Арчър Мартин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арчър Мартин
Archer Martin

Роден
Починал
Лангарон, Уелс, Великобритания

Награди Нобелова награда за химия (1952)[1][2]
Научна дейност
Област химия
Образование Кембриджки университет
Награди Нобелова награда за химия (1952)
Семейство
Съпруга Джудит Багенал
Деца 5
Арчър Мартин в Общомедия

Арчър Джон Портър Мартин (на английски: Archer John Porter Martin) е британски химик, който получава Нобелова награда за химия през 1952 г. заедно с Ричард Лорънс Милингтън Синг за изследванията си върху хроматографията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арчър Мартин е роден в Лондон на 1 март 1910 г. Бащата на Мартин е общопрактикуващ лекар. Завършва училище в Бедфорд, а по-късно завършва и колежа Питърхаус към Кембриджкия университет.

Първоначално Мартин работи в лабораторията по физикохимия, а след това се премества в хранителната лаборатория. През 1938 г. отива да изследва вълна в Лийдс. Той е ръководител на биохимичния отдел в компания за лекарства в периода 1946-1948 г., когато се присъединява към Съвета за медицински изследвания. Там той е назначен за ръководител на физикохимичния отдел към Националния институт за медицински изследвания през 1952 г. В периода 1956-1959 г. служи като консултант по химия.

Специализира в биохимията, интересува се от витамините E и B2 и от техниките, които полагат основите на няколко нови вида хроматография.[3] Той разработва разпределителната хроматография, докато работи по отделянето на аминокиселини,[4] а по-късно разработва и газовата хроматография.[5] Освен множеството и почести, през 1952 г. е награден с Нобелова награда за химия.[6]

Той публикува много по-малко трудове от повечето нобелови лауреати - само 70, но 9-ият му спечелва наградата. Хюстънският университет го освобождава от длъжност във факултета по химия през 1979 г., тъй като не публикува достатъчно трудове.[7]

От 1950 г. Мартин е член на Кралското дружество, а от 1960 г. е командир на ордена на Британската империя.[8][9]

Женен е за Джудит Багенал от 1943 г., от която има двама сина и три дъщери.[8] В последните години от живота си Арчър Мартин страда от болестта на Алцхаймер. Умира на 28 юли 2002 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.nobelprize.org.
  2. www.nobelprize.org.
  3. Martin, A J P. Partition Chromatography. // Annual Review of Biochemistry 19 (1). 1950. DOI:10.1146/annurev.bi.19.070150.002505. с. 517–542. Посетен на 26 февруари 2016.
  4. Martin, A J P и др. A new form of chromatogram employing two liquid phases A theory of chromatography. 2. Application to the micro-determination of the higher monoamino-acids in proteins. // Biochemical Journal 35 (12). 1941. с. 1358–1368.
  5. Ettre, C.. Milestones in Chromatography: The Birth of Partition Chromatography. // LCGC 19 (5). 2001. с. 506–512. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 26 февруари 2016.
  6. Nobel Media. Archer J.P. Martin - Facts. // Посетен на 27 февруари 2016.
  7. New York Times Aug. 6, 2002
  8. а б Wright, Pearce. Obituary: Archer Martin. // 5 август 2002. Посетен на 19 март 2018.
  9. Lovelock, J.. Archer John Porter Martin CBE. 1 March 1910 -- 28 July 2002: Elected F.R.S. 1950. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 50. 2004. DOI:10.1098/rsbm.2004.0012. с. 157–170.