Нобелова награда за химия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нобелова награда за химия
Златен медальон с изобразен Алфред Нобел в ляв профил.
Присъждана зазначими приноси към химията
ОтКралската шведска академия на науките
ДържаваШвеция
Първо връчване1901
Уебсайтnobelprize.org
Нобелова награда за химия в Общомедия

Нобеловата награда за химия (на шведски: Nobelpriset i kem) се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките на учени в разни области на химията.

Тя е сред 5-те Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел.

Списък на лауреатите[редактиране | редактиране на кода]

1900 – 1909[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1901 Якоб Хендрик Вант Хоф „В знак на признание за огромното значение на откриването на законите за химичната динамика и осмотичното налягане в разтворите“.
1902 Херман Емил Фишер „За експериментите му в областта на синтеза на вещества със захаридни и пуринони групи“.
1903 Сванте Август Арениус „Премията се присъжда в знак на признание за особеното значение на неговата теория на електролитната дисоциация за развитието на химията“.
1904 Сър Уилям Рамзи „В знак на признание за откритите от него инертни газове в атмосферата и определянето на техните места в периодичната система“.
1905 Адолф фон Байер „За приноса му в развитието на органичната химия и химичната промишленост, благодарение на неговите изследвания в областта на органичните оцветители и хидроароматните съединения“.
1906 Анри Моасан „За изолирането на елемента флуор и за въвеждането в лабораторната и промишлената практика на електрическата пещ, носеща неговото име“.
1907 Едуард Бухнер „За проведената научноизследователска работа в областта на биохимията и откритието на извънклетъчната ферментация“.
1908 Ърнест Ръдърфорд „За проведените от него изследвания в областта на радиоактивния разпад на елементите в химията на радиоактивните вещества“.
1909 Вилхелм Оствалд „В знак на признателност за работата му по катализата, а също и за изследването на основните принципи за регулиране на химичното равновесие и скоростта на реакциите“.

1910 – 1919[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1910 Ото Валах „Заради достиженията за развитието на органичната химия и химическата промишленост, както и за пионерския му труд в областта на алициклените съединения“.
1911 Мария Кюри „За откриването на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата на този забележителен елемент“.
1912 Виктор Гриняр „За откриването на гриняровия реактив, способствал развитието на органичната химия“.
Пол Сабатие „За метода на хидрогениране на органичните съединения в присъствието на финодиспергирани метали, рязко стимулирал развитието на органичната химия“.
1913 Алфред Вернер „За изучаването природата на връзките между атомите в неорганичните молекули“.
1914 Теодор Ричардс „За точното определяне атомната маса на повечето химични елементи“.
1915 Рихард Вилщетер „За изследването на растителните пигменти и най-вече на хлорофила“.
1916 Не се присъжда награда.
1917 Не се присъжда награда.
1918 Фриц Хабер „За синтеза на амоняка от съставните му елементи“.
1919 Не се присъжда награда.

1920 – 1929[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1920 Валтер Нернст „В знак на признание за неговата работа по термодинамиката“.
1921 Фредерик Соди „За приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследването на произхода и природата на изотопите“.
1922 Франсис Астън „За отриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост“.
1923 Фриц Прегл „За изобретяването на метода за микроанализ на органичните вещества“.
1924 Не се присъжда награда.
1925 Рихард Зигмонди „За установяването на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за разработените в тази насока методи, имащи фундаментално значение за колоидната химия“.
1926 Теодор Сведберг „За неговата работа в областта на дисперсните системи“.
1927 Хайнрих Виланд „За изследването на жлъчната киселина и сходните ѝ вещества“.
1928 Адолф Виндаус „За работата му по изучаването строежа на стеролите и тяхната връзка с витамините“.
1929 Артър Хардън и Ханс фон Ойлер-Келпин „За техните изследвания върху захарната ферментация и ферментните ензими“.

1930 – 1939[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1930 Ханс Фишер „За изследванията му върху хемина и хлорофила и особено за синтеза на хемина“.
1931 Карл Бош и Фридрих Бергиус „Заслуга за въвеждането и развитието на химичните технологии с високо налягане“.
1932 Ървинг Лангмюр „За откритията и изследванията в областта на химията на повърхностните явления“.
1933 Не се присъжда награда.
1934 Харолд Юри „За откриването на тежкия водород – деутерий, използван за получаването на тежка вода, както и като индикатор на биохимичните реакции в живите тъкани“.
1935 Фредерик Жолио-Кюри и Ирен Жолио-Кюри „За техния синтез на нови радиоактивни елементи“.
1936 Петер Дебай „За приноса му в разгадаването на молекулната структура в хода на изследванията на диполния момент и дифракциите на рентгенови лъчи и електрони в газ“.
1937 Уолтър Хауърт „За изследванията върху въглехидратите и витамин C“.
Паул Карер „За изследването на каротиноидите и флавините, а също и за изучаването на витамините А и В2“.
1938 Рихард Кун „В знак на признание за трудовете му върху каротиноидите и витамините“.
1939 Адолф Бутенант „За работата му върху половите хормони“.
Леополд Ружичка „За работата му върху полиметилените и висшите терпени“.

1940 – 1949[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1940 Не се присъжда награда.
1941 Не се присъжда награда.
1942 Не се присъжда награда.
1943 Георг фон Хевеши „За работата му по използването на изотопи като индикатори в изучаването на химичните процеси“.
1944 Ото Хан „За това, че открива разпадането на тежките ядра“.
1945 Артури Виртанен „За неговите изследвания и научни достижения в областта на селското стопанство и химията на хранителните вещества, и най-вече метода за консервация на фураж“.
1946 Джеймс Съмнър „За откриване на явлението ензимна кристализация“.
Джон Хауърд Нортроп и Уендъл Стенли „За получаването на вирусни белтъци в чист вид“.
1947 Робърт Робинсън „За изследването на растителните продукти – и особено на алкалоидите“.
1948 Арне Тиселиус „За изследването на електрофорезата и адсорбционния анализ, и най-вече за неговото окритие, свързано с комплексната природа на белтъците в кръвната плазма“.
1949 Уилям Джиок „За приноса му в химичната термодинамика, особено в тази нейна област, която изучава поведението на веществата при екстремно ниски температури“.

1950 – 1959[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1950 Ото Дилс и Курт Алдер „За откриването на диеновия синтез (реакция на Дилс-Алдер)“.
1951 Едуин Макмилан и Глен Сийбърг „За техните открития в областта на химията на трансурановите елементи“.
1952 Арчър Мартин и Ричард Синг „За откриването на метода разпределителна хроматография“.
1953 Херман Щаудингер „За изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“.
1954 Лайнъс Полинг „За изследването природата на химичната връзка и нейното приложение за определянето структурата на съединенията“.
1955 Винсент дю Виньо „За работата му с биологично-активни съединения и преди всичко за първия осъществен синтез на полипептиден хормон“.
1956 Сирил Хиншълуд и Николай Семьонов „За изследването механизма на химичната реакция“.
1957 Александър Тод „За работата му върху нуклеотидите и нуклуотидните коензими“.
1958 Фредерик Сангър „За определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“.
1959 Ярослав Хейровски „За откриването и развитието на полярографските методи на анализ“.

1960 – 1969[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1960 Уилърд Либи „За въвеждането на метода за радиовъглеродно датиране в археологията, геологията, геофизиката, както и в други научни области“.
1961 Мелвин Калвин „За изследване усвояването на въглероден диоксид от растенията“.
1962 Макс Перуц и Джон Кендрю „За изследване структурата на глобуларните белтъци“.
1963 Карл Циглер и Джулио Ната „За откриване на изотактния полипропилен“.
1964 Дороти Кроуфут Ходжкин „За определяне структурата на биологично активни вещества с помощта на рентгенови лъчи“.
1965 Робърт Бърнс Удуърд „За огромния принос в изкуството на органичния синтез“.
1966 Робърт Мъликен „За фундаменталния му труд върху химичните връзки и електронната структура на молекулите, проведена с помощта на ММО“.
1967 Манфред Айген „За изследването на свръхбързи химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси“.
Роналд Нориш и Джордж Портър „За проведеното от тях изследване на свръхбързи химични реакции, с помощта на смущение в молекулното равновесие чрез множество кратки импулси“.
1968 Ларс Онсагер „За откриване принципа на реципрочност в необратимите процеси, имащ съществено значение за термодинамиката на тези процеси“.
1969 Дерек Бартън и Од Хасъл „За техния принос в развитието на конформационната концепция и нейното приложение в химията“.

1970 – 1979[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1970 Луи Лелоар „За откриване на първия захарен нуклеотид и изследването на неговата функция да се превръща в захар и в биосинтезата на сложни въглехидрати“.
1971 Герхард Херцберг „За неговия принос в разгадаването на електронната структура и строеж на молекулите и особено на свободните радикали“.
1972 Кристиан Анфинсен „За работата му по изследването на рибонуклеазата“.
Станфорд Мур и Уилям Стайн „За приноса им в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в рибонуклеазната молекула“.
1973 Ернст Ото Фишер и Джефри Уилкинсън „За новаторската им работа в областта на химията на органометалните съединения“.
1974 Пол Флори „За фундаменталните достижения в теорията и практиката на макромолекулната физикохимия“.
1975 Джон Корнфорт „За изследване стереохимията на ензимно катализираните реакции“.
Владимир Прелог „За изследванията му в областта на стереохимията на органичните молекули и реакции“.
1976 Уилям Липскъм „За неговото изследване структурата на бораните, изясняващо проблемите на химичната връзка“.
1977 Иля Пригожин „За приноси в неравновесната термодинамика и по-специално за теорията на дисипативните структури“.
1978 Питър Мичъл „За приноса му в разгадаването на процесите с пренос на биологична енергия, извършено благодарение на неговата хемиосмотична теория“.
1979 Хърбърт Браун и Георг Витиг „За разработката на нови методи за органичния синтез на сложни бор- и фосфорсъдържащи съединения“.

1980 – 1989[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1980 Пол Бърг „За фундаменталните изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК“.
Уолтър Гилбърт и Фредерик Сангър „За приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини“.
1981 Кеничи Фукуи и Роалд Хофман „За разработването на теорията за протичането на химичните реакции“.
1982 Аарон Клуг „За разработването на метода на кристалографската електронна микроскопия и изясняването структурата на комплексите нуклеинова киселина – белтък“.
1983 Хенри Таубе „За изучаване механизма на реакциите с пренос на електрон, особено при комплексите с метали“.
1984 Робърт Мерифийлд „За предложената методология за химичен синтез на пептиди върху твърдофазни матрици“.
1985 Хърбърт Хауптман и Джеръм Карл „За техните отличителни достижения в разработването на директен метод за разшифроване на кристалните структури“.
1986 Дъдли Хършбак, Ли Юан Цъ и Джон Полани „За приноса им в изучаването на динамиката на елементарните химични процеси“.
1987 Доналд Крам, Жан-Мари Лен и Чарлз Педерсън „За разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност (технология домакин-гост)“.
1988 Йохан Дайзенхофер, Роберт Хубер и Хартмут Михел „За определянето на тримерната структура на реакционния център при фотосинтезата“.
1989 Сидни Олтман и Томас Чек „За откриване на каталитичните свойства на РНК“.

1990 – 1999[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
1990 Елайъс Кори „За развитието на теорията и методологията на органичния синтез“.
1991 Рихард Ернст „За приноса му в развитието на методите за ЯМР с висока разделителна способност“.
1992 Рудолф Маркъс „За приноса му в теорията на реакциите с пренос на електрони в химичните системи“.
1993 Кари Мълис „За откриването на метода на полимеразната верижна реакция“.
Майкъл Смит „За фундаменталния му принос в създаването на метода на насочената мутагенеза, основан на олигонуклеотидите, и неговото използване за изучаване на белтъците“.
1994 Джордж Ола „За приноса му в химията на карбокатионите“.
1995 Паул Крутцен, Марио Молина и Шерууд Роуланд „За работата им в областта на химията на атмосферата и по-специално за изучаването на образуването и разлагането на озона“.
1996 Робърт Кърл, Харолд Крото и Ричард Смоли „За откриването на фулерените“.
1997 Пол Бойер и Джон Уокър „За изясняването на механизма на ензимния процес, лежащ в основата на синтеза на аденозинтрифосфата (АТФ)“.
Йенс Скоу „За откриването на първия йонно-транспортен ензим: натриево-калиева-аденозинтрифосфатаза (натриево-калиева помпа)“.
1998 Валтер Кон „За развитието на теорията на функционала на плътността“.
Джон Поупъл „За развитието на изчислителни методи в квантовата химия“.
1999 Ахмед Зеуаил „За изследванията му върху преходните състояния на химичните реакции, използвайки фемтосекундна спектроскопия“.

2000 – 2009[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
2000 Алан Хийгър, Алан Макдайърмид и Хидеки Ширакава „За откриването проводимостта на полимерите“.
2001 Уилям Ноулс, Рьоджи Нойори и Карл Бари Шарплес „За приложимите във фармацевтичната промишленост изследвания – създаването на хирално-катализарани реакции на окисление и хидрогениране“.
2002 Джон Фен и Коичи Танака „За разработването на методи за идентификация и структурен анали на биологични макромолекули и в частност на разработката на методи за мас-спектроскопски анализ на биологични макромолекули“.
Курт Вютрих „За употребата на ЯМР-спектроскопия за определянето на триизмерните структури на биологичните макромолекули в разтвор“.
2003 Питър Агре „За откриването на канали в клетъчните мембрани
Родерик Маккинън „За изучаването структурата и механизма на каналите в клетъчните мембрани“.
2004 Аарон Цихановер, Аврам Хершко и Ъруин Роуз „За откриването на убиквитин-зависимото разграждане на белтъци“.
2005 Робърт Гръбс, Ричард Шрок и Ив Шовен „За приноса в развитието на метода на метатезиса в органичния синтез“.
2006 Роджър Корнбърг „За изследването на механизма, по който клетките копират генетична информация“.
2007 Герхард Ертъл „За изследвания на химичните процеси на твърди повърхности“.
2008 Осаму Шимомура, Мартин Чалфи, Роджър Циен „За откритието и разработката на зеления флуоресцентен белтък (GFP)“.
2009 Венкатраман Рамакришнан, Томас Щайц, Ада Йонат „За изследванията на структурата и функциите на рибозомите“.

2010 – 2019[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
2010 Ричард Хек, Еичи Негиши и Акира Сузуки
2011 Дан Шехтман
2012 Робърт Лефковиц, Брайън Кобилка
2013 Мартин Карплус
Майкъл Левит
Ари Варшел
„За разработването на многомащабни модели за комплексни химични системи“
2014 Ерик Бециг
Щефан Хел
Уилям Мьорнър
„За разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност“
2015 Томас Линдал
Пол Модрич
Азиз Санджар
„За изследванията на механизма на възстановяване на ДНК
2016 Жан-Пиер Соваж
Фрейзър Стодарт
Бен Феринга
„За разработването и синтеза на молекулярни машини“
2017 Жак Дюбоше
Йоахим Франк
Ричард Хендерсън
„За разработването на криоелектронната микроскопия за високорезолюционно определяне на структурата на биомолекули в разтвор“
2018 Франсис Арнолд „За насочената еволюция на ензимите“
Джордж Смит
Грег Уинтър
„За фаговия дисплей на пептиди и антитела“
2019 Джон Гудинаф
Стенли Уитингам
Акира Йошино
„За разработването на литиево-йонните батерии

2020 – 2029[редактиране | редактиране на кода]

Година Име Тема
2020 Еманюел Шарпантие
Дженифър Даудна
„за разработването на метод за редактиране на генома
2021 Бенямин Лист
Дейвид Макмилан
„за разработването на асиметрична органокатализа
2022 Керълин Бъртози
Мортен Мелдал
Карл Бари Шарплес
„за разработването на клик химията и биоортогоналната химия
2023 Мунжи Бауенди
Луис Брус
Алексей Екимов
„за откриването и синтеза на квантовите точки

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]