Сидни Олтман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сидни Олтман
Sidney Altman
канадско-американски молекулярен биолог

Роден

Религия Юдаизъм
Образование Масачузетски технологичен институт
Колорадски университет в Боулдър
Научна дейност
Област молекулярна биология
Работил в Йейлски университет
Кеймбриджки университет
Харвардски университет
Награди Нобелова награда за химия (1989)
Златен медал „Ломоносов“ (2016)
Семейство
Съпруга Ан Корнър
Деца 2
Сидни Олтман в Общомедия

Сидни Олтман (на английски: Sidney Altman) е канадско-американски[1] молекулярен биолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 1989 г. заедно с Томас Чех за работата им върху каталитичните свойства на РНК.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Олтман е роден на 7 май 1939 г. в еврейско семейство в Монреал, Квебек, Канада. Баща му, Виктор Олтман, е бакалин, а майка му, Арлин, е текстилна работничка.[2] Те имигрират в Канада от Източна Европа през 1920-те години. Баща му е от днешна Украйна, като преди това е бил работник в колективно селско стопанство в рамките на тогавашния СССР, а майка му е от Бялисток, днешна Полша, и идва със сестра си на 18-годишна възраст. Именно от тях Сидни Олтман се научава, че усърдната работа в стабилна околна среда може да доведе до наистина добри резултати.[3]

С течение на времето финансовото положение на семейството става по-сигурно и Олтман вече може да си позволи образование в колеж. Заминава за САЩ, където учи физика в Масачузетския технологичен институт. След като получава бакалавърската си степен от там през 1960 г., той прекарва 18 месеца в Колумбийския университет, учейки физика. Поради лични опасения и липсата на възможност за участие в лабораторна работа, той напуска университета без да завърши.[1] Няколко месеца по-късно се записва като студент по биофизика в медицинския център към Колорадския университет. Там той работи по проект, изследващ влиянието на акридините върху репликацията на ДНК на бактериофаг Т4. Завършва докторантура по биофизика през 1967 г., а след това е назначен за изследовател в Харвардския университет.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В Харвард, Олтман се присъединява към лабораторията на Матю Мезелсон, където изучава ДНК ендонуклеазата, участваща в репликацията и рекомбинацията на T4 ДНК. По-късно заминава да работи в лабораторията по молекулярна биология към Кеймбриджкия университет. Там той започва работния процес, по-късно довел до откриването на рибонуклеаза P и ензимните свойства на РНК подединицата на този рибозим. Впоследствие приема работа като асистент в Йейлския университет през 1971 г.[5]

Там той постепенно се издига в йерархията, ставайки професор през 1980 г. Служи като председател на департамента си в периода 1983 – 1985 г. В Йейл Олтман анализира каталитичните свойства на рибозима рибонуклеаза P – частица рибонуклеопротеин, съставена от молекула структурна РНК и един или повече протеини. Първоначално се смята, че в този бактериален комплекс протеиновата подединица е отговорна за каталитичната му активност, която участва в съзряването на транспортната РНК. По време на експериментите, в които комплексът е приготвян в епруветки, Олтман и екипът му откриват, че РНК компонентът, когато е изолиран, е достатъчен, за да се наблюдава каталитична дейност на ензима, което е показателно, че самата РНК има каталитични свойства. Именно това откритие му спечелва Нобелова награда за химия през 1989 г.[6] Макар комплексът да съществува и в еукариотни организми, по-късната работа на Олтман разкрива, че в тези организми протеиновите подединици на комплекса са необходими за каталитичната дейност, за разлика от същия комплекс при бактериите.

От 1984 г. Олтман има двойно, американско-канадско гражданство.[1][6] През 1988 г. е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Nobel Laureates in Chemistry, 1901 – 1992. American Chemical Society and Chemical Heritage Foundation, 1994. ISBN 0-8412-2459-5. с. 737. Посетен на 11 септември 2011.
  2. science.ca : Sid Altman. // Посетен на 23 март 2018.
  3. Altman, Sidney; Karl Grandin, ed.. Sidney Altman Autobiography. // Les Prix Nobel. The Nobel Foundation, 1989. Посетен на 10 септември 2011.
  4. Sidney Altman. // Посетен на 23 март 2018.
  5. Sidney Altman. nobelprize.org
  6. а б Newton, Carolyn D.. Altman, Sidney. // Encyclopædia Britannica. Т. 1990 Britannica Book of the Year. Chicago, Encyclopædia Britannica, 1990. ISBN 0-85229-522-7. с. 81.
  7. Book of Members, 1780 – 2010: Chapter A. // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на 17 април 2011.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Биология“         Портал „Биология          Портал „Химия“         Портал „Химия          Портал „Канада“         Портал „Канада          Портал „САЩ“         Портал „САЩ