Уолтър Гилбърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уолтър Гилбърт
Walter Gilbert
американски биохимик

Роден
21 март 1932 г. (90 г.)

Учил в Харвардски университет
Кеймбриджки университет
Награди Нобелова награда за химия (1980)[1][2]
Научна дейност
Област биохимия, физика
Учил при Абдус Салам
Работил в Харвардски университет
Награди Нобелова награда за химия (1980)
Семейство
Съпруга Силия Стоун
Деца 2
Уолтър Гилбърт в Общомедия

Уолтър Гилбърт (на английски: Walter Gilbert) е американски биохимик, физик, пионер на молекулярната биология и лауреат на Нобелова награда за химия от 1980 г.[3][4]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Гилбърт е роден на 21 март 1932 г. в Бостън, Масачузетс, в семейството на Ема Коен, детски психолог, и Ричард Гилбърт, икономист.[4][5] Когато Гилбърт е на 7 години, семейството се премества във Вашингтон, където баща му работи с Хари Хопкинс. Там Гилбърт се запознава със Селия Стоун, за която се жени на 21-годишна възраст.[6]

След като завършва средното си образование, той е приет в Харвардския университет, откъде получава бакалавърска степен по химия и физика през 1953 г. и магистърска степен по физика през 1954 г.[4] Записва докторантура по физика в Кеймбриджкия университет, където негов ментор е нобеловият лауреат Абдус Салам.[4][7] Защитава дисертацията си през 1957 г.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. Гилбърт се завръща в Харвардския университет, където е назначен за асистент по физика през 1959 г.[4] Жена му работи за Джеймс Уотсън, което събужда интерес у Гилбърт към молекулярната биология. Уотсън и Гилбърт ръководят съвместна лаборатория през 1960-те години, когато Уотсън напуска в полза на друга лаборатория.[8] През 1964 г. Гилбърт е повишен на доцент по биофизика, а през 1968 г. – на професор по биохимия.[4]

Той е съосновател на биотехнологичните компании Biogen и Myriad Genetics, служейки като първи председател на съответните им бордове на директорите. Напуска работата си в Харвард, за да работи като изпълнителен директор на Biogen, но впоследствие е помолен да напусне от борда на директорите на компанията.[9]

Гилбърт е сред ранните привърженици на секвенирането на човешкия геном. През 1985 г. се завръща в Харвард.[10] Гилбърт е явен критик на нобеловия лауреат Дейвид Балтимор, който се замесва в научен скандал.[11] Гилбърт се включва и в ранния спор относно причината за СПИН.[12]

Заедно със свой студент, Гилбърт първи пречиства лактозен репресор.[13] С друг свой студент разработва нов метод за ДНК секвениране.[14][15]

През 1980 г. Гилбърт е удостоен с Нобелова награда за химия за работата си по разработване на методи за определяне на секвенциите на нуклеотидите в нуклеинова киселина.

Гилбърт първи предлага съществуването на интрони и екзони през 1978 г.[16] През 1986 г. предлага хипотезата „РНК-свят“ за произхода на живота,[17] основавайки се на идея, предложена първоначално през 1967 г. от Карл Вьозе.

След като се пенсионира от Харвардския университет през 2001 г., Гилбърт започва художествена кариера, комбинирайки изкуството с науката. Изкуството му е фокусирано върху дигиталната фотография.[10][18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1980. // Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. Nobel Prize autobiography: Walter Gilbert
  4. а б в г д е Shampo MA, Kyle RA. Walter Gilbert--1980 Nobel Prize for Chemistry. // Mayo Clin. Proc. 78 (5). май 2003. DOI:10.4065/78.5.588. с. 588.[неработеща препратка]
  5. Home – the Chicago Literary Club. // Архив на оригинала от 2012-05-19 в Wayback Machine.
  6. Saltzman, Jonathan. Five things you should know about Wally Gilbert. // The Boston Globe. 31 март 2018. Посетен на 1 април 2018.
  7. Gilbert, Walter. On generalised dispersion relations and meson-nucleon scattering. University of Cambridge, 1958. OCLC 879396761.
  8. Watson, James D.. Genes, Girls and Gamow. 2003.
  9. Kanigel, Robert. The Genome Project. // The New York Times Magazine. 13 декември 1987.
  10. а б Johnson, Carolyn Y.. A physicist, biologist, Nobel laureate, CEO, and now, artist. // 13 март 2015.
  11. Kolata, Gina. Inquiry lacking due process. // The New York Times Books. 25 юни 1996.
  12. Cohen, Jon. The Duesberg Phenomenon. // Science 266 (5191). 9 декември 1984. DOI:10.1126/science.7992043. с. 1643 – 1644.
  13. Gilbert, Walter и др. Isolation of the lac repressor. // PNAS 56 (6). декември 1966. DOI:10.1073/pnas.56.6.1891. с. 1891 – 1898.
  14. Allan, Maxam и др. Sequencing end-labeled DNA with base-specific chemical cleavages. // Methods in Enzymology 65 (1). 1980. DOI:10.1016/S0076-6879(80)65059-9. с. 499 – 560.
  15. Maxam, A. и др. A new method for sequencing DNA. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 74 (2). 1977. DOI:10.1073/pnas.74.2.560. с. 560 – 564.
  16. Gilbert, Walter. Why genes in pieces. // Nature 271 (5645). 9 февруари 1978. DOI:10.1038/271501a0. с. 501.
  17. Gilbert, W.. Origin of life: The RNA world. // Nature 319 (6055). 1986. DOI:10.1038/319618a0. с. 618.
  18. Wally Gilbert „Worlds“. // Посетен на 26 декември 2019.