Робърт Кърл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робърт Кърл
Robert Curl
американски химик

Роден

Образование Университет Райс
Калифорнийски университет – Бъркли
Научна дейност
Област химия
Работил в Университет Райс
Харвардски университет
Известен с откриване на фулерените
Награди Нобелова награда за химия (1996)
Семейство
Съпруга Джонел Уипъл
Деца 2
Робърт Кърл в Общомедия

Робърт Флой Кърл-младши (на английски: Robert Floyd Curl Jr.) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г. заедно с Харолд Крото и Ричард Смоли за откриването на фулерените (в частност, бъкминстърфулерена).

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Кърл е роден на 23 август 1933 г. в Алис, Тексас. Той е син на методистки свещенослужител.[1][2] Поради мисионерската работа на баща му, семейството се мести няколко пъти из южните части на Тексас.[3][4] Кърл придава интереса си към химията на комплект за химия, който получава на 9-годишна възраст, спомняйки си, че е развалил гланца на порцелановата печка на майка си, когато разлива вряща азотна киселина върху нея.[5] Завършва средното си образование на Сан Антонио.[6] Училището му предлага само една година обучение по химия, но преподавателят му по химия му възлага специални проекти по химия, върху които да работи.[4]

През 1954 г. получава научна бакалавърска степен от университета Райс.[1] Защитава докторска дисертация по химия в Калифорнийския университет – Бъркли през 1957 г.[1] Лабораторната му работа там включва използването на инфрачервена спектроскопия за определяне на ъгъла на връзката на дисилоксан.[3][4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Кърл е назначен за постдокторантски сътрудник в Харвардския университет, където използва микровълнова спектроскопия за изучаване на бариерите на завъртане на молекулните връзки.[4] След това започва работа като преподавател в университета Райс през 1958 г.[3] Ранните му изследвания там включват микровълнова спектроскопия на хлорен диоксид.[4] Програмата му включва както експерименти, така и теория, фокусирани главно върху засичането и анализа на свободни радикали чрез микровълнова спектроскопия и регулируеми лазери. Той използва наблюденията си, за да разработи теория на фината им и свръхфината им структура, както и да получи информация относно кинетиката на реакциите им.[7]

Изследванията на Кърл поощряват Ричард Смоли да се присъедини към него в университета Райс през 1976 г. с цел да си сътрудничат.[8] През 1985 г. с Кърл се свързва Харолд Крото, който желае да използва лазерния апарат, построен от Смоли, за да симулира и изучава образуването на въглеродни вериги в червените гиганти. Преди това Кърл и Смоли използват апарата за изучаване на полупроводникови материали като силиций и германий.[3] Те първоначално не искат да прекъснат експериментите си с тези полупроводници, но в крайна сметка го отдават на Крото.[8]

Групата освен че открива дългите въглеродни нишки, които търси, открива и неочакван продукт с 60 въглеродни атома.[8] В продължение на 11 дни екипът изучава и определя структурата му. Нарича го бъкминстърфулерен, тъй като прилича на геодезичните куполи, с които е известен архитекта Бъкминстър Фулър.[9] Това откритие се дължи единствено на видна линия в масспектрографа, която подсказва за инертно вещество, което е геометрически затворена и без ненаситена връзка.[10] Кърл е отговорен за определянето на оптималните условия на въглеродната пара в апарата.[3] Съществуването на такава молекула е обект на по-ранни хипотези от други учени, но екипът на Кърл не знае за тях, когато прави откритието си. Следващите експерименти потвърждават предложената от тях структура и те продължават със синтезирането на ендоедрален фулерен, който има метален атом в кухата въглеродна обвивка.[10][11][12][13][14] Тези фулерени днес се считат за потенциално приложими в сферата на наноматериалите и електрониката с молекулярни размери.[8]

За постижението си, триото е удостоено с Нобелова награда за химия през 1996 г. След това Кърл започва да се занимава с изследвания в областта на физикохимията, разработва ДНК генотипи и създава фотоакустични сензори за проследяващи газове, използвайки квантово-каскаден лазер.[15] През 2008 г. Кърл се пенсионира[5] и е избран за професор емерит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Robert F. Curl, Jr
  2. Carey, Charles W. Jr.. American scientists. New York, NY, Facts on File, 2006. ISBN 9780816054992. с. 79 – 80. Посетен на 19 юли 2016.
  3. а б в г д Proffitt, Pamela. Robert Floyd Curl Jr.. // Notable Scientists from 1900 to the Present. Farmington Hills, MI, The Gale Group, 2001. ISBN 978-0787617523. с. 503 – 4.
  4. а б в г д Robert F. Curl Jr. – Biographical. // Nobel Media AB, 1996. Посетен на 12 юли 2014.
  5. а б Berger, Eric. Legendary Rice professor Robert Curl retiring. // 29 юни 2008. Посетен на 12 юли 2014.
  6. TJHS Alumni: Dr. Robert Floyd Curl Jr. '50. // Thomas Jefferson High School Alumni Association, 5 август 2013. Посетен на 12 юли 2014.
  7. Robert F. Curl: University Professor Emeritus, Pitzer-Schlumberger Professor of Natural Sciences Emeritus, Professor of Chemistry Emeritus. // Rice University Department of Chemistry. Посетен на 12 юли 2014.
  8. а б в г Richard E. Smalley, Robert F. Curl, Jr., and Harold W. Kroto. // юни 2016. Посетен на 21 март 2018.
  9. Shampo, Marc A. и др. Robert F. Curl Jr—Nobel Laureate in Chemistry. // Mayo Clinic Proceedings 85 (8). август 2010. DOI:10.4065/mcp.2010.0448. с. e58.
  10. а б Curl, Robert F.. Dawn of the fullerenes: experiment and conjecture. // Reviews of Modern Physics 69 (3). юли 1997. DOI:10.1103/RevModPhys.69.691. с. 691 – 702.
  11. Robert F. Curl Jr. – Biographical. // Посетен на 19 юли 2016.
  12. Kroto, H. W. и др. C60: Buckminsterfullerene. // Nature 318 (6042). 14 November 1985. DOI:10.1038/318162a0. с. 162 – 163.
  13. Heath, J. R. и др. Lanthanum complexes of spheroidal carbon shells. // Journal of the American Chemical Society 107 (25). декември 1985. DOI:10.1021/ja00311a102. с. 7779 – 7780.
  14. Zhang, Q. L. и др. Reactivity of large carbon clusters: spheroidal carbon shells and their possible relevance to the formation and morphology of soot. // The Journal of Physical Chemistry 90 (4). February 1986. DOI:10.1021/j100276a001. с. 525 – 528.
  15. Robert F. Curl Jr.. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 12 юли 2013.