Сирил Хиншълуд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сирил Норман Хиншълуд
английски физокохимик

Роден
Починал
Челси, Англия
Националност Флаг на Англия Англия
Научна дейност
Област Физикохимия
Образование Оксфордски университет
Работил в Тринити колидж
Оксфордски университет
Видни студенти Кейт Лайдлер
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1956)
Сирил Норман Хиншълуд в Общомедия

Сър Сирил Норман Хиншълуд е английски физикохимик, президент на Британското кралско научно дружество и носител на Нобелова награда за химия за 1956 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 юни 1897 година в Лондон, в семейството на Норман Хиншълуд, експерт-счетоводител, и Ит Франсис Смит. Учи първо в Канада, но се връща през 1905 г. след смъртта на баща си в малък апартамент в Челси, където живее през останалата част от живота си. След това учи в Уестминстърското градско училище и Балиол Колидж в Оксфордския университет.

По време на Първата световна война Хиншълуд е химик във фабрика за експлозиви. Преподавател е в Тринити колидж от 1921 до 1937 г., а от 1937 г. е професор по химия в университета в Оксфорд. Служи в няколко консултативни съвета по научните въпроси към британското правителство. Избран е за научен сътрудник на Кралското научно общество през 1929 г., служи като президент от 1955 до 1960. Посветен е в рицарство през 1948 и награден с ордена за заслуги през 1960 г.

Неговите ранни проучвания на молекулярната кинетика водят до публикуването на „Термодинамиката за студенти по химията“ и „Кинетиката на химичното превръщане“ през 1926 година. С Харолд Томпсън изучават взривната реакция между водород и кислород и описват феномена на верижната реакция. Неговата следваща работа е върху химичните промени в бактериалната клетка, като се оказва от голямо значение за изследователската работа на антибиотици и терапевтични агенти. Книгата му „Химична кинетика на бактериалната клетка“ е публикувана през 1946 г., последвана от „Растеж, функция и регулация в бактериалните клетки“ през 1966 година. През 1951 г. публикува „Структура на физикохимията“.

Заедно с Николай Семьонов (СССР) Хиншълуд е удостоен с Нобелова награда за химия през 1956 г. за изследванията им в механизма на химичните реакции.

Лангмюр-Хиншълуд процесът в хетерогенната катализа, в който адсорбция на реагенти на повърхността е стъпка за ограничаване на скоростта, е кръстен на него и Ървинг Лангмюр.

Хиншълуд е председател на Химическото общество, Кралското научно общество, Класическата Асоциация и Фарадейевото общество и печели много награди и почетни степени.

Хиншълуд никога не е бил женен. Владее 7 класически и съвременни езика и основните му хобита са рисуване, събиране на китайската керамика и чуждестранна литература.

Умира в дома си в Челси на 9 октомври 1967 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • C. F. Cullis. Obituary: Cyril Norman Hinshelwood, KT., O.M., M.A., D.SC., F.R.S., 1897 – 1967. // Journal Chemical Society. 1967. DOI:10.1039/JR945000X001. с. X001–X002.
  • Harold Thompson. Cyril Norman Hinshelwood. 1897 – 1967. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 19. 1973. DOI:10.1098/rsbm.1973.0015. с. 374 – 431.
  • J. S. Rowlinson. The wartime work of Hinshelwood and his colleagues. // Notes Rec. R. Soc. Lond. 58 (2). 2004. DOI:10.1098/rsnr.2004.0050. с. 161 – 175.