Ber-Le Moyne) е най-старата цялостна сграда в града, построена между 1669 и 1671 г. В Пон Сен Шарл се намира дом „Сен Габриел" (Maison Saint-Gabriel), чиято история може да се проследи назад до 1698 г.[58] В Стария Монреал има много исторически сгради в оригиналната им форма: базиликата „Нотр Дам дьо Монреал“, пазарът Бонскур и седалището на всички големи канадски банки от XIX век на ул. „Сейнт Джеймс“ (на френски: Rue Saint Jacques). Най-ранните сгради в Монреал се характеризират със своето уникално френско влияние и сива каменна конструкция.[59]

Плас Вил Мари – голям търговски и жилищен комплекс в Централен Монреал.
Монреалската биосфера
Хабитат 67 е модел на жилищен комплекс, разработен за Световното изложение Expo 67 .

Ораторият „Сен Жозеф дю Мон Роял“ (Oratoire Saint-Joseph-du-Mont-Royal), завършен през 1967 г., главната сграда на Монреалския университет – артдеко творба на Ернест Кормие, забележителната офис кула Плас Вил Мари, противоречивият Олимпийски стадион и околните структури са само няколко забележителни примера за архитектурата на града от XX век. Павилионите, проектирани за Международното и универсално изложение от 1967 г., популярно известно като Експо67, включват широка гама от архитектурни проекти. Въпреки че повечето павилиони са временни структури, няколко стават забележителности, включително Геодезичният купол „Павилион на САЩ“ на Бъкминстър Фулър (днешен Музей на околната среда „Биосфера“) и поразителната жилищна сграда на Моше Сафди Хабитат 67. Монреалското метро разполага с обществени произведения на изкуството от някои от най-големите имена на културата на Квебек.[60]

През 2006 г. Монреал е обявен от ЮНЕСКО за град на дизайна – една от трите столици на дизайна в света (заедно с Берлин и Буенос Айрес).[61] Тази отличителна титла е признание за дизайнерската общност на Монреал. От 2005 г. градът е дом на Международния съвет на асоциациите за графичен дизайн (Icograda)[62] и на Международния алианс за дизайн (IDA).[63]

Подземният град (официално RÉSO) е важна туристическа атракция. Това е подземна мрежа, свързваща търговски центрове, пешеходни улици, университети, хотели, ресторанти, бистра, метростанции и други в и около центъра с тунели с дължина 32 km над 12 km2 (4,6 sq mi) в най-гъсто населената част на Монреал.

Монреалското метро разполага с обществени произведения на изкуството от някои от най-големите имена в културата на Квебек.[64]


Територия и административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Център на града и територия

[редактиране | редактиране на кода]

Монреал се намира в центъра на Голям Монреал и граничи с:[65]

Територията на град Монреал се простира на 366,74 km2,[4] т.е. най-голямата част от центъра и източната част на остров Монреал. Центърът на Монреал заема площ от приблизително 18 km2 на южния хълм на планината Мон Роял в район „Вил Мари“. Монреал има исторически център – Стария Монреал, на брега на река Сейнт Лорънс близо до Поант а Калиер и бизнес район, концентриран около бул. „Рене Левеск“. Повече от 1/3 от работните места в града са концентрирани в центъра на града.[66]

Центърът на Монреал през нощта – изглед от Маунт Роял.

Монреал се простира върху обширна градска зона с различна гъстота на населението. Ако определени сектори са гъсти и градски, като Плато Мон Роял, Мил Енд или Грифинтаун, то други са по-далеч от центъра, като Ривиер де Прери, л'Ил Бизар Сент Женвиев или Пиерфонд Роксборо. Монреал също има големи индустриални зони, по-специално в район Сен Лоран, близо до международното летище „Пиер-Елиот Трюдо“ и в източната част на острова. Разпръснат из целия остров, градът има много оживени артерии и търговски центрове като бул. „Сент Катрин“, Централеният пазар и пл. „Сен Юбер“.

Периферия и Метрополен регион

[редактиране | редактиране на кода]
Районът на Монреал – нощен изглед от Космоса.

Градската зона на Монреал се простира далеч отвъд общинските граници. Големият Монреал или Communauté métropolitaine de Montréal, който се състои от 82 общини[67], има площ от 4360 km2 и обединява 4,1 млн. жители, или почти половината от населението на Квебек.[68] Монреал и Голям Монреал формират 15-ия най-голям метрополен регион в Северна Америка[69] и 77-ия в световен мащаб. Основните градове в предградията на Монреал са Лавал (422 933 души), Лонгьой (239 700 души), Тербон (111 575 души), Бросар (85 721 души) и Репантини (84 285 души).

Транспортната мрежа Exo управлява крайградските влакове, обслужващи Голям Монреал.

Подобно на големите северноамерикански градове градското разрастване в покрайнините на Монреал се случва главно при ниската гъстота (по-малко от 500 души на km2).[70] Тази тенденция води до високи разходи по отношение на пътната инфраструктура, водопроводите, канализацията, електричеството, комуникациите и транспортните разходи. Тя насърчава урбанизацията в ущърб на земеделските земи и естествените местообитания.[71]

В допълнение към пътната мрежа покрайнините на Монреал се обслужват по време на пиковите часове от крайградски пътнически влак, администриран от транспортната мрежа Еxo. Шест линии завършват в центъра на Монреал на гара „Люсиан-Л'Айе“ и на Централна гара. През 2016 г.Caisse de dépôt et placement du Québec разкрива проекта за Метрополна експресна мрежа – автоматизирано леко метро за близките предградия, което трябва да заработи до 2022 г.[72]

Деление

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към центъра на Монреал от Маунт Роял. Много квартали, включително центъра, са в квартал Вил Мари.

Градът се състои от 19 по-големи района (на английски: Boroughs), разделени на квартали.[73] Всеки район има кмет и съвет. Много от тези райони са бивши независими градове, принудени да се слеят с Монреал през януари 2002 г. след общинската реорганизация на Монреал.

Районът с най-много квартали е Вил Мари (№18 на картата), който включва центъра, историческия квартал „Стар Монреал“, Чайнатаун, Гей Вилидж, Латинския квартал, облагородения Международен квартал, Мултимедийния град (Cité Multimédia) и Квартала на спектаклите (Quartier des Spectacles). Други интересни квартали в района включват заможния квартал Голдън Скуейър Майл в подножието на Маунт Роял и района Шанезе Вилидж / Конкордия, където живеят хиляди студенти от Университет „Конкордия“. Кварталът също така включва по-голямата част от Парк „Маунт Роял“, остров Света Елена и остров Нотр Дам.

Монреалският бейгъл е отличителна разновидност на ръчно изработени и печени на дърва бейгъли. Той е по-малък, по-тънък, по-сладък и по-плътен от нюйорския, с по-голяма дупка и винаги се пече във фурна на дърва. Съдържа малц, яйце, без сол и се вари в подсладена с мед вода, преди да се изпече.

Районът „Плато Маунт Роял“ (№6 на картата) е франкофонски район на работническата класа. Най-големият квартал в него е Плато, който претърпява значително облагородяване,[74] а проучване от 2001 г. го определя като най-творческия квартал на Канада, тъй като творците съставляват 8% от работната сила.[75] Кварталът Майл Енд в северозападната част на района е доста мултикултурен район на града и включва две от добре познатите заведения за бейгъли в монреалски стил: St-Viateur Bagel и Fairmount Bagel. Гетото Макгил е в крайната югозападна част на района и е дом на хиляди студенти и преподаватели от Университет „Макгил“.

Карта на районите на Монреал

Югозападният район (№7 на картата) е бил дом на голяма част от индустрията на града в края на XIX и началото до средата на XX век. Той включва Гуз Вилидж и исторически е бил дом на традиционно ирландските квартали на работническата класа Грифинтаун и Поан Сен Шарл, както и на бедните квартали Сен Анри и Малка Бургундия. Други забележителни квартали включват мултикултурните квартали Нотр Дам дъ Грас и Кот де Неж в район Кот де Неж Нотр Дам дъ Грас (№3 на картата) и Малката Италия в район Розмон Ла Птит Патри (№14 на картата), както и Ошлага Мезонньов – дом на Олимпийския стадион в район Мерсие Ошлага Мезонньов (№9 на картата).

Райони на Монреал
Номер
(карта)		 Район Население (2023)[76] Площ в km2 Гъстота на насел. за km2
1. Аунтсик-Картиевил (Ahuntsic-Cartierville)
138,923
24,2
5740,6
2. Анжу (Anjou)
45,288
13,7
3305,7
3. Кот де Неж Нотр Дам дьо Грас (Côte-des-Neiges–Notre-Dame-de-Grâce)
173,729
21,4
8118,2
4. Лашин (Lachine)
46,971
17,7
2653,7
5. Ласал (LaSalle)
82,933
16,3
5087,9
6. Льо Плато Мон Роял (Le Plateau-Mont-Royal)
110,329
8,1
13 620,9
7. Льо Сюд Уест (Le Sud-Ouest)
86,347
15,7
5499,8
8. Л'Ил Бизар Сент Женвиев (L'Île-Bizard–Sainte-Geneviève)
19,857
23,6
841,4
9. Мерсие Ошлага Мезонньов (Mercier–Hochelaga-Maisonneuve)
142,753
25.4
5620,2
10. Монреал Нор (Montréal-Nord)
86,857
11,1
7825
11. Утръмон (Outremont)
26,505
3,9
6796,2
12. Пиерфон Роксборо (Pierrefonds-Roxboro)
73,194
27,1
2700,9
13. Ривиер де Прери Поант о Трамбл (Rivière-des-Prairies–Pointe-aux-Trembles)
113,868
42,3
2691,9
14. Розмон Ла Птит Патри (Rosemont–La Petite-Patrie)
146,501
15.9
9213,9
15. Сен Лоран (Saint-Laurent)
104,366
42,8
2438,5
16. Сен Леонар (Saint-Léonard)
80,983
13,5
5998,7
17. Вердюн (Verdun)
72,820
9,7
7507,2
18. Вил Мари (Ville-Marie)
103,017
16,5
6243,5
19. Вирлей Сен Мишел Парк Екстансион (Villeray–Saint-Michel–Parc-Extension)
144,814
16,5
8776,6

Стар Монреал

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към Стария Монреал от Старото пристанище

Старият Монреал (на английски: Old Montreal) е историческа зона на югоизток от центъра, съдържаща много забележителности, като Старото пристанище на Монреал, площад „Жак Картие“, Кметството на Монреал, пазара „Бонскур“, Плас д'Арм, Музей „Поант а Калиер“, базиликата „Нотр Дам“ и Монреалският научен център. Архитектурата и калдъръмените улици в района са поддържани или възстановени. Той е достъпен от центъра на града през Подземния град и се обслужва от няколко автобусни маршрута STM и метростанции, фериботи до южния бряг и мрежа от велосипедни алеи.

Крайречната зона в близост до Стария Монреал е известна като Старото пристанище (на английски: Old Port). То е бившото място на Монреалското пристанище, което по-късно е преместено на по-голямо място надолу по течението на реката, оставяйки предишното местоположение като зона за отдих и история. Новото пристанище на Монреал е най-голямото контейнерно пристанище в Канада и най-голямото вътрешно пристанище в света.[77]

Маунт Роял

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към източния склон на планината от паметника на Жорж-Етиен Картие. Паркът е един от най-големите открити резервати в Монреал.

Планината Маунт Роял е мястото на Парк „Маунт Роял“ (на френски: Parc du Mont-Royal) – една от най-големите зелени площи в Монреал.[78] Паркът, по-голямата част от който е залесен, е проектиран от Фредерик Ло Олмстед (проектант и на Сентръл парк в Ню Йорк) и е открит през 1876 г.[79] Той съдържа две белведерета, по-известното от които е Kondiaronk Belvedere – полукръгъл площад с шале с изглед към центъра на Монреал. Други характеристики на парка са Бивър Лейк – малко изкуствено езеро, къса ски писта, скулптурна градина, Смит Хаус, Интерпретативният център и добре известният паметник на сър Жорж-Етиен Картие. Паркът е домакин на спортни, туристически и културни дейности.

Кръстът на върха на планината

Планината е дом на две големи гробища: Нотр Дам де Неж, основано през 1854 г., и Маунт Роял, основано през 1852 г. Първото е много по-голямо, предимно френско-канадско и официално католическо,[80] и в него са погребани повече от 900 хил. души.[81] Второто е от 67 хектара и представлява терасовидно гробище на северния склон на планината в квартал „Утръмон“; в него има повече от 162 хил. гроба и там са погребани редица видни канадци: включва част за ветерани с военни, наградени с най-високото военно отличие на Британската империя – Кръст „Виктория“; през 1901 г. в него е създаден първият крематориум в Канада.[82]

Първият кръст (Mount Royal Cross) на планината е поставен там през 1643 г. от Пол Шомеде дьо Мезонньов – основател на града, в изпълнение на обета, който той е дал на Богородица, когато я моли да спре катастрофално наводнение.[83] Днес планината е увенчана от осветен кръст с височина 31,4 м, поставен там през 1924 г. от Обществото на Йоан Кръстител и сега собственост на града.[83] Той е превърнат в оптична светлина през 1992 г.[83]: новата система може да включва светлините в червено, синьо или лилаво, последното от които се използва като знак на траур между смъртта на папата и избирането на следващия.[84]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
Пристанището на Монреал е едно от най-големите вътрешни пристанища в света, което обработва над 26 млн. тона товари годишно.

До началото на 1970-те г. Монреал е водещ индустриален център в Канада. Англо-американският капитал и франкофонската евтина работна ръка способстват за бързото развитие на града. Дълги години огромна част от емигрантите от Европа пристигат именно тук в търсене на работа в многобройните фабрики и пристанището на Монреал, едно от най-големите в света. Постепенно с понижаване на значението на английския език и растящия френско-канадски национализъм карат много американски и английски компании да изтеглят бизнеса си от града, което довежда до продължила над 20 години икономическа депресия.

След 1995 г. положението започва постепенно да се стабилизира и подобрява и много от световните компании се завръщат в Монреал. Днес градът е дом на компании като Националната банка на Канада (най-голямата банка в страната), Еър Канада, Бомбардие, Алианс Филмс и други.

Tour de la Bourse е дом на Монреалската фондова борса от 1965 г. до 2018 г., като впоследствие включва и офиси на различни компании, юридически лица и професионални фирми.

Монреал има втората по големина икономика на канадските градове въз основа на БВП[85] и най-голямата в Квебек. През 2019 г. Metropolitan Montreal отговаря за 234 млрд. канадски долари от 425,3 БВП на Квебек.[86] Днес градът е важен център на търговията, финансите, промишлеността, технологиите, културата, световните дела и е централата на Монреалската фондова борса. През последните десетилетия градът се смята за по-слаб от Торонто и други големи канадски градове, но наскоро преживява възраждане.[87]

Индустриите включват космическа индустрия, електронни стоки, фармацевтични продукти, печатни стоки, софтуерно инженерство, далекосъобщения, текстилна и модна промишленост, тотюнева промишленост, нефтохимикали и транспорт. Секторът на услугите също е силен и включва строително, машинно и процесно инженерство, финанси, висше образование и научно-изследователска и развойна дейност. През 2002 г. Монреал е четвъртият по големина център в Северна Америка по отношение на аерокосмическите работни места.[88] Пристанището на Монреал е едно от най-големите вътрешни пристанища в света.[89] Като едно от най-важните пристанища в Канада то остава място за трансбордиране на зърно, захар, петролни продукти, машини и потребителски стоки. Поради тази причина Монреал е железопътният център на Канада и винаги е бил изключително важен железопътен град; в него се намира седалището на Канадската национална железница[90] и е дом на централата на Канадската тихоокеанска железница до 1995 г.[91]

Седалището на Канадската космическа агенция е в Лонгюил, югоизточно от Монреал.[92] Монреал също е домакин на централата на Международната организация за гражданска авиация (ICAO, орган на ООН ),[93] Световната антидопингова агенция (олимпийски орган),[94] Международния съвет на летищата (асоциацията на световните летища – ACI World),[95] Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA),[96] IATA Operational Safety Audit и Международната търговска камара на гейовете и лесбийките (IGLCC),[97] както и на някои други международни организации в различни области.

Монреал е център на филмовата и телевизионна продукция. В града се намират централата на Алианс Филмс и пет студия на носителя на Оскар Национален филмов борд на Канада, както и главните офиси на Телефилм Канада - националната агенция за финансиране на пълнометражни филми и телевизия и Ici Radio-Canada Télé – канадска френскоезична безплатна телевизионна мрежа, собственост на Канейдиън Броудкастинг Корпърейшън. Предвид еклектичната му архитектура и широката наличност на филмови услуги и членове на екипа Монреал е популярно място за заснемане на пълнометражни филми и понякога замества места в Европа.[98][99] Градът също е дом на много признати културни, филмови и музикални фестивали (Just For Laughs, Just for Laughs: Gags, Международен джаз фестивал в Монреал и други), които допринасят значително за неговата икономика. Освен това е дом на едно от най-големите културни предприятия в света – Цирк дю Солей.[100]

Монреал също е глобален център за изследвания в областта на изкуствения интелект с много компании, участващи в този сектор, като Фейсбук AI Research (FAIR), Microsoft Research, Гугъл Брейн, ДеийпМайнд, Самсунг Рисърч и Thales Груп (cortAIx).[101][102] Градът също така е дом на Mila – изследователски институт за изкуствен интелект с над 500 изследователи, специализирани в областта на дълбокото обучение, най-големият по рода си в света.[103]

Индустрията на видеоигрите процъфтява в Монреал от 2 ноември 1995 г., съвпадайки с откриването на Убисофт Монреал.[104] Наскоро градът привлича водещи световни разработчици на игри и издателски студия като EA, Eidos Interactive, BioWare, Artificial Mind and Movement, Strategy First, THQ, Gameloft главно поради качеството на местната специализирана работна ръка и данъчните кредити, предлагани на корпорациите През 2010 г. Уорнър Брос. Интерактив Ентъртеймънт - подразделение на Уорнър Брос, обявява, че ще отвори студио за видеоигри.[105] Сравнително ново за индустрията на видеоигрите, това е първото им открито, а не закупено студио, и то ще разработва игри за такива техни франчайзи като Батман и други игри от тяхното портфолио на Ди Си Комикс.

Монреал играе важна роля във финансовата индустрия. В сектора през 2016 г. работят приблизително 100 000 души в района на Монреал.[106] Към март 2018 г.той е класиран на 12-та позиция в Индекса за глобалните финансови центрове – класация на конкурентоспособността на финансовите центрове по света.[107] Градът е дом на Монреалската фондова борса – най-старата фондова борса в Канада и единствената борса за финансови деривати в страната.[108] Корпоративните централи на Монреалската банка и на Кралската канадска банка – две от най-големите банки в Канада, са били в Монреал. Въпреки че и двете банки преместват централите си в Торонто, Онтарио, юридическите им корпоративни офиси остават в Монреал. Градът е дом на централните офиси на две по-малки банки – Националната канадска банка и Лаврентийската канадска банка. Caisse de dépôt et placement du Québec – институционален инвеститор, управляващ активи на обща стойност 408 млр. канадски долара, има основен бизнес офис в Монреал.[109] Много чуждестранни филиали, опериращи във финансовия сектор, също имат офиси в Монреал, включително HSBC, Aon, Сосиете Женерал, Париба и AXA.[108][110]

Няколко компании са със седалище в района на Монреал, включително Рио Тинто Алкан,[111] Бомбардие,[112] Канадски национални железници,[113] CGI Group,[114] Еър Канада,[115] Air Transat,[116] CAE,[117] Saputo,[118] Цирк дю Солей, Стингрей Груп, Квебекор,[119] Ултрамар, Kruger Inc., Група „Жан Куту“,[120] Uniprix,[121] Проксим,[122] Домтар, Льо Шато,[123] Пауър Корпорейшън, Cellcom Communications,[124] Бел Канада.[125] Стандарт Лайв,[126] Хидро-Квебек, AbitibiBowater, Прат и Уитни Канада, Молсън,[127] Тембек, Канадски параходни линии, Феднав, Alimentation Couche-Tard, SNC-Лавален,[128] MEGA Brands,[129] Аероплан,[130] Агропур,[131] Metro Inc.,[132] Канадска лаврентийска банка,[133] Националната банка на Канада,[134] Transat AT,[135] Via Rail,[136] GardaWorld, Новакам Текнолоджис, SOLABS,[137] Доларама,[138] Рона[139] и Caisse de dépôt et placement du Québec.

Центърът за рафиниране на петрол в Монреал е най-големият център за рафиниране в Канада с компании като Петро-Канада, Ултрамар, Гълф Ойл, Петромон, Ашланд Канада, Parachem Petrochemical, Coastal Petrochemical, Интерквиза (Cepsa) Петрокемикал, Нова Кемикалс и др. Шел решава да затвори рафиниращия център през 2010 г., изхвърляйки стотици без работа и причинявайки повишена зависимост от чуждестранни рафинерии за Източна Канада.

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Монреал е посочен като „културната столица на Канада" от списание Monocle.[140] Градът е център на Канада за френскоезични телевизионни продукции, радио, театър, филми, мултимедия и печатни издания. Многобройните културни общности в Монреал са му придали отличителна местна култура. Монреал е определен от ЮНЕСКО за Световна столица на книгата за 2005 г.[141]

Фестивалът на фойерверките в Монреал е най-големият годишен фестивал на фойерверките в света. Градът е домакин на редица фестивали годишно.

Намирайки се в центъра на сливането на френските и английските традиции, Монреал е развил уникално и отличително културно лице. Градът дава много таланти в областта на визуалните изкуства, театъра, танците и музиката, с традиции в продуцирането както на джаз, така и на рок музика. Друга отличителна черта на културния му живот е оживеността на центъра му, особено през лятото, подтикната от културни и социални събития, включително неговите над 100 годишни фестивала, като най-големият е Международният джаз фестивал в Монреал – най-големият джаз фестивал в света. Други популярни събития включват Just for Laughs (най-големият комедиен фестивал в света), Световният филмов фестивал в Монреал, Les FrancoFolies de Montréal, Nuits d'Afrique, Поп Монреал, Divers/Cité, Фиертè Монреал, Монреалският фестивал на фойерверките (L'International des Feux Loto-Québec), Иглуфест, Пикник Електроник, Montréal en Lumiere, Ошеага, Хеви Монреал, Mode + Design, Montréal complètement cirque, МУТЕК, Блек енд Блу и множество по-малки фестивали. Градът също е широко известен със своя разнообразен и оживен нощен живот.

Културно сърце на класическото изкуство и място за много летни фестивали, Плас дез Арс е комплекс от различни концертни и театрални зали, обграждащи голям площад в източната част на центъра. Той е седалището на един от най-големите оркестри в света – Монреалският симфоничен оркестър. Метрополният оркестър на Големия Монреал и камерният оркестър I Musici de Montréal са други два уважавани оркестъра на Монреал. Също така на Плас дез Арс се изявяват Операта на Монреал и главната балетна трупа на града Les Grands Ballets Canadiens. Международно признати авангардни танцови трупи като Компания „Мари Шуинар“, Ла Ла Ла Хюман Степс, О Вертиго и Фондация „Жан-Пиер Перо“ са обиколили света и са работили с международни популярни изпълнители по видеоклипове и концерти. Уникалната хореография на тези трупи проправи пътя за успеха на световноизвестния Цирк дю Солей.

Изглед към базиликата „Нотр Дам“ от Плас д'Арм. Заради броя на църквите градът е наречен "„Градът на стоте камбанарии".

С прякор „Градът на стоте камбанарии“, Монреал е известен със своите църкви. На острова има приблизително 650 църкви, като 450 от тях датират от 1800 г. или по-рано.[142] Марк Твен отбелязва: „Това е първият път, когато бях в град, където не можеш да хвърлиш тухла, без да счупиш прозорец на църква.“[143] Градът има четири римокатолически базилики: катедралата „Мария, кралица на света“, базиликата „Нотр Дам“, базиликата „Свети Патрик“ и Ораторият „Свети Йосиф“. Ораторият е най-голямата църква в Канада, с втория по големина меден купол в света след този на базиликата „Свети Петър“ в Рим.[144]

В началото на 40-те години на XX век литературата на Квебек започва да преминава от пасторални разкази, романтизиращи френско-канадската провинция, към писане, чието действие се развива в мултикултурния град Монреал. Сред забележителните пионерски творби, описващи характера на града, са романът Bonheur D'Occasion на Габриел Рой от 1945 г., преведен като „Тенекиената флейта“, и романът „Земята и високото небе“ (Earth and High Heaven) на Гуеталин Греъм от 1944 г. Последвалите ги автори на белетристика, творили в Монреал, включват Мордехай Рихлер, Клод Жасмин, Франсин Ноел, Хедър О'Нийл и др.

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]
Открит през 1996 г., Бел Сентър е спортен и развлекателен комплекс и домашна арена на Монреал Канейдиънс.

Най-популярният спорт в града е хокеят на лед. Професионалният хокеен отбор Монреал Канейдиънс е един от Първата шестица на Националната хокейна лига (НХЛ) и печели рекордните за НХЛ 24 шампионата за Купа „Стенли“. Негови съперници са Торонто Мейпъл Лийфс и Бостън Бруинс, и двата от които също са отбори от Първата шестица, и Отава Сенатърс – най-близкият географски отбор. Канейдиънс играят в Бел Сентър от 1996 г., а преди това са играли на Монреалския форум.

Монреал Алует от Канадската футболна лига (CFL) играят на Мемориален стадион „Пърсивал Мосън“ в кампуса на Университет „Макгил“ за своите игри от редовния сезон. Мачовете от края на сезона и плейофите понякога се играят на много по-големия, затворен Олимпийски стадион, който също е домакин на Купата на Грей през 2008 г. Алует печелят Купата на Грей осем пъти, последно през 2023 г. Те имат два периода на пауза. По време на втория Монреал Машин играе в Световната лига по американски футбол през 1991 и 1992 г. Макгил Редбърдс, Конкордия Стингърс и Карабините на Монреалския университет играят във футболната лига U Sports (най-висшата аматьорска лига за канадски футбол).

Монреал има легендарна бейзболна история. Градът е бил дом на Монреал Роялс от второстепенната лига на Международната лига до 1960 г. През 1946 г. Джаки Робинсън нарушава бейзболната цветна линия с Роялс в една емоционално трудна година.[145] Мейджър Лийг Бейзбол идва в града под формата на Монреалското изложение през 1969 г. Те играят мачовете си на Стадион „Джари Парк“, докато не се преместват на Олимпийския стадион през 1977 г. След 36 години в Монреал отборът се мести във Вашингтон през 2005 г. и се преименува на Вашингтон Нешънълс[146]

CF Montréal (по-рано известен като Монреал Импакт) е професионалният футболен отбор на града. Те играят на специален футболен стадион, наречен Стадион „Сапуто“. Те се присъединяват към най-голямата футболна лига в Северна Америка – Мейджър Лийг Сокър през 2012 г. Игрите в Монреал от Световното първенство по футбол U-20 през 2007 г.[147] и Световното първенство по футбол U-20 за жени през 2014 г.[148] се провеждат на Олимпийския стадион, а мястото е домакин на мачовете в Монреал от Световното първенство по футбол за жени през 2015 г.[149]

Монреал е мястото на Голямата награда на Канада – ежегодно автомобилно състезание от Формула 1 .

Монреал е мястото на високопоставено автомобилно състезателно събитие всяка година: състезанието „Голямата награда на Канада“ на Формула 1 (F1). То се провежда на пистата „Жил Вилньов“ на Ил Нотр Дам. През 2009 г. състезанието е извадено от календара на Формула 1,[150] но се връща на 1 през 2010 г. Отново е премахнато през 2020 г. и 2021 г. поради пандемията от COVID-19, но състезанията са възобновени през 2022 г. с Голямата награда на Канада през 2022 г. Пистата също е домакин на кръг от Световните серии на Champ Car от 2002 до 2007 г. и е дом на NAPA Auto Parts 200 – състезание от Нейшънуайд Сиърис, и на Montréal 200 – състезание от Grand Am Rolex Sports Car Series.

Олимпийският стадион е построен за Летните олимпийски игри през 1976 г. в Монреал. Използва се от Монреал Импакт на Мейджър Лийг Сокър за избрани мачове.

Стадион IGA, построен през 1993 г., се използва за турнирите по тенис за мъже и жени на Канада Оупън (известен преди като Купата на Роджър). Турнирът за мъже е събитие от Мастърс 1000 на ATP Световен тур, а турнирът за жени е Категория „Висши“ от WTA Тур. Турнирите за мъже и жени се редуват между Монреал и Торонто всяка година.[151]

Монреал е домакин на Летните олимпийски игри през 1976 г. Стадионът струва 1,5 млр. долара[152] и с лихвите тази цифра нараства до почти 3 млрд., и е изплатена през декември 2006 г.[153] Монреал също е домакин на първите по рода си Световни игри през лятото на 2006 г., привличайки над 16 000 участници, участващи в 35 спортни дейности. Градът е кандидат за зимните олимпийски игри през 1956 г., но губи от Кортина д'Ампецо.[154]

Монреал е домакин на 17-ия световен шампионат и конвенция по каране на едноколесен велосипед (УНИКОН) през август 2014 г.

Професионалните спортни отбори на града са:

Медии

[редактиране | редактиране на кода]

Монреал е вторият по големина медиен пазар в Канада и център на канадската франкофонска медийна индустрия. Той е добре обслужван от медиите, включвайки френски и английски телевизии, вестници, радио станции и списания. Има четири ефирни английски телевизионни станции: CBMT-DT (CBC Television), CFCF-DT (CTV), CKMI-DT (Global) и CJNT-DT(City), както и пет ефирни френски телевизионни станции: CBFT-DT (Ici Radio-Canada), CFTM-DT (TVA), CFJP-DT (V), CIVM-DT (Télé-Québec), и CFTU-DT (Canal Savoir).

Монреал има четири ежедневника: английският Montreal Gazette и френските La Presse, Le Journal de Montréal, Le Devoir. Съществуват и два френски ежедневника, които се раздават безплатно: Métro и 24 Heures. Монреал има множество ежеседмични таблоиди и обществени вестници обслужващи различни квартали, етнически групи и училища.

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Образователната система в Квебек е различна от другите системи в Северна Америка. Между гимназията (която завършва в 11 клас) и университета учениците трябва да преминат през допълнително училище, наречено CEGEP – държавно финансиран колеж, предоставящ технически, академични, професионални програми или комбинация от тях. Предуниверситетските програми обикновено са с продължителност две години, запълвайки празнината между средното образование и бакалавърските степени, които са с една година по-кратки в Квебек в сравнение с други места в Канада. Техническите програми обикновено са с продължителност три години, със специализация в курсове, водещи до кариера веднага след дипломирането. В зависимост от университета студентите с дипломи от колеж от техническа програма могат да продължат обучението си в университет за висше образование. Въпреки че всички колежи в Квебек разговорно се наричат ​​CEGEP, само държавните колежи се наричат ​​официално с това име. И държавните (CEGEPs), и частните колежи имат една и съща функция в Квебек.[155]

С четири университета, седем други институции, даващи дипломи, и 12 CEGEP в радиус от 8 km, Монреал има най-високата концентрация на учащи с образование след средното от всички най-големи градове в Северна Америка (4,38 учащи на 100 жители през 2008 г.).[156]

Висше образование

[редактиране | редактиране на кода]
Университет „Макгил“

През 2016 г. QS Best Student Cities определя Монреал за седмото най-добро място в света за студенти във висшето образование.[157]

  • Университетът „Макгил“ (McGill University) е водещият англоезичен изследователски университет в Канада[158] и едно от най-реномираните висши учебни заведения в света. Той има 12 нобелови лауреата, 3 носителя на наградата „Пулицър“ и 141 носителя на Стипендия „Родс“. Сред възпитаниците му са 3 канадски премиера и 13 съдии от Канадския върховен съд. През 2021 г. е класиран като най-добрият медицински и докторски университет в Канада за 17-та поредна година от Маклийнс[159] и втори в Канада, както и като 27-ият най-добър университет в света от QS World University Rankings.[160]
  • Университетът „Конкордия“ (Concordia University) е англоезичен държавен университет, създаден през 1974 г. след сливането на Йезуитския колеж „Лойола“ и Университет „Сър Джордж Уилямс“.[161] През 2019 г. е класиран като един от най-добрите държавни университети в Канада от Маклийнс[162] Университетското бизнес училище „Джон Молсън“ е сред десетте топ бизнес училища в Канада.
  • Монреалският университет (на френски: Université de Montréal (UdeM)) е вторият по големина изследователски университет в Канада и е класиран като един от най-добрите университети в Канада. Две отделни институции се помещават в университета: Монреалската политехника (на френски: École Polytechnique de Montréal), която е школа по инженерство, и Висшата школа по търговия (на френски: HEC Montréal) – бизнес училище, основано през 1907 г. и считано за едно от най-добрите бизнес училища в Канада.[163]
  • Университетът на Квебек в Монреал (Université du Québec à Montréal (UQÀM)) е монреалският филиал на Университета на Квебек. UQÀM в общи линии специализира в либералните изкуства, въпреки че има много програми, свързани с науките.
    • Мрежата на Университета на Квебек също има три отделни училища в Монреал: Висше училище по технологии (École de technologie supérieure (ETS)), Национално училище по публична администрация (École nationale d'administration publique (ENAP)) и Националният научно-изследователски институт (Institut national de la recherche scientifique (INRS)).
  • Монреалският институт по теология на свещениците „Сен Сюлпис“ (L'Institut de formation théologique de Montréal des Prêtres de Saint-Sulpice (IFTM)) специализира в богословието и философията.
  • Институтът по хотелиерство и туризъм на Квебек (Institut d'hôtellerie et de tourisme du Québec (IHTQ)) предлага приложна бакалавърска степен по хотелиерство и хотелски мениджмънт.
  • Монреалската музикална консерватория (Conservatoire de musique du Québec à Montréal) предлага както бакалавърска, така и магистърска степен за класическа музика. 

Освен това два френскоезични университета – Университет „Шербурк“ (Université de Sherbrooke) и Университет „Лавал“ имат кампуси в близкото предградие Longueuil на южния бряг на Монреал. Освен това l' Institut de pastorale des Dominicains е университетският център в Монреал на Доминиканския университетски колеж в Отава. Факултетът по евангелска теология (Faculté de théologie évangelique) е база в Монреал на Университет „Акадия“ от Нова Скотия, обслужващ френската протестантска общност в Канада, като предлага както бакалавърска, така и магистърска програма по теология.

Известни личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Монреал
Починали в Монреал
Други

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Charte de la Ville de Montréal // Publications du Québec. Посетен на 4 février 2015..
  2. ↑ Island of Montreal // Natural Resources Canada. Архивиран от оригинала на 2008-5-31. Посетен на February 7, 2008.
  3. ↑ Poirier, Jean (1979), Île de Montréal, vol. 5, Quebec: Canoma, с. 6–8
  4. ↑ а б Government of Canada, Statistics Canada. Profile table, Census Profile, 2021 Census of Population - Montréal, Ville (V) [Census subdivision], Quebec // www12.statcan.gc.ca. Посетен на 2022-6-20.
  5. ↑ Government of Canada, Statistics Canada. Illustrated Glossary - Census metropolitan area (CMA) and census agglomeration (CA) // www150.statcan.gc.ca. Посетен на 2022-6-20.
  6. ↑ Old Montréal / Centuries of History // Архивиран от оригинала на 2012-6-30. Посетен на 2009-3-26.
  7. ↑ "Montreal". Encyclopædia Britannica (Online ed.). Архивиранот оригинала на 28 март 2022. Посетен на 19 април 2022.
  8. ↑ Chapter 1, article 1, Charte de la Ville de Montréal // Архивиран от оригинала на 2012-6-5. Посетен на 13 май 2012. (на френски)
  9. ↑ Montreal is Canada’s most trilingual city, census reveals // Посетен на 2021-06-18. (на канадски английски).
  10. ↑ City of Toronto, History Resources // City of Toronto. Архивиран от оригинала на 2011-4-29. Посетен на April 13, 2010.
  11. ↑ Montréal, Ville UNESCO de design // Архивиран от оригинала на 2021-06-21. Посетен на 2021-06-17. (на френски).
  12. ↑ Journal Métro Montréal // Посетен на 18 novembre 2017. (на френски).
  13. ↑ Tournages à Montréal // Посетен на 2021-06-17. (на френски).
  14. ↑ Montreal, Canada appointed a UNESCO City of Design // UNESCO. Архивиран от оригинала на 2018-2-1. Посетен на 2009-9-16.
  15. ↑ Wingrove, Josh. Vancouver and Montreal among 25 most livable cities // Globe and Mail. Canada, June 9, 2008. Архивиран от оригинала на January 17, 2021. Посетен на November 16, 2020.
  16. ↑ Montreal Ranked Top Most Livable City // Herald Sun. Архивиран от оригинала на 2017-11-16. Посетен на 2017-11-15. The EIU's annual report, which ranks 140 major cities around the world based on their liveability, found Melbourne, Australia to be the most liveable city in the world. [...] Montreal doesn't make the list until number 12
  17. ↑ The Global Liveability Index 2021 - How the Covid-19 pandemic affected liveability worldwide // Economist Intelligence Unit. Архивиран от оригинала на 2021-11-6. Посетен на November 6, 2021.
  18. ↑ QS Best Student Cities 2017 // Top Universities. Архивиран от оригинала на 2017-2-18. Посетен на February 22, 2017.
  19. ↑ Top Universities. QS Best Student Cities 2017 // Quacquarelli Symonds Limited. Посетен на 14 février 2017. (на английски).
  20. ↑ finance-montreal.com // Архивиран от оригинала на 2017-09-16. Посетен на 21 mars 2017. (на френски).
  21. ↑ Immigration Québec - La région de Montréal en bref // Архивиран от оригинала на 2021-05-16. Посетен на 2021-06-18..
  22. ↑ Montreal 1976 // Olympic.org. Архивиран от оригинала на 2016-1-4. Посетен на January 2, 2016.
  23. ↑ www.ixmedia.com. Articles | Encyclopédie du patrimoine culturel de l'Amérique française – histoire, culture, religion, héritage // www.ameriquefrancaise.org. Посетен на April 9, 2016. (на френски)
  24. ↑ The World According to GaWC // Архивиран от оригинала на 2017-5-3. Посетен на November 15, 2018.
  25. ↑ Circuit Gilles Villeneuve // Circuit Gilles Villeneuve Official Website. Архивиран от оригинала на 2015-12-24. Посетен на December 22, 2017.
  26. ↑ About – Festival International de Jazz de Montréal // www.montrealjazzfest.com. Архивиран от оригинала на 2016-4-2. Посетен на April 9, 2016.
  27. ↑ Largest jazz festival // Архивиран от оригинала на 2021-5-4. Посетен на May 4, 2021.
  28. ↑ Just For Laughs Festival // www.tourisme-montreal.org. Архивиран от оригинала на 2016-4-6. Посетен на 2016-4-6.
  29. ↑ FrancoFolies de Montréal: A large Francophone music festival // Архивиран от оригинала на 2022-5-22. Посетен на May 4, 2021.
  30. ↑ Произношението може да варира според участващия в разговора. Напр. /r/ може да се произнесе по множество начини: [r], [ʁ], [ʀ] според генерирането, като /ɔ̃/ може да се произнесе [ɔ̃] или [õ].
  31. ↑ Onishka – Art et Communaute // Архивиран от оригинала на 2016-2-20.
  32. ↑ Island of Montréal // Natural Resources Canada. Архивиран от оригинала на 2008-5-31.
  33. ↑ Fennario, Tom. Montreal turns 375 but acknowledges that Tiohtià:ke is much older // APTN. Архивиран от оригинала на 2022-7-21. Посетен на July 11, 2022.
  34. ↑ Learn about the Land and Peoples of Tiohtià:ke/ Montreal // McGill University. Архивиран от оригинала на 2022-8-4. Посетен на July 11, 2022.
  35. ↑ Tio'tia:ke - Montreal // Архивиран от оригинала на 2021-03-06. Посетен на 2019-10-14. (на английски).
  36. ↑ Julie Carpentier. Ici et là // Посетен на 2019-10-14. (на френски).
  37. ↑ Territorial Acknowledgement // Concordia University. Архивиран от оригинала на 2022-7-6. Посетен на July 11, 2022.
  38. ↑ Land Acknowledgement // John Abbott CEGEP. Архивиран от оригинала на 2022-7-11. Посетен на July 11, 2022.
  39. ↑ Old Montréal / Centuries of History // Архивиран от оригинала на 2012-6-30. Посетен на March 26, 2009.
  40. ↑ Kalbfleisch, John. Founding of Ville-Marie // Canada's National History Society. Архивиран от оригинала на 2018-7-6. Посетен на July 6, 2018.
  41. ↑ Québec, Commission de toponymie. Montréal // commission de toponymie du Québec. Посетен на 30 juillet 2011..
  42. ↑ Ville de Montréal. La première charte de Montréal // Посетен на 2 avril 2017..
  43. ↑ Fiche de Montréal, site de la Commission de toponymie du Québec. Цитат: « Et au parmy d'icelles champaignes est scituee et assise la ville de Hochelaga pres et joignant une montaigne qui est alentour d'icelle labouree et fort fertille de dessus laquelle on veoyt fort loing. Nous nommasmes icelle montaigne le mont Royal. »
  44. ↑ Ægidius Fauteux, «Pontbriand (Claude de)», Armorial du Canada français, Шаблон:Vol., 1939, Шаблон:Dabbr 216.
  45. ↑ Natural Resources Canada, Origins of Geographical Names: Island of Montréal // Архивиран от оригинала на 2013-7-3.
  46. ↑ Bernier, Francis. Origine du nom de la ville de Montréal Le regard du géographe // Commission de la mémoire franco-québécoise. Архивиран от оригинала на 2023-1-5. Посетен на January 5, 2023.
  47. ↑ а б how should one pronounce montreal? a historical and linguistic guide // Архивиран от оригинала на 2018-8-26. Посетен на January 27, 2019.
  48. ↑ Poirier, Jean. Origine du nom de la ville de Montréal // Revue d'histoire de l'Amérique française 46 (1). 1992. DOI:10.7202/305046ar. с. 37–44. Архивиран от оригинала на January 5, 2023.
  49. ↑ а б Natural Resources Canada, Origins of Geographical Names: Island of Montréal // Архивиран от оригинала на 2013-7-3.
  50. ↑ CNRTL, France : étymologie de mont .
  51. ↑ а б в г Albert Dauzat, Charles Rostaing. Dictionnaire étymologique des noms de lieu en France. Paris, Librairie Guénégaud, 1979. ISBN 2-85023-076-6. p. 474a. (на френски).
  52. ↑ Linteau, Paul-André, « Montréal », l’Encyclopédie Canadienne, consultée en ligne Архив на оригинала от 2011-12-28 в Wayback Machine. le Шаблон:Date-.
  53. ↑ Situation géographique, Montréal International, consulté en ligne Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. le Шаблон:Date-.
  54. ↑ The St. Lawrence River // Great Canadian Rivers. Архивиран от оригинала на 2008-05-09. Посетен на May 20, 2008.
  55. ↑ La Montérégie, le Garde-Manger du Québec // Посетен на 2021-12-28. (на Canadian French).
  56. ↑ Welcome to Industrial Montreal // McGill University. Архивиран от оригинала на 2009-02-24. Посетен на February 26, 2009.
  57. ↑ Montréal // Directory of Designations of National Historic Significance of Canada. Parks Canada. Посетен на July 31, 2011.
  58. ↑ Noakes, Taylor C. The Oldest Buildings in Montréal // Архивиран от оригинала на 2016-05-12. Посетен на June 13, 2016.
  59. ↑ Photographing Montreal's historic greystone buildings // The Canadian Jewish News. Посетен на January 21, 2023. (на американски английски)
  60. ↑ Montreal Metro | The Canadian Encyclopedia // The Canadian Encyclopedia. Посетен на January 21, 2023.
  61. ↑ Montreal, Canada appointed a UNESCO City of Design // UNESCO. Посетен на September 16, 2009.
  62. ↑ Contact // About. Icograda. Архивиран от оригинала на 2008-04-04. Посетен на August 1, 2008.
  63. ↑ The International Design Alliance Settles in Montreal // Canadian Corporate News (CCNMatthews Newswire). Архивиран от оригинала на 2012-11-05. Посетен на August 1, 2008.
  64. ↑ Montreal Metro | The Canadian Encyclopedia // The Canadian Encyclopedia. Посетен на January 21, 2023.
  65. ↑ Découpage du territoire montréalais en 2006 // Montréal en statistiques. Ville de Montréal. Посетен на May 20, 2008. (на френски)
  66. ↑ Ville de Montréal. Profil sectoriel - Agglomération de Montréal // Посетен на 28 décembre 2021. (на френски).
  67. ↑ Site de la CMM Архив на оригинала от 2019-11-14 в Wayback Machine..
  68. ↑ Grand Montréal en statistiques Архив на оригинала от 2017-09-26 в Wayback Machine., site de la CMM.
  69. ↑ Montréal International[неработеща препратка].
  70. ↑ Brunette, Jonathan. Étalement urbain en région montréalaise. Université de Sherbrooke, 2009. с. 6. Посетен на 4 septembre 2011. Архив на оригинала от 2012-11-11 в Wayback Machine..
  71. ↑ Brunette, Jonathan. Étalement urbain en région montréalaise. Université de Sherbrooke, 2009. с. 10. Посетен на 4 septembre 2011. Архив на оригинала от 2012-11-11 в Wayback Machine..
  72. ↑ André Dubuc, Philippe Teisceira-Lessard, Denis Lessard. Un train électrique à 5,5 milliards pour Montréal // Посетен на 2016-04-22. (на Canadian French).
  73. ↑ Neighbourhoods // Gromco, Inc. Montreal Bits. Архивиран от оригинала на 2017-12-05. Посетен на March 25, 2009.
  74. ↑ Barbonne, Rémy. Gentrification, nouvel urbanisme et évolution de la mobilité quotidienne : vers un développement plus durable ? Le cas du Plateau Mont-Royal (1998–2003) // Recherches Sociographiques 49 (3). Érudit, 2009. DOI:10.7202/019875ar. с. 423–445. Архивиран от оригинала на August 6, 2011.
  75. ↑ Artists by neighbourhood in Canada // Canada 2001 Census. Hill Strategies. Архивиран от оригинала на 2005-12-16. Посетен на March 25, 2009.
  76. ↑ Population des municipalités du Québec, décret de 2023 - Variation — Densité // Gazette du Québec, 2023. Посетен на 19 July 2023.
  77. ↑ Taddeo, D.J. The Growing Importance of the Container Trade for the Port of Montreal and the Accompanying Business Concentration; How to Diversify its Operational and Financial Risk // Port of Montreal. Архивиран от оригинала на 2008-08-19. Посетен на August 3, 2008.
  78. ↑ Reid, Evelyn. "Mount Royal Park: A Profile"
  79. ↑ Berryman, Tom. Short History of Mount Royal // Les amis de la montagne. Архивиран от оригинала на 2009-02-12. Посетен на February 26, 2009.
  80. ↑ Notre-Dame-des-Neiges Cemetery Mission // Cimetière Notre-Dame-des-Neiges. Архивиран от оригинала на 2009-12-23. Посетен на September 1, 2009.
  81. ↑ The cemeteries of Mount Royal // Les amis de la montagne. Архивиран от оригинала на 2011-05-01. Посетен на February 26, 2009.
  82. ↑ Mount Royal Crematorium // Mount Royal Cemetery. Архивиран от оригинала на 2013-01-17. Посетен на August 12, 2012.
  83. ↑ а б в Berryman, Tom. Short History of Mount Royal // Les amis de la montagne. Архивиран от оригинала на 2009-02-12. Посетен на February 26, 2009.
  84. ↑ Silverman, Craig. The future of the Mount Royal cross // Hour (magazine). June 14, 2004. Архивиран от оригинала на January 5, 2010. Посетен на February 26, 2009.
  85. ↑ Global city GDP rankings 2008–2025 // Pricewaterhouse Coopers. Посетен на November 20, 2009.
  86. ↑ Government of Canada, Statistics Canada. Gross domestic product (GDP) at basic prices, by census metropolitan area (CMA) // {{{journal}}}. January 27, 2017. DOI:10.25318/3610046801-eng. Архивиран от оригинала на January 22, 2021.
  87. ↑ 'It's raining money': Quebec's economy crawled out of the doghouse. Now, it's a powerhouse // National Post. July 28, 2017. Архивиран от оригинала на October 18, 2023. Посетен на March 19, 2018.
  88. ↑ AEROSPACE: Metro Montreal 2003, Strategic Profile // thomas finney. Архивиран от оригинала на 2006-11-18. Посетен на January 3, 2007.
  89. ↑ The Port of Montreal unveils its project, which will generate $3.4 billion in annual economic spinoffs for Montreal // Press Release. Port of Montreal. Архивиран от оригинала на 2008-08-19. Посетен на August 1, 2008.
  90. ↑ Contact Us – CN Mailing Address // Canadian National Railway. Посетен на September 1, 2009.
  91. ↑ CP Rail Leaves Montreal // {{{encyclopedia}}}. Архив на оригинала от 2008-12-02 в Wayback Machine.
  92. ↑ CSA Headquarters // Contact Us. Canadian Space Agency. Архивиран от оригинала на 2008-07-18. Посетен на August 1, 2008.
  93. ↑ Contact Us // International Civil Aviation Organization. Посетен на September 28, 2013.
  94. ↑ Regional Offices // World Anti-Doping Agency. Архивиран от оригинала на 2008-07-30. Посетен на August 1, 2008.
  95. ↑ Airports Council International // Aci.aero. Посетен на January 2, 2012.
  96. ↑ Our Offices // About Us. International Air Transport Association. Архивиран от оригинала на 2008-07-25. Посетен на August 1, 2008.
  97. ↑ Contact Us // International Gay and Lesbian Chamber of Commerce. Посетен на August 1, 2008.
  98. ↑ Kelly, Brendan. Montreal gladly reclaims its 'Hollywood North' tag // The Montreal Gazette. May 24, 2007. Архивиран от оригинала на April 21, 2008. Посетен на March 26, 2009.
  99. ↑ Kelly, Brendan. Montreal tries luring Hollywood back // Variety (magazine). Посетен на September 28, 2013.
  100. ↑ Culture exports 'should pass the test of the market' // China View. Посетен на March 26, 2009.
  101. ↑ Tracey Lindeman. How Montreal became the world's leading AI and deep learning hub // IBM. Посетен на September 29, 2018.
  102. ↑ Peter High. Why Montreal Has Emerged As An Artificial Intelligence Powerhouse // Forbes. Посетен на September 29, 2018.
  103. ↑ Mila // Mila. Посетен на December 19, 2020. (на американски английски)
  104. ↑ French, Michael. Ubisoft Montreal to become world's biggest studio // Develop Magazine. Архивиран от оригинала на 2017-10-10. Посетен на March 26, 2009.
  105. ↑ Hadekel, Peter. Warner Brothers Interactive picks Montreal because of talent – and the money tag // The Montreal Gazette. March 24, 2010. Архивиран от оригинала на July 15, 2010. Посетен на March 27, 2010.
  106. ↑ Overview of the City | Finance Montréal // www.finance-montreal.com. Архивиран от оригинала на 2016-04-20. Посетен на April 9, 2016.
  107. ↑ Yeandle, Mark. GFCI 23 The Overall Rankings // www.longfinance.net. Посетен на April 14, 2018.
  108. ↑ а б Montréal, a rising star in global finance – Meetings à la Montréal // Meetings à la Montréal. Архивиран от оригинала на 2016-04-19. Посетен на April 9, 2016. (на американски английски)
  109. ↑ Profile of the Caisse // Caisse de dépôt et placement du Québec | Global Investor | Hedge funds. Архивиран от оригинала на 2016-04-13. Посетен на April 9, 2016.
  110. ↑ BNP Paribas in Canada – BNP Paribas Canada // www.bnpparibas.ca. Посетен на April 9, 2016.
  111. ↑ Home Office address on contact page // riotintoalcan.com. Посетен на 2024-1-2.
  112. ↑ World Headquarters address on contact page // bombardier.com. Посетен на 2024-1-2.
  113. ↑ World Headquarters address on bottom of contact page – cn.ca // cn.ca. Посетен на 2024-1-2.
  114. ↑ World Headquarters address on contact page // cgi.com. Посетен на 2024-1-2.
  115. ↑ "Investors Contacts Архив на оригинала от февруари 4, 2016 в Wayback Machine.." Air Canada.
  116. ↑ "Contact Us Архив на оригинала от юни 1, 2009 в Wayback Machine.." Air Transat.
  117. ↑ World Headquarters address on contact page // cae.com. Архивиран от оригинала на 2012-10-29. Посетен на September 1, 2009.
  118. ↑ World Headquarters address on contact page // saputo.com. Посетен на September 1, 2009.
  119. ↑ Quebecor inc // Quebecor.com. Посетен на September 1, 2009.
  120. ↑ Jean Coutu Pharmacy, health specialists and beauty advice // Jeancoutu.com. Архивиран от оригинала на 2010-01-14. Посетен на April 13, 2010.
  121. ↑ Contact us! // Uniprix. Архивиран от оригинала на 2010-04-07. Посетен на April 13, 2010.
  122. ↑ Contact Us // Proxim. Архивиран от оригинала на 2009-06-28. Посетен на April 26, 2011.
  123. ↑ General Inquiries // Domtar.com. Архивиран от оригинала на 2009-02-27. Посетен на September 1, 2009.
  124. ↑ Largest Bell Canada Franchise // Посетен на August 3, 2017.
  125. ↑ "Contact Us Архив на оригинала от февруари 11, 2009 в Wayback Machine.." Bell Canada.
  126. ↑ Standard Life Canada // Standardlife.ca. Архивиран от оригинала на 2011-12-16. Посетен на September 1, 2009.
  127. ↑ Molson Coors Canada // Molson Coors. Архивиран от оригинала на 2013-09-21. Посетен на September 28, 2013.
  128. ↑ Contacts // SNC-Lavalin. Архивиран от оригинала на 2011-01-06. Посетен на September 1, 2009.
  129. ↑ Company Шаблон:Pipe Contact us // MEGA Brands. Посетен на September 1, 2009.
  130. ↑ Contact Us // Aeroplan.com. Посетен на September 1, 2009.
  131. ↑ Contacts // Agropur. Архивиран от оригинала на 2009-06-12. Посетен на September 1, 2009.
  132. ↑ Quebec Contact // Metro. Посетен на September 15, 2016.
  133. ↑ By mail // Laurentian Bank. Посетен на September 1, 2009.
  134. ↑ www.nbc.ca. Contact – National Bank of Canada // Nbc.ca. Архивиран от оригинала на 2009-08-19. Посетен на September 1, 2009.
  135. ↑ "Contact Us Архив на оригинала от май 3, 2009 в Wayback Machine.." Transat AT Retrieved May 20, 2009.
  136. ↑ Useful information to help plan your train trip Шаблон:Pipe Via Rail // Viarail.ca. Посетен на September 1, 2009.
  137. ↑ Solabs, Inc: Private Company Information – Businessweek // Bloomberg L.P. Посетен на September 15, 2016.
  138. ↑ FAQ // Dollarama. Dollarama Inc. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на September 15, 2016.
  139. ↑ Contacts // Rona. Архивиран от оригинала на 2011-10-20. Посетен на September 28, 2011.
  140. ↑ Wingrove, Josh. Vancouver and Montreal among 25 most livable cities // The Globe and Mail. Canada, June 9, 2008. Архивиран от оригинала на January 17, 2021. Посетен на November 16, 2020.
  141. ↑ World Book Capital 2005 // archive.ifla.org. Посетен на April 19, 2022.
  142. ↑ Notre-Dame de Paris fire: How safe are Montreal's heritage churches? // Посетен на March 13, 2021.
  143. ↑ Twain, Mark. Mark Twain in Montreal // The New York Times. December 10, 1881. Архивиран от оригинала на May 9, 2008. Посетен на February 2, 2008.
  144. ↑ St. Joseph Oratory // A view on cities. Посетен на March 25, 2009.
  145. ↑ "Robinson rated ready for Dodgers in '47". The Sporting News. August 13, 1946. Archived from the original on November 3, 2008. Retrieved June 6, 2008
  146. ↑ Ballpark financing issue may kill deal // ESPN (AP), December 15, 2004. Архивиран от оригинала на February 15, 2009. Посетен на March 23, 2009.
  147. ↑ Olympic Stadium – Montreal's FIFA U-20 World Cup Venue // Canada Soccer. Архивиран от оригинала на 2013-10-02. Посетен на September 28, 2013.
  148. ↑ FIFA U-20 Women's World Cup Canada 2014 Destination: Montreal // FIFA. Посетен на January 12, 2015.
  149. ↑ FIFA Women's World Cup Canada 2015 Destination: Montreal // FIFA. Посетен на January 12, 2015.
  150. ↑ Canada dropped from F1 calendar // BBC News. October 8, 2008. Архивиран от оригинала на September 24, 2009. Посетен на July 4, 2009.
  151. ↑ Rogers extends tennis sponsorship to 2008 // YFile. York University. Посетен на March 26, 2009.
  152. ↑ Quebec's Big Owe stadium debt is over // Canada, Canadian Broadcasting Corporation, December 19, 2006. Архивиран от оригинала на October 9, 2009. Посетен на March 26, 2009.
  153. ↑ Markham, Christina. FEATURE: It's all fun and games 'til you're up to your eyes in debt // The McGill Tribune, February 7, 2006. Архивиран от оригинала на August 10, 2011. Посетен на March 26, 2009.
  154. ↑ www.skimuseum.net Архив на оригинала от 2017-10-30 в Wayback Machine.. 29 октомври 2017
  155. ↑ Ministère de l'Éducation et de l'Enseignement supérieur. "Système scolaire québécois Архив на оригинала от 2010-10-17 в Wayback Machine.". Ministère de l'Éducation et de l'Enseignement supérieur. Retrieved 21 March 2016
  156. ↑ University attendance: Montréal ranks first in relative terms and fifth in absolute terms in North America // Canada Economic Development for Quebec regions. Посетен на February 4, 2008.
  157. ↑ QS Best Student Cities 2016
  158. ↑ University rankings Canada 2017: Medical/Doctoral
  159. ↑ "Canada's best Medical Doctoral universities: Rankings 2022". Maclean's. October 7, 2021. Архивирано от оригинала на 8 септември 2022. Посетено на 29 март 2022.
  160. ↑ QS World University Rankings 2022 // QS Top Universities. Посетен на March 29, 2022.
  161. ↑ Turbide, Nadia. Concordia University // Histor!ca. The Canadian Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 2012-06-09. Посетен на June 25, 2008.
  162. ↑ University Rankings 2019: Canada's top Comprehensive schools Архив на оригинала от октомври 19, 2018 в Wayback Machine. Maclean
  163. ↑ top business schools in Canada // Архивиран от оригинала на 2015-04-19. Посетен на April 25, 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Montreal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Канада“         Портал „Канада“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Монреал&oldid=12692373“.