Родерик Маккинън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Родерик Маккинън
Roderick MacKinnon
американски биофизик и невролог

Роден

Образование Брандейски университет
Университет Тъфтс
Научна дейност
Област химия
Работил в Университет „Корнел“
Харвардски университет
Рокфелеров университет
Награди Нобелова награда за химия (2003)
Родерик Маккинън в Общомедия

Родерик Маккинън (на английски: Roderick MacKinnon) е американски биофизик, невролог и бизнесмен, лауреат на Нобелова награда за химия от 2003 г. заедно с Питър Агре за работата си по структурата и действието на йонните канали.[1][2][3]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Маккинън е роден в Бърлингтън, Масачузетс, четвърто от общо седем деца. Баща му е пощенски служител, но по-късно се занимава с програмиране, докато майка му е учителка. Първоначално постъпва в Масачузетския университет в Бостън, но след година се премества в Брандейския университет, където получава бакалавърска степен по биохимия през 1978 г., изучавайки транспорта на калций през клетъчната мембрана. Именно там се запознава с бъдещата си съпруга, Алис Лий.[4] След това Маккинън се записва в медицинския колеж към университета Тъфтс.[3] Получава докторска степен по медицина през 1982 г. и получава обучение по вътрешна медицина в болницата Бет Израел в Бостън. Въпреки това, той не се чувства удовлетворен от медицинската професия, така че през 1986 г. се завръща в Брандейския университет, където продължава с постдокторанска работа в лаборатория.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. Маккинън е назначен за асистент в Харвардския университет, където изследва взаимодействието на калиевите канали с определен токсин, извличан от отровата на скорпион, като по този начин се запознава и с методите за пречистване на протеини и с рентгеновата кристалография. През 1996 г. се премества в Рокфелеровия университет като професор и началник на лабораторията по молекулярна невробиология и биофизика, където започва да работи по структурата на калиевите канали. Тези канали са от особено значение за нервната система и за сърцето, позволявайки на калиевите йони да преминат през клетъчната мембрана. Тези канали са пример за привидно неинтуитивна дейност – те позволяват преминаването на калиеви йони, докато в същото време не позволяват преминаването на много по-малките натриеви йони. Преди работата на Маккинън, подробната молекулярна архитектура на калиевите канали и точният механизъм, чрез който те провеждат йоните, са обект на спекулации. През 1998 г., въпреки пречките за структурното изучаване на интегралните мембранни протеини, които осуетяват повечето опити в продължение на години, Маккинън и колегите му определят триизмерната молекулярна структура на калиев канал от актинобактерията Streptomyces lividans, използвайки рентгенова кристалография. С тази структура и други биохимични експерименти, Маккинън и колегите му успяват да обяснят точния механизъм, чрез който настъпва селективността на калиевия канал.[5][6]

Изследването, което му спечелва Нобеловата награда, е проведено главно в университета „Корнел“ и в Брукхейвънската национална лаборатория.[7] През 2007 г. е избран за чуждестранен член на Кралската академия на науките и изкуствата на Нидерландия.[8]

Маккинън е съизобретател на хранителна добавка за лечение и превенция на мускулни крампи.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 2003 Nobel Prize in Chemistry Awarded to Researcher Roderick MacKinnon. // Brookhaven National Labs, 8 октомври 2003. Посетен на 11 февруари 2010.
  2. Nobel Prize honors Rockefeller University scientist Roderick MacKinnon for revealing process of electrical signaling in humans and other living organisms. // The Rockefeller University, 8 октомври 2003. Посетен на 20 април 2018.
  3. а б Birmingham K. Rod MacKinnon. // Nat. Med. 7 (6). June 2001. DOI:10.1038/89005. с. 648.
  4. а б MacKinnon, Roderick. The Nobel Prizes 2003. Stockholm, Sweden, Nobel Foundation, октомври 2003. Посетен на 11 февруари 2010.
  5. Structural conservation in prokaryotic and eukaryotic potassium channels. // Science 280 (5360). април 1998. DOI:10.1126/science.280.5360.106. с. 106 – 109.
  6. The structure of the potassium channel: molecular basis of K+ conduction and selectivity. // Science 280 (5360). април 1998. DOI:10.1126/science.280.5360.69. с. 69 – 77.
  7. The Chemistry of the Cell. // Brookhaven National Lab. Посетен на 13 март 2010.
  8. R. MacKinnon. // Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Архивиран от оригинала на 13 февруари 2016. Посетен на 13 февруари 2016.
  9. A Scientific Solution to (Finally) Stop Muscle Cramps. // Outside, 1 септември 2015. Посетен на 20 юли 2016.