Робърт Мерифийлд
| Робърт Мерифийлд Robert Merrifield | |
|---|---|
| американски биохимик | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Учил в | Калифорнийски университет, Лос Анджелис |
| Награди | Нобелова награда за химия (1984)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Област | биохимия |
| Работил в | Калифорнийски университет, Лос Анджелис Рокфелеров университет |
| Награди | Нобелова награда за химия (1984) |
| Семейство | |
| Съпруга | Елизабет Фърлонг |
| Деца | 6 |
| Робърт Мерифийлд в Общомедия | |
Робърт Брус Мерифийлд (на английски: Robert Bruce Merrifield) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1984 г. за изобретяването на пептидния синтез в твърда фаза.[3]
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Робърт Мерифийлд е роден на 15 юли 1921 г. във Форт Уърт, Тексас. Той е единствено дете на Джордж и Лорийн Мерифийлд. През 1923 г. семейството се премества в Калифорния, където Робърт посещава девет основни училища и две средни училища. Завършва средното си образование през 1939 г. По това време той вече развива интереса си както към химията, така и към астрономията.
След две години в колеж, той се премества в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. След като завършва химия там, той работи за изследователска фондация, занимаваща се с животни, и помага с експериментите с диети със синтетични аминокиселини. В хода на един от тях е установено за пръв път, че някои аминокиселини трябва да присъстват едновременно, за да настъпи растеж у индивида.
След това се завръща в химическия департамент към Калифорнийския университет, където разработва микробиологични методи за количественото определяне на пиримидините. През 1949 г. заминава за Ню Йорк, където се занимава с медицински изследвания за Рокфелеровия университет.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
В Рокфелеровия университет Мерифийлд работи като асистент, изследвайки динуклеотиден фактор на растежа и пептидните фактори на растежа. Тези изследвания водят до нуждата от пептиден синтез и, в крайна сметка, до пептиден синтез в твърда фаза през 1959 г. През 1963 г. той описва откритието си в статия за научното списание Journal of the American Chemical Society.[4] Статията впоследствие става петият най-цитиран труд в историята на списанието.
През 1960-те години лабораторията на Мерифийлд за пръв път синтезира брадикинин, ангиотестин, дезамино-окситоцин и инсулин. През 1969 г. той, заедно със свой колега, обявява първия синтез на ензима рибонуклеаза А. Работата му доказва химичната природа на ензимите.[5][6][7][8][9][10][11]
Методът на Мерифийлд силно стимулира прогреса в областта на биохимията, фармакологията и медицината, позволявайки систематичното изследване на структурната основа на различни ензими, хормони и антитела. Развитието и приложението на техниката продължава да занимава лабораторията му, където той остава дълги години. През 1993 г. публикува автобиография.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1949 г.се жени за Елизабет Фърлонг, от която има шест деца. Самата тя, бидейки биолог, по-късно се присъединява към лабораторията на Мерифийлд в Рокфелеровия университет, където работи над 23 години.
След дълго боледуване Робърт Мерифийлд умира на 14 май 2006 г. на 84-годишна възраст в дома си в Крескил, Ню Джърси.[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1984. // Посетен на 3 януари 2021 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 3 януари 2021 г. (на английски)
- ↑ Kenneth Chang. R. Bruce Merrifield, Who Won Nobel Prize in Chemistry, Dies at 84. // The New York Times, 6 май 2006. Посетен на 12 април 2008.
- ↑ R. B. Merrifield. Solid Phase Peptide Synthesis. I. The Synthesis of a Tetrapeptide. // Journal of the American Chemical Society 85 (14). 1963. DOI:10.1021/ja00897a025. с. 2149 – 2154.
- ↑ Bernd Gutte and R. B. Merrifield. The Synthesis of Ribonuclease A. // The Journal of Biological Chemistry 246 (6). 1971. с. 1922 – 1941.
- ↑ Jones, John H. R.B. Merrifield: European footnotes to his life and work. // Journal of Peptide Science 13 (6). 2007. DOI:10.1002/psc.857. с. 363 – 7.
- ↑ Gierasch, Lila M. Editorial: Passing of a gentle giant of peptide science: in memoriam, R. Bruce Merrifield. // Biopolymers 84 (5). 2006. DOI:10.1002/bip.20574. с. 433 – 4.
- ↑ Lerner, Richard A. Retrospective. R. Bruce Merrifield (1921 – 2006). // Science 313 (5783). 2006. DOI:10.1126/science.1130957. с. 57.
- ↑ Sano, S. Work of Dr. Robert Merrifield, with special reference to the development of solid phase peptide synthesis. // Tanpakushitsu Kakusan Koso 30 (1). 1985. с. 51 – 3.
- ↑ Domagk, G F. [The 1984 Nobel prize for chemistry. Synthetic hormones and enzymes with Merrifield's peptide synthesizer]. // Dtsch. Med. Wochenschr. 109 (49). 1984. с. 1901 – 1902.
- ↑ Nobel Prize biography of Bruce Merrifield. //
- ↑ Petkewich, Rachel. Nobel Laureate R. Bruce Merrifield Dies At 84, Chemical & Engineering News, May 23, 2006.
|