Джулио Ната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джулио Ната
Giulio Natta
италиански химик

Роден
Починал
2 май 1979 г. (76 г.)
Бергамо, Италия

Националност  Италия
Учил в Политехнически университет Милано
Награди Нобелова награда за химия (1963)[1][2]
Златен медал „Ломоносов“ (1969)[3]
Научна дейност
Област Химия, органична химия
Работил в Милански политехнически университет;
Павиански университет;
Римски университет „Ла Сапиенца“;
Политехнически университет Торино
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за химия (1963)

Уебсайт www.giulionatta.it
Джулио Ната в Общомедия

Nobel prize medal.svg Джулио Ната (на италиански: Giulio Natta) е италиански химик-органик, носител на Нобелова награда за химия за 1963 г. „за откриване на изотактния полипропилен“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1903 година в Империя, Италия. През 1924 г. завършва Миланския политехнически университет и от 1925 работи там като асистент. От 1927 г. е професор по обща химия и през 1933 до 1935 г. е директор на Института по обща химия в университета в Павия. През 1935 до 1936 г. поема химическия факултет на Римски университет „Ла Сапиенца“. От 1936 до 1938 е професор и директор на Института по промишлена химия в Политехнически университет Торино. През 1938 г. става директор на Института по промишлена химия в Миланския политехнически университет.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първите научни дейности на Ната са свързани с изучаването на структурата на твърдите тела, включително и структурата на катализаторите и някои органични полимери. През 1938 г. започва изследване на производството на синтетичен каучук и осъществява разделяне на бутадиен и бутен. През 1954 г. осъществява полимеризация с помощта на катализатори на Циглер. През 1957 г. благодарение на неговите изследвания на промишлена установка е получен изотактически полипропилен.

През 1963 г., заедно с германския химик Карл Циглер, получава Нобелова награда за химия. Награден е със Златен медал „Ломоносов“ през 1969 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. Ната се жени за Росита Беати. Имат 2 сина.[4] Тя умира през 1968 г.

През 1956 г. Ната е диагностиран с болестта на Паркинсон. Умира на 76-годишна възраст в Бергамо, Италия на 2 май 1979 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1963. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. а б www.ras.ru.
  4. Seymour, F.B.. Pioneers in Polymer Science. Springer Science & Business Media, 6 декември 2012. ISBN 978-94-009-2407-9. с. 210.