Джон Фен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Фен
John Fenn
американски химик

Роден
Починал
ПогребанБерия, САЩ

Учил вБереа колидж
Йейлски университет
Научна дейност
Областхимия
Работил вПринстънски университет
Йейлски университет
Университет на общността на Вирджиния
НаградиНобелова награда за химия (2002)
Джон Фен в Общомедия

Джон Бенет Фен (на английски: John Bennett Fenn) е американски химик, професор по аналитична химия, лауреат на Нобелова награда за химия от 2002 г. Приносите на Фен са свързани с разработването на електроспрейната йонизация, която в днешно време намира широко приложение за масспектрометрия на големи молекули. Фен приключва кариерата си с над 100 публикации и една книга.[1][2]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Фен е роден на 15 юни 1917 г. в Ню Йорк, но израства в Хакенсак, Ню Джърси. През годините, предшестващи Голямата депресия, бащата на Фен работи на няколко различни места, но с настъпването на депресията, семейството се премества в Береа, Кентъки, където леля му, преподаваща в Береа колидж, се съгласява да им помогне.[3] Там той завършва средното си образование на 15-годишна възраст, но ходи на уроци през следващата година, преди да започне колеж на такава ранна възраст.[4] В Береа получава бакалавърската си степен, като през лятото ходи на курсове по органична химия в Айовския университет и физикохимия в университета Пърдю.[4]

Фен решава да задобри математическите си умения и въпреки бъдещия си успех, той цял живот продължава да смята, че недостатъчно добрите му математически умения възпрепятстват кариерата му.[4] След като кандидатства на няколко места, той е приет за асистент в Йейлския университет.[4] През 1940 г. завършва докторантурата си по химия в Йейл.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва висшето си образование, първата работа на Фен е при Monsanto, където произвежда полихлорирани бифенили. Той, обаче, се чувства разочарован от насоката на работата там и напуска през 1943 г.[4] След като за кратко работи за Sharples Chemicals, произвеждайки деривати на амил хлориди,[4] през 1945 г. той се присъединява към свой бивш колега, за да се фокусира върху научноизследователска дейност. Чак през 1949 г. издава първата си публикация.[4]

През 1952 г. е назначен в Принстънския университет като директор на проекта SQUID, който има за цел да насърчава проучванията, свързани с реактивните двигатели, и се финансира от военно-морския департамент на САЩ.[4] През този период Фен започва да работи по разработването на източници на свръхзвукови атомни и молекулярни лъчи, които в днешно време се използват широко във физикохимичните изследвания. През 1967 г. се завръща в Йейл и служи едновременно в департаментите по химия и инженерство до 1987 г.[5] Фен е полу-пенсиониран, когато за пръв път публикува откритията си относно електроспрейната йонизация.[1] Той, обаче, чувства, че работата му получава „удар под кръста“ с появата на протеомиката.[5] Методът му предоставя начин да се получи точна информация относно масата на голяма молекула много бързо, дори когато тя е в смес с други молекули.[5] През 1987 г. достига възрастта за задължително пенсиониране в университета. Избран е за професор емерит, което му позволява да се ползва с офис в институцията, но му коства лабораторно оборудване и асистенти.[6]

След спор с Йейлския университет относно принудителното му пенсиониране и правата му върху изобретяването на електроспрейната йонизация, Фен се премества в Ричмънд, Вирджиния, където се присъединява към департамента по химия на университета на общността на Вирджиния като професор по аналитична химия. Университетът основава департамент по инженерство в края на 1990-те години, а Фен служи и в него до смъртта си.[7] Дори в напреднала възраст, Фен се възползва от възможността да провежда лабораторни изследвания.[8] Въпреки късния си старт в изследователската работа, той публикува над 100 труда през живота си.[1] За откриването на електроспрейната йонизация, той е удостоен с Нобелова награда за химия през 2002 г.

През 2005 г. спорът му с Йейлския университет относно патента на изобретението стига до съд, който отсъжда в полза на бившия му работодател.[6]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Фен се жени Маргарет Уилсън в края на втори курс.[4] От нея има три деца.[7] Маргарет загива в автомобилна катастрофа през 1992 г. в Нова Зеландия.[4] Фен се жени повторно за жена на име Фредерика.[7] Фен умира на 10 декември 2010 г. в Ричмънд, Вирджиния.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г In Memoriam: John B. Fenn. // Yale Daily Bulletin. 15 декември 2010. Посетен на 5 април 2011.
  2. Fenn, John B. Engines, Energy, and Entropy: A Thermodynamics Primer. 2nd. Global View Publishing, 2003.
  3. Chemist with Kentucky roots wins Nobel. // Louisville, Kentucky, The Courier-Journal, 10 октомври 2002. с. 4. Посетен на 12 март 2018.
  4. а б в г д е ж з и к John B. Fenn – Autobiography. // The Nobel Foundation. Посетен на 2 април 2011.
  5. а б в For Nobelist educated at Yale, „It's like winning the lottery“. // Yale Medicine. Архивиран от оригинала на 20 юли 2011. Посетен на 5 април 2011.
  6. а б Moran, Kate. Nobelist loses to Yale in lawsuit. // Yale Alumni Magazine, 2005. Архивиран от оригинала на 2 декември 2010. Посетен на 6 август 2011. Архив на оригинала от 2010-12-02 в Wayback Machine.
  7. а б в Wynne, Kenneth J. John Fenn. // The Guardian, 2 април 2011.
  8. Lotstein, Joshua. Nobel winner Fenn still going strong. // Yale Daily News. 21 декември 2002. Архивиран от оригинала на 25 септември 2012. Посетен на 6 април 2011. Архив на оригинала от 2012-09-25 в Wayback Machine.