Уилям Стайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Стайн
William Stein
Роден
Починал
2 февруари 1980 г. (68 г.)

Образование Харвардски университет
Колумбийски университет
Научна дейност
Област биохимия
Образование Харвардски университет
Колумбийски университет
Работил в Рокфелеров университет
Награди Нобелова награда за химия (1972)
Семейство
Съпруга Фийби Хокстадер
Деца 3

Уилям Хауърд Стайн (на английски: William Howard Stein) е американски биохимик. Той е лауреат на Нобелова награда за химия от 1972 г. заедно с Кристиан Анфинсен и Станфорд Мур за работата им върху структурата на ензима рибонуклеаза и за приноса им към разбирането на връзката между химичната структура и каталитичната активност на рибонуклеазната молекула.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стайн е роден на 25 юни 1911 г. в Ню Йорк. Той е син на Фред Майкъл Стайн, банкер, и Беатрис Сесила, активист за правата на децата.[1] Учи в училището Линкълн в Ню Йорк, където развива интерес към химията, а на 16-годишна възраст се записва в академията Филипс в Ексетър. След това учи в Харвардския университет, завършвайки през 1933 г. Той счита годините си в университета за непродуктивни, тъй като не постига някакви академични успехи, и дори обмисля да изостави кариерата си в химията, но след това открива света на биохимията. На следващата година се премества в департамента по биохимия към Колумбийския университет. Там той работи върху аминокиселинния анализ на протеина еластин, за който по това време се счита, че причинява исхемична болест на сърцето. Докато е все още студент, Стайн се жени за Фийби Хокстадер през 1936 г., от която има три деца.[2]

След като завършва Колумбийския университет през 1937 г., Стайн започва работа в лабораторията на Макс Бергман в Рокфелеровия университет. Там той се запознава с много видни химици, което играе много благоприятна роля върху развитието му. Двамата със Станфорд Мур работят по разработването на точни аналитични методи за определяне на аминокиселинния състав на протеините.[2]

Работата върху протеините е преустановена, поради избухването на Втората световна война, която също така принуждава Мур да замине. След войната Хърбърт Гасер, по това време директор на института Рокфелер, предлага на Мур и Стайн възможност за изследователска дейност. Така започва сътрудничеството, което накрая води до разработването на количествените хроматографични методи за анализ на аминокиселини, автоматизацията им и употребата им. Освен това, Стайн работи активно по обнародването на научната информация по света. През 1972 г. Стайн, Мур и Кристиан Анфинсен са наградени с Нобелова награда за химия.[2]

Стайн работи в Рокфелеровия институт до пенсионирането си, като от време на време служи и като гост-професор в различни реномирани американски университети. Умира на 2 февруари 1980 г. в Ню Йорк.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. William H. Stein. // National Academy of Sciences, 1987. Посетен на 14 юли 2019.
  2. а б в William H. Stein. // The Nobel Prize. Посетен на 14 юли 2019.