Мартин Чалфи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартин Чалфи
Martin Chalfie
американски химик
Роден
15 януари 1947 г. (76 г.)
Учил вХарвардски университет
НаградиНобелова награда за химия (2008)[1][2]
Златен медал „Ломоносов“ (2018)[3]
Научна дейност
Областневробиология
Работил вКолумбийски университет
Кеймбриджки университет
НаградиНобелова награда за химия (2008)
Златен медал „Ломоносов“ (2018)
Семейство
СъпругаТюл Хейзълриг
Деца1
Мартин Чалфи в Общомедия

Мартин Лий Чалфи (на английски: Martin Lee Chalfie) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2008 г. заедно с Осаму Шимомура и Роджър Циен за откриването и разработването на зеления флуоресцентен белтък.[4]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Чалфи е роден и израства в Чикаго, Илинойс. Баща му е китарист, а майка му държи магазин за дрехи. Баща му по майчина линия имигрира в града от Москва на ранна възраст. Прародителите му по бащина линия са имигранти от Брест-Литовск.[5] Приет е в Харвардския университет през 1965 г., като желае да изучава главно математика.[6] Впоследствие се насочва към биохимията, тъй като тя комбинира интересите му в химията, математиката и биологията.[6] След първи курс прекарва летата си, работейки в лабораторията на Клаус Вебер в Харвард. По това време той се обезсърчава от неуспехите си и решава, че не би трябвало да се занимава с биология.[7] Поради тази причина, той тръгва на курсове по право, театър и руска литература.[6] Освен това, той се състезава в отбора по плуване на Харвард и става негов капитан.[8]

След като завършва висшето си образование през 1969 г., той работи на редица временни работи – продава дрехи за семейния бизнес в Чикаго[6] и преподава в Хамден, Кънектикът.[6] През лятото на 1971 г. изследванията му в лаборатория на Йейлския университет водят до първата му публикация. С възродено самочувствие, той се завръща в Харвард, за да продължи обучението си и да получи докторска степен през 1977 г.[6]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Чалфи продължава с постдокторантските си изследвания в лабораторията по молекулярна биология към Кеймбриджкия университет заедно със Сидни Бренър и Джон Сълстън. Тримата публикуват общ труд през 1985 г., който разисква „Невронната верига за чувствителност към допир при Caenorhabditis elegans“.[9] Чалфи напуска лабораторията през 1982 г., за да се присъедини към Колумбийския университет в департамента по биологични науки и продължава да изучава кръглия червей C. elegans.

През 2004 г. е избран за член на Националната академия на науките на САЩ. През 2008 г. е награден с Нобелова награда за химия заедно с Осаму Шимомура и Роджър Циен. През 2018 г. е избран за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.

В хода на кариерата си Чалфи е публикувал над 100 труда, от които поне 25 са цитирани над 100 пъти.[10]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Чалфи е женен за Тюл Хейзълриг, която също работи в Колумбийския университет.[6] Двамата имат дъщеря.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.nobelprize.org.
  2. ↑ www.nobelprize.org.
  3. ↑ www.ras.ru.
  4. ↑ Website of the Nobel Prize committee.
  5. ↑ Autobiography on Nobelprize.org
  6. ↑ а б в г д е ж Tinsley Davis in Proceedings of the National Academy of Sciences. Profile of Martin Chalfie. // National Academy of Sciences, 2008-01-28.
  7. ↑ June Q. Wu. Harvard Alumni Win Nobel Prize. // Harvard Crimson, 9 октомври 2008.
  8. ↑ Chalfie is named tankers' captain. // Harvard Crimson, 21 март 1968.
  9. ↑ "The Neural Circuit for Touch Sensitivity in C. Elegans"
  10. ↑ Web of Science. // Thomson Reuters. Архивиран от оригинала на 1 юли 2011. Посетен на 11 май 2013.
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мартин_Чалфи&oldid=11511450“.