Сидни Олтман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сидни Олтман
Sidney Altman
канадско-американски молекулярен биолог

Роден
Починал
5 април 2022 г. (82 г.)

Религияюдаизъм
Учил вМасачузетски технологичен институт
Колорадски университет в Боулдър
НаградиНобелова награда за химия (1989)[1][2]
Златен медал „Ломоносов“ (2016)
Научна дейност
Областмолекулярна биология
Работил вЙейлски университет
Кеймбриджки университет
Харвардски университет
НаградиНобелова награда за химия (1989)
Златен медал „Ломоносов“ (2016)
Семейство
СъпругаАн Корнър
Деца2
Сидни Олтман в Общомедия

Сидни Олтман (на английски: Sidney Altman) е канадско-американски[3] молекулярен биолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 1989 г. заедно с Томас Чех за работата им върху каталитичните свойства на РНК.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Олтман е роден на 7 май 1939 г. в еврейско семейство в Монреал, Квебек, Канада. Баща му, Виктор Олтман, е бакалин, а майка му, Арлин, е текстилна работничка.[4] Те имигрират в Канада от Източна Европа през 1920-те години. Баща му е от днешна Украйна, като преди това е бил работник в колективно селско стопанство в рамките на тогавашния СССР, а майка му е от Бялисток, днешна Полша, и идва със сестра си на 18-годишна възраст. Именно от тях Сидни Олтман се научава, че усърдната работа в стабилна околна среда може да доведе до наистина добри резултати.[5]

С течение на времето финансовото положение на семейството става по-сигурно и Олтман вече може да си позволи образование в колеж. Заминава за САЩ, където учи физика в Масачузетския технологичен институт. След като получава бакалавърската си степен от там през 1960 г., той прекарва 18 месеца в Колумбийския университет, учейки физика. Поради лични опасения и липсата на възможност за участие в лабораторна работа, той напуска университета без да завърши.[3] Няколко месеца по-късно се записва като студент по биофизика в медицинския център към Колорадския университет. Там той работи по проект, изследващ влиянието на акридините върху репликацията на ДНК на бактериофаг Т4. Завършва докторантура по биофизика през 1967 г., а след това е назначен за изследовател в Харвардския университет.[6]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В Харвард, Олтман се присъединява към лабораторията на Матю Мезелсон, където изучава ДНК ендонуклеазата, участваща в репликацията и рекомбинацията на T4 ДНК. По-късно заминава да работи в лабораторията по молекулярна биология към Кеймбриджкия университет. Там той започва работния процес, по-късно довел до откриването на рибонуклеаза P и ензимните свойства на РНК подединицата на този рибозим. Впоследствие приема работа като асистент в Йейлския университет през 1971 г.[7]

Там той постепенно се издига в йерархията, ставайки професор през 1980 г. Служи като председател на департамента си в периода 1983 – 1985 г. В Йейл Олтман анализира каталитичните свойства на рибозима рибонуклеаза P – частица рибонуклеопротеин, съставена от молекула структурна РНК и един или повече протеини. Първоначално се смята, че в този бактериален комплекс протеиновата подединица е отговорна за каталитичната му активност, която участва в съзряването на транспортната РНК. По време на експериментите, в които комплексът е приготвян в епруветки, Олтман и екипът му откриват, че РНК компонентът, когато е изолиран, е достатъчен, за да се наблюдава каталитична дейност на ензима, което е показателно, че самата РНК има каталитични свойства. Именно това откритие му спечелва Нобелова награда за химия през 1989 г.[8] Макар комплексът да съществува и в еукариотни организми, по-късната работа на Олтман разкрива, че в тези организми протеиновите подединици на комплекса са необходими за каталитичната дейност, за разлика от същия комплекс при бактериите.

От 1984 г. Олтман има двойно, американско-канадско гражданство.[3][8] През 1988 г. е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1989. // Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. а б в Nobel Laureates in Chemistry, 1901 – 1992. American Chemical Society and Chemical Heritage Foundation, 1994. ISBN 0-8412-2459-5. с. 737. Посетен на 11 септември 2011.
  4. science.ca : Sid Altman. // Посетен на 23 март 2018.
  5. Altman, Sidney; Karl Grandin, ed.. Sidney Altman Autobiography. // Les Prix Nobel. The Nobel Foundation, 1989. Посетен на 10 септември 2011.
  6. Sidney Altman. // Посетен на 23 март 2018.
  7. Sidney Altman. nobelprize.org
  8. а б Newton, Carolyn D.. Altman, Sidney. // Encyclopædia Britannica. Т. 1990 Britannica Book of the Year. Chicago, Encyclopædia Britannica, 1990. ISBN 0-85229-522-7. с. 81.
  9. Book of Members, 1780 – 2010: Chapter A. // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на 17 април 2011.