Джулио Ната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джулио Ната
Giulio Natta
италиански химик

Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Политехнически университет Милано
Научна дейност
Област Химия, органична химия
Образование Милански политехнически университет
Работил в Милански политехнически университет;
Павиански университет;
Римски университет „Ла Сапиенца“;
Политехнически университет Торино
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1963)

Уебсайт www.giulionatta.it
Джулио Ната в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Джулио Ната (на италиански: Giulio Natta) е италиански химик-органик, носител на Нобелова награда за химия за 1963 г. „за откриване на изотактния полипропилен“.

Произход, образование и академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1903 година в Империя, Италия. През 1924 г. завършва Миланския политехнически университет и от 1925 работи там като асистент. От 1927 г. е професор по обща химия и през 1933 до 1935 г. е директор на Института по обща химия в университета в Павия. През 1935 до 1936 г. поема химическия факултет на Римски университет „Ла Сапиенца“. От 1936 до 1938 е професор и директор на Института по промишлена химия в Политехнически университет Торино. През 1938 г. става директор на Института по промишлена химия в Миланския политехнически университет.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първите научни дейности на Ната са свързани с изучаването на структурата на твърдите тела, включително и структурата на катализаторите и някои органични полимери. През 1938 г. започва изследване на производството на синтетичен каучук и осъществява разделяне на бутадиен и бутен. През 1954 г. осъществява полимеризация с помощта на катализатори на Циглер. През 1957 г. благодарение на неговите изследвания на промишлена установка е получен изотактически полипропилен.

През 1963 г., заедно с немския химик Карл Циглер, получава Нобелова награда за химия.

През 1969 г. е награден със Златен медал „Ломоносов“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. Ната се жени за Росита Беати. Имат двама сина.[1] Тя умира през 1968 г.

През 1956 г. Ната е диагностиран с болестта Паркинсон. Умира на 2 май 1979 г. в Бергамо, Италия, на 76-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Seymour, F.B.. Pioneers in Polymer Science. Springer Science & Business Media, 6 декември 2012. ISBN 978-94-009-2407-9. с. 210.