Хърбърт Браун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хърбърт Браун
Herbert Brown
американски химик
Роден
Починал
Погребан Лафайет, САЩ

Националност  САЩ
Учил в Чикагски университет
Награди Нобелова награда за химия (1979)[1][2]
Доктор хонорис кауза (1 октомври 1998)[3]
Научна дейност
Област химия
Работил в Чикагски университет
Университет „Пърдю“
Награди Нобелова награда за химия (1979)
Медал Пристли (1981)
Повлиял Акира Судзуки
Ейичи Негиши
Семейство
Съпруга Сара Байлен
Деца 1

Хърбърт Чарлс Браун (на английски: Herbert Charles Brown) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1979 г. за работата му върху бороорганичните съединения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Браун е роден на 22 май 1912 г. като Хърбърт Броварник в Лондон в семейството на украински евреи, имигрирали от Житомир. Баща му е дърводелец.[4] Семейството се премества в Чикаго през юни 1914 г. когато Хърбърт е на две години.[5][6] Браун учи в колеж в Чикаго, когато се запознава със Сара Байлен, за която по-късно се жени. През 1935 г. се записва в Чикагския университет, който бързо завършва с бакалавърска степен по наука през 1936 г.[5] Същата година става натурализиран американски гражданин.[7] На 6 февруари 1937 г. се жени за Байлен, за която твърди, че е подбудила интереса му към хидридите на бора, което впоследствие става основна тема на работата, спечелила му Нобелова награда за химия през 1979 г.[5] През 1938 г. получава докторска степен, пак от Чикагския университет.

След като не успява да си намери позиция в индустрията, той решава да приеме следдипломна позиция. С това започва академичната му кариера. През 1939 г. става преподавател в Чикагския университет и остава на тази служба в продължение на четири години, преди да започне работа като асистент в Уейнския университет в Детройт. През 1946 г. е повишен на доцент, а през 1947 г. става професор по неорганична химия в университета „Пърдю“.[8]

През Втората световна война, докато работи с Херман Ървинг Шлесингер, Браун открива начин за получаване на натриев борохидрид (NaBH4), който може да се използва за произвеждане на борани, съединения на бор с водород. Работата му довежда до откриването на първия общ метод за добиване на асиметрични чисти енантиомери.

През 1969 г. е награден с Национален медал за наука.[9] Браун бързо дава заслуги на жена си за това, че го е подкрепяла и го е оставяла да се фокусира върху науката, като се е грижила за семейните финанси, домакинска работа и т.н. Според Браун, след като получава Нобеловата награда в Стокхолм, той взема медала, а тя взема паричната награда от 100 000 щатски долара.

Хърбърт Браун умира на 19 декември 2004 г. в Лафайет, Индиана, след като претърпява инфаркт. Съпругата му умира на следващата година.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Като докторант в Чикагския университет Хърбърт Браун изучава реакциите на диборана (B2H6). Лабораторията на Херман Ървинг Шлесингер там е една от двете, в които се приготвя диборан. Това е рядко съединение, които се приготвя само в малки количества. Шлесингер изследва реакциите на диборана, за да разбере защо най-простото съединение на бор с водород е B2H6, а не BH3.[10]

Когато Браун започва да провежда свои собствени изследвания, той наблюдава реакциите на диборан с алдехиди, кетони, естери и ацил хлориди. Той открива, че диборанът взаимодейства с алдехиди и кетони, при което се образуват диалкоксиборани, които се хидролизират до алкохоли. До този момент органичните химици не разполагат с приемлив метод за редуциране на карбонили при нормални условия. Въпреки това, докторската дисертация на Браун, публикувана през 1939 г., не получава особен интерес. Диборанът е твърде рядък, за да е полезен като синтетичен реактив.[10]

През 1939 г. Браун става асистент в лабораторията на Шлесингер. Към 1940 г. те работят върху летливи ураниеви съединения с малко молекулно тегло. Двамата успешно синтезират летливия ураниев(IV) борохидрид, който има молекулно тегло 298. От лабораторията е поискано да предостави голямо количество от продукта за тестване, но диборанът е в недостиг. Те откриват, че той може да се получи чрез реагиране на литиев хидрид с борен трифлуорид в диетилов етер, което им позволява да произвеждат химикала в по-големи количества. Този успех също среща няколко нови проблема. Литиевият хидрид също е в недостиг, така че на Браун и Шлесингер се налага да намерят начин, който би им позволи да използват натриев хидрид вместо това. Те откриват, че натриев хидрид и триметил борат реагират, образувайки натриев триметоксиборохидрид, който е успешен заместител на литиевия хидрид.[10]

Скоро двамата са информирани, че вече няма нужда от ураниев борохидрид, но изглежда, че натриевият борохидрид може да е полезен при производството на водород. Те започват да търсят начин за евтин синтез и откриват, че добавянето на триметил борат към натриев хидрид при 250° C образува натриев борохидрид и натриев метоксид. Когато се използва ацетон в опит да се отделят двата продукта, е открито, че натриевият борохидрид редуцира ацетона.[10]

Когато Браун се премества в университета „Пърдю“ през 1947 г., той започва да работи по намирането на по-силни борохидриди и по-слаби алуминиеви хидриди, което би осигурило спектър от редуциращи агенти. Екипът учени открива, че променянето на металния йон на борохидрида на литий, магнезий или алуминий повишава редуциращата му способност.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1979. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. а б www.umk.pl.
  4. Laylin, James K.. Nobel Laureates in Chemistry, 1901-1992. Chemical Heritage Foundation, 30 October 1993. ISBN 9780841226906.
  5. а б в Wilhelm Odelberg. Herbert C. Brown: The Nobel Prize in Chemistry 1979. // Les Prix Nobel. Nobel Foundation, 1979. Архивиран от оригинала на 19 август 2007. Посетен на 27 август 2007.
  6. Negishi, Ei-Ichi. Herbert Charles Brown. // National Academy of Sciences, 2008. Архивиран от оригинала на 10 септември 2015.
  7. Herbert C. Brown. // Notable Names Database. Soylent Communications. Архивиран от оригинала на 30 септември 2007. Посетен на 27 август 2007.
  8. Biography of Herbert C. Brown. // Purdue University, 2001. Архивиран от оригинала на 26 март 2008. Посетен на 27 август 2007. Архив на оригинала от 2008-03-26 в Wayback Machine.
  9. The President's National Medal of Science: Recipient Details – NSF - National Science Foundation. // Архивиран от оригинала на 15 октомври 2012.
  10. а б в г д Archived copy. // Архивиран от оригинала на 9 август 2014. Посетен на 14 май 2014. Архив на оригинала от 2014-08-09 в Wayback Machine.