Джефри Уилкинсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джефри Уилкинсън
Geoffrey Wilkinson
английски химик

Роден
Починал
Лондон, Великобритания

Националност  Великобритания
Учил в Имперски колеж Лондон
Работил в химик
Награди Нобелова награда за химия (1973)[1][2]
Научна дейност
Област неорганична химия
Работил в Калифорнийски университет, Бъркли
Харвардски университет
Имперски колеж в Лондон
Награди Нобелова награда за химия (1973)
Кралски медал (1981)
Медал Дейви (1996)
Семейство
Съпруга Лиса Сьолвер
Деца 2
Джефри Уилкинсън в Общомедия

Сър Джефри Уилкинсън (на английски: Geoffrey Wilkinson) е английски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1973 г. Той работи в областта на неорганичната химия и катализата на преходните метали.[3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Уилкинсън е роден в село Спрингсайд близо до Тодморден, в западната част на Йоркшър, Англия. Той е най-голямото от три деца. Баща му Хенри Уилкинсън е бояджия, а майка му работи в местната фабрика за памук. Жената на единия от чичовците му, който е органист и диригент, е от семейство, притежаващо малко химическо предприятие за производство на магнезиев сулфат и натриев сулфат за фармацевтичната индустрия. Именно от там тръгва интересът на Уилкинсън към химията.[5]

Той учи в местното начално училище, а през 1932 г. печели стипендия и се записва в граматическо училище. Учителят му по физика там, Люк Сътклиф, е преподавал и на нобеловия лауреат по физика Джон Кокрофт. През 1939 г. получава кралска стипендия, за да учи в Имперския колеж в Лондон. Завършва през 1941 г., а през 1946 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Някои физико-химични наблюдения върху хидролизата в хомогенна парна фаза“.[5]

През 1942 г. професор Фридрих Панет набира млади химици за проект по ядрена енергетика. Уилкинсън се включва и е изпратен в Канада, където се заселва в Монреал до 1946 г. През следващите четири години работи с професор Глен Сиборг в Калифорнийския университет, Бъркли, основно върху ядрената таксономия. След това става сътрудник и на Масачузетския технологичен институт и започва да се връща към първите си студентски интереси – комплекси от лиганди на преходни метали.

От септември 1951 г. до декември 1955 г. работи в Харвардския университет, а след няколко месеца почивка в Копенхаген се завръща в Англия. В Харвард той работи по функциите на възбуждане на протони в кобалт и започва да работи по алкените. През юни 1955 г. е назначен за ръководител на отдела по неорганична химия към Имперския колеж в Лондон, като след това работи почти само по комплексите от преходни метали.

Уилкинсън популяризира катализатора на Уилкинсън RhCl(PPh3)3 (където Ph е фенил) при каталитичното хидрогениране. Той открива структурата на фероцена. Катализаторът на Уилкинсън се използва промишлено при хидрогенирането на алкени до алкани.[6][7]

От 1952 г. Уилкинсън е женен за Лиса Сьолвер, от която има две дъщери.[8]

През 1965 г. е избран за член на Британското кралско научно дружество. През 1973 г. Уилкинсън е награден с Нобелова награда за химия (заедно с Ернст Ото Фишер) като признание за работата му по металоорганичната химия.[5] През 1976 г. е посветен в рицарство.[9]

Умира на 26 септември 1996 г. в Лондон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1973. // Посетен на 31 януари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 31 януари 2021 г.. (на английски)
  3. Sir Geoffrey Wilkinson 1921−1996 IN MEMORIAM. // Inorganic Chemistry 35 (26). 1996. DOI:10.1021/ic961299i. с. 7463 – 7464.
  4. Geoffrey Wilkinson Patents
  5. а б в Geoffrey Wilkinson – Biographical. // The Nobel Prize. Посетен на 23 юли 2019.
  6. Jardine, F.H.. The Contributions of Sir Geoffrey Wilkinson, F.R.S., (1921 – 1996) to Rhodium Chemistry. // Rhodium Express 16. 1996. с. 4 – 10.
  7. Osborn, J. A. и др. The Preparation and Properties of Tris(triphenylphosphine)halogenorhodium(I) and Some Reactions Thereof Including Catalytic Homogeneous Hydrogenation of Olefins and Acetylenes and Their Derivatives. // Journal of the Chemical Society A. 1966. DOI:10.1039/J19660001711. с. 1711 – 1732.
  8. Sir Geoffrey Wilkinson. 14 July 1921 – 26 September 1996 – rsbm.1999.0103
  9. Sir Geoffrey Wilkinson. // Encyclopædia Britannica, 10 юли 2019. Посетен на 23 юли 2019.