Шерууд Роуланд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шерууд Роуланд
Sherwood Rowland
американски химик

Роден
Починал

Образование Охайски уеслиански университет
Чикагски университет
Научна дейност
Област химия
Учил при Уилард Либи
Работил в Калифорнийски университет, Ървайн
Награди Нобелова награда за химия (1995)
Семейство
Деца 2
Шерууд Роуланд в Общомедия

Франк Шерууд Роуланд (на английски: Frank Sherwood Rowland) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1995 г. Изследванията му засягат атмосферната химия и химичната кинетика. Най-известното му откритие е, че хлорофлуоровъглеродите допринасят за изтъняването на озоновия слой. Преподава в Калифорнийския университет, Ървайн.[1][2]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роуланд е роден в Делауеър, Охайо на 28 юни 1927 г. Получава образованието си от публични училища и успява да завърши средното си образование малко преди 16-ия си рожден ден.[3] През летните ваканции му е поверено да се занимава с местната метеорологична станция. Това е първата среща на Роуланд със систематичните опити и събиране на данни. След като постъпва в Охайския уеслиански университет, Роуланд почти го завършва за 18-ия си рожден ден, когато постъпва във военноморски сили, за да обучава радисти. След 14 месеца е освободен от служба. След това се записва в Чикагския университет, където под менторството на Уилард Либи започва да изучава радиохимия. Дипломната му работа засяга химичното състояние на радиоактивни бромни атоми, създадени с циклотрон. През 1948 г. получава бакалавърска степен от Охайския уеслиански университет, през 1951 г. получава магистърска степен от Чикагския университет, а през 1952 г. пак оттам получава и докторска степен.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Роуланд работи в Принстънския университет (1952 – 1956) и в Канзаския университет (1956 – 1964), преди да стане пълноправен професор по химия в Калифорнийския университет, Ървайн през 1964 г. Там в началото на 1970-те години той започва да си сътрудничи с Марио Молина. През 1978 г. Роуланд е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, а през 1993 г. служи като президент на Американската асоциация за напредък на науката. Става известен най-вече с откритието си, че хлорофлуоровъглеродите допринасят за изтъняването на озоновия слой. Той предлага теорията, че изкуствено създадените органични съединения се комбинират със слънчевата радиация и се разлагат в стратосферата, отделяйки атоми хлор и хлорен моноксид, които са способни да унищожат голям брой озонови молекули.[3] Изследванията на Роуланд, първоначално публикувани в списание Нейчър през 1974 г., пораждат научно разследване на проблема. През 1978 г. в САЩ е издадена първата забрана на аерозолите, съдържащи хлорофлуоровъглероди. Все пак, глобална политика на регулиране на тези газове е въведена едва през 1980-те години.

Роуланд провежда много измервания на атмосферата. В хода на един от експериментите си, Роуланд установява, че CCl3F се премества бързо от едно полукълбо към друго. Роуланд и колегите му дискутират проблема с обществото и политиците, предлагайки различни решения, предполагащи понижение на CFC емисиите. Тези емисии са регулирани за пръв път в Канада, САЩ, Швеция и Норвегия.[3]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Шерууд Роуланд умира на 10 март 2012 г. след усложнения от болестта на Паркинсон.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prather, M. J. и др. F. Sherwood Rowland (1927 – 2012). // Nature 484 (7393). 2012. DOI:10.1038/484168a. с. 168.
  2. Molina, M. J. и др. Stratospheric sink for chlorofluoromethanes: Chlorine atom-catalysed destruction of ozone. // Nature 249 (5460). 1974. DOI:10.1038/249810a0. с. 810.
  3. а б в Nobel Lectures in Chemistry (1991 – 1995). Singapore, World Scientific Publishing, 1997. ISBN 981-02-2679-9. с. 296.
  4. F. Sherwood Rowland – Biographical. nobelprize.org
  5. Barringer, Felicity. F. Sherwood Rowland, 84, Dies; Raised Alarm Over Aerosols. // The New York Times. 12 март 2012.