Фриц Хабер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фриц Хабер
Fritz Haber
немски химик

Роден
Починал
29 януари 1934 г. (65 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Химия
Образование Хайделбергски университет
Хумболтов университет на Берлин
Берлински технически университет
Учил при Роберт Бунзен, А. В. Хофман, Карл Либерман
Известен с процес на Хабер-Бош
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1918)
Фриц Хабер в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Фриц Хабер (на немски: Fritz Haber) е немски химик, носител на Нобелова награда за химия през 1918 година. Заедно с Карл Бош разработват процеса на Хабер-Бош, метод за промишлено производство на амоняк, ключов за съвременната промишлена химия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 декември 1868 година в Бреслау, Германия (днес Полша). В периода 1886 – 1891 учи в Хайделбергския университет при Роберт Бунзен, в Берлинския университет при А. В. Хофман и в Шарлотенбургския технически колеж (днес Берлински технически университет) при Карл Либерман.

Жени се за Клара Имервар през 1901 година. Преди да започне своята академична кариера, той работи в бизнеса на баща си, който е пряко свързан с химията, и в Института за технология в Цюрих, заедно с Георг Лунге.

Докато е в Карлсруе (1894 – 1911), той и Карл Бош разработват процеса на Хабер-Бош, с който чрез катализа от водород и атмосферен азот при висока температура и налягане се получава амоняк. За своя труд получава Нобелова награда за химия през 1918 г. Процесът на Хабер-Бош е много важен за промишлената химия, тъй като производството на азотни продукти като торове, експлозиви и други от природни ресурси като натриев нитрат („Caliche“, произвеждан в Чили), вече не е необходимо. Избягването на малтусианската катастрофа се приписва на внезапната достъпност на евтин азотосъдържащ тор.

Занимава се активно и с проучването на химическите реакции, свързани с отделянето на топлина, с получаване на злато от морска вода, с адсорбационните ефекти и с електрохимията. Голяма част от научната му дейност в периода 1911 – 1933 е проведена в Института за физическа химия и електрохимия в Берлин-Далем. Хабер играе важна роля за развитието на химическите оръжия през Първата световна война, като част от тази работа се състои в изобретяването на противогази с абсорбиращи филтри. В известен смисъл химическите оръжия, използвани в Първата световна война, изправят един срещу друг нобеловите лауреати Фриц Хабер и французина Виктор Гриняр. Съпругата му се противопоставя на дейността му по разработването на бойни отровни вещества и се самоубива с неговото служебно оръжие след като Хабер ръководи първото използване на хлор в иприт.

Когато проучва ефектите на отровните газове, Хабер открива проста математическа връзка между концентрацията (C) на газа и времето (t), за което той се вдишва, която се изразява с формулата C * t = k, където k е константа. С други думи, излагането за дълго време на малко количество газ може да има същите последствия (например смърт), каквито би имало излагането на голямо количество за кратко време. Тази връзка е известна като Закон на Хабер. Хабер се защитава от обвиненията за нехуманност, свързани с използването на бойни отровни вещества, като казва, че смъртта е смърт, независимо по какъв начин е причинена. През 1920-те години разработва цианидния газ „Циклон Бе“, използван като инсектицид (например като дезинфекционно средство) и по-късно в концлагерите.

Принуден е от нацистите да емигрира през 1934 г., тъй като е евреин, след като е служил дълго време на своята страна.

Умира в изгнание в Базел, Швейцария, на 29 януари 1934 година от тежка болест.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]