Роалд Хофман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роалд Хофман
Roald Hoffmann
американски химик

Роден
Роалд Сафран

Религия атеизъм
Образование Колумбийски университет
Харвардски университет
Научна дейност
Област химия
Учил при Уилям Липскъм
Работил в Университет „Корнел“
Награди Нобелова награда за химия (1981)
Медал Пристли (1990)
Златен медал „Ломоносов“ (2011)
Семейство
Съпруга Ева Бьоресон
Деца 2

Уебсайт www.roaldhoffmann.com
Роалд Хофман в Общомедия

Роалд Хофман (на английски: Roald Hoffmann; роден Роалд Сафран, на английски: Roald Safran) е полско-американски теоретичен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1981 г. Освен това, той публикува поезия и пиеси. Професор е в университета „Корнел“.[1][2][3][4]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Хофман е роден на 18 юли 1937 г. в Золочев, Втора полска република (днес в границите на Украйна) в полско еврейско семейство. Кръстен е в чест на норвежкия изследовател Роалд Амундсен. Родителите му са Клара (учителка) и Хилел Сафран (строителен инженер).[5] След като Германия нахлува в Полша през 1939 г. и окупира родния му град, семейство Сафран е изпратено в трудов лагер, където баща му е ценен затворник, тъй като познава голяма част от местната инфраструктура. Докато ситуацията се влошава и затворниците се прехвърлят към лагери на смъртта, семейството подкупва пазачите, за да избяга, след което се уговаря с украински съсед, за да се скрие в таванското помещение и килера на местната училищна къща. Там семейството остава в продължение на 18 месеца, от януари 1943 г. до юни 1944 г.[6] Баща му, обаче, остава в трудовия лагер и понякога успява да ги посещава. Накрая германците откриват, че той участва в заговор за въоръжаване на затворниците, поради което го изтезават и го убиват. Докато семейството се крие, майката на Роалд Хофман го забавлява, като го учи да чете и го кара да запомня географски факти от книгите в таванското помещение.[7]

По-голямата от семейството загива по време на Холокоста.[8] Те заминават за САЩ с кораб през 1949 г.[9]

Хофман завършва средното си образование в Ню Йорк през 1955 г.,[10][11] където печели научна стипендия. През 1958 г. получава бакалавърска степен от Колумбийския университет, а през 1960 г. завършва магистратурата си в Харвардския университет. Същата година Хофман се жени за Ева Бьоресон, от която има две деца.[12] Пак в Харвард той завършва и докторантурата си, докато работи с бъдещия нобелов лауреат по химия Уилям Липскъм (1976) върху молекулярната орбитална теория на многостенните молекули.[10] Екипът им разработва, под ръководството на Липскъм, разширения метод на Хюкел,[13][14] който по-късно е допълнително разширен от Хофман.[15] През 1965 г. Хофман започва работа в университета „Корнел“, където впоследствие става професор.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията и интересите на Хофман са в областта на електронната структура на стабилните и нестабилните молекули и преходните състояния на реакциите.[16][13][17][18][19][15][14] Той изучава структурата и реактивността на органичните и неорганичните молекули и изследва проблеми от металоорганичната химия и химията на твърдото тяло.[9] Хофман разработва полуемпирични и неемперични инструменти и методи за изчисление в химията.[12]

Заедно с Робърт Бърнс Удуърд той разработва правилата на Удуърд-Хофман за изясняване на механизмите на реакциите и тяхната стереохимия. Те осъзнават, че химическите трансформации могат да бъдат приблизително предсказвани чрез фини симетрии и асиметрии в електронните орбитали на сложните молекули.[20] Техните правила прогнозират различни изходи, например видовете продукти, които ще се образуват, когато две съединения се активират чрез нагряване, за разлика от тези, образувани чрез светлинна активация.[21] За това постижение Хофман е награден с Нобелова награда за химия през 1981 г. споделяйки я с японския химик Кеничи Фукуи,[22] който независимо работи по сходни задачи. В хода на нобеловата си лекция, Хофман въвежда изолобалния принцип за предсказване на свързващите свойства на металоорганичните съединения.[23]

По-късната работа на Хофман засяга свързването в материята под изключително високо налягане.[9]

Други интереси[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 г. Хофман става водещ на телевизионното предаване от 26 серии на PBS „Светът на химията“. Освен това, той публикува книги, изследващи връзките между изкуството и науката.[24] Пише и поезия.[25] Заедно с Карл Джераси е автор на пиесата „Кислород“, описваща откриването на кислорода и изживяването да бъдеш учен.[24]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hoffman, J.. Q&A: Chemical connector Roald Hoffmann talks about language, ethics and the sublime. // Nature 480 (7376). 2011. DOI:10.1038/480179a. с. 179.
  2. Roald Hoffmann – Biographical. // Архивиран от оригинала на 4 декември 2008. Посетен на 9 май 2018.
  3. Photograph of Roald Hoffman. // Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 9 май 2018.
  4. Roald Hoffmann. // Архивиран от оригинала на 17 януари 2017. Посетен на May 9, 2018.
  5. Roald Hoffmann. // HowStuffWorks, юли 2010. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2013. Посетен на 4 октомври 2013.
  6. The rescue of Roald Hoffmann
  7. The Long Ukrainian Winters featuring Roald Hoffman, lecture at the World Science Festival.
  8. The Tense Middle by Roald Hoffmann, story on NPR.
  9. а б в Hoffmann, Roald. Passerelles. // Chemical Heritage Magazine 30 (2). 2012. с. 37. Посетен на 20 март 2018.
  10. а б Cardellini, Liberato. Looking for Connections: An Interview with Roald Hoffmann. // Journal of Chemical Education 84 (10). 2007. DOI:10.1021/ed084p1631. с. 1631 – 1635. Посетен на 3 април 2015.
  11. Roald Hoffmann's land between chemistry, poetry and philosophy. // Архивиран от оригинала на 19 януари 2008. Посетен на 31 октомври 2007.
  12. а б Roald Hoffmann – Biographical. // Архивиран от оригинала на 28 март 2015. Посетен на 20 март 2015.
  13. а б Hoffmann, R. и др. Theory of Polyhedral Molecules. I. Physical Factorizations of the Secular Equation. // The Journal of Chemical Physics 36 (8). 1962. DOI:10.1063/1.1732849. с. 2179.
  14. а б Lipscomb WN. Boron Hydrides, W. A. Benjamin Inc., New York, 1963, Chapter 3.
  15. а б Hoffmann, R.. An Extended Hückel Theory. I. Hydrocarbons. // The Journal of Chemical Physics 39 (6). 1963. DOI:10.1063/1.1734456. с. 1397 – 1412.
  16. Hoffmann, R. и др. Theory of Polyhedral Molecules. III. Population Analyses and Reactivities for the Carboranes. // The Journal of Chemical Physics 36 (12). 1962. DOI:10.1063/1.1732484. с. 3489.
  17. Hoffmann, R. и др. Boron Hydrides: LCAO—MO and Resonance Studies. // The Journal of Chemical Physics 37 (12). 1962. DOI:10.1063/1.1733113. с. 2872.
  18. Hoffmann, R. и др. Sequential Substitution Reactions on B10H10−2 and B12H12−2. // The Journal of Chemical Physics 37 (3). 1962. DOI:10.1063/1.1701367. с. 520.
  19. Hoffmann, R. и др. Intramolecular Isomerization and Transformations in Carboranes and Substituted Polyhedral Molecules. // Inorganic Chemistry 2. 1963. DOI:10.1021/ic50005a066. с. 231 – 232.
  20. SCIENTIST AT WORK: Roald Hoffmann; Seeking Beauty In Atoms. // New York Times. 6 юли 1993. Посетен на 20 март 2015.
  21. Robert Burns Woodward. // юни 2016. Архивиран от оригинала на 21 март 2018. Посетен на 20 март 2018.
  22. Buckingham, A. D. и др. Kenichi Fukui. 4 October 1918 -- 9 January 1998: Elected F.R.S. 1989. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 47. 2001. DOI:10.1098/rsbm.2001.0013. с. 223 – 237.
  23. Building bridges between inorganic and organic chemistry – Nobel lecture, 8 December 1981. // Архивиран от оригинала на 8 октомври 2014. Посетен на 20 март 2015.
  24. а б Between Art and Science: A Conversation with Roald Hoffmann. // Cosmopolitan Review. 14 юни 2014. Посетен на 20 март 2015.
  25. Roald Hoffmann: Chemist And Poet. // Chemical & Engineering News. 21 август 2007. Посетен на 20 март 2015.