Уендъл Стенли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уендъл Стенли
Wendell Stanley
американски биохимик

Роден
Починал
15 юни 1971 г. (66 г.)
Научна дейност
Област биохимия
Образование Ърлхам колидж
Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
Работил в Рокфелеров университет
Калифорнийски университет, Бъркли
Награди Нобелова награда за химия (1946)
Орден на изгряващото Слънце (1966)
Уендъл Стенли в Общомедия

Уендъл Мередит Стенли (на английски: Wendell Meredith Stanley) е американски биохимик и вирусолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 1946 г. заедно с Джеймс Съмнър и Джон Хауърд Нортроп.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стенли е роден в Риджвил (Индиана) на 16 август 1904 г. Завършва бакалавърска степен по химия в Ърлхам колидж в Ричмънд (Индиана). След това се записва да учи в университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, който завършва през 1927 г. с магистратура по науки. Две години по-късно защитава докторската си дисертация по химия пак там. През 1929 г. Стенли се жени за Мариан Стейпълс, от която има три дъщери и един син.

Като член на Националния изследователски институт, той временно се премества за академичната си работа съвместно с Хайнрих Виланд в Мюнхен, преди да се завърне в САЩ през 1931 г. След като се завръща, той е приет за асистент в Рокфелеровия институт за медицински изследвания. Той работи в института до 1948 г., след като става негов пълноправен член през 1940 г.[2] През 1948 г. става професор по биохимия към Калифорнийския университет, Бъркли и създава лаборатория за вируси и самостоятелна сграда на департамента по биохимия.

Стенли допринася по лепрацидните съединения, дифениловата стереохимия и химията на стеролите. Неговите изследвания върху вируса, причиняващ мозаично заболяване по тютюневите растения, довеждат до изолирането на нуклеопротеин, който проявява активност на тютюнев мозаичен вирус.

Уендъл Стенли е награден с Нобелова награда за химия през 1946 г. Сред другите му значими награди са: награда Уилърд Гибс, медал Франклин, медал Розенбургер, награда Алдер, награда Скот и награда за научно постижение на Американската медицинска асоциация. Той получава и почетни степени в много университети, както в САЩ, така и в чужбина: Харвард, Йейл, Принстън и Париж. Повечето от изводите, които Стенли представя в работата си, спечелила му Нобеловата награда, впоследствие се оказа, че са неверни (в частност, че кристалите на мозаичния вирус, които е изолирал, са чист протеин и са съединени от автокатализа).[3][4] През 1966 г. Стенли е награден с Орден на изгряващото слънце, втори клас.

В по-късните си години служи в съветите на много академични, медицински и други научни дружества, както и като консултант и съветник към правителството на САЩ и Световната здравна организация. Умира на 15 юни 1971 г. от сърдечен удар, докато пътува в Саламанка, Испания, дни след като е представил труда си на научна конференция в Барселона.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Colvig, R. Wendell M, STANLEY, PhD, (1905 – 1971). // Cancer 29 (2). февруари 1972. DOI:<541::AID-CNCR2820290246>3.0.CO;2-T 10.1002/1097–0142(197202)29:2<541::AID-CNCR2820290246>3.0.CO;2-T. с. 541 – 2.
  2. The Franklin Institute. Wendell Meredith Stanley. // Посетен на July 27 юли 2015.
  3. Pennazio, S. The discovery of the chemical nature of tobacco mosaic virus. // Riv. Biol. 93 (2). 2000. с. 253 – 81.
  4. Kay, L E. W. M. Stanley's crystallization of the tobacco mosaic virus, 1930 – 1940. // Isis; an international review devoted to the history of science and its cultural influences 77 (288). септември 1986. DOI:10.1086/354205. с. 450 – 72.
  5. The American Association of Immunologists – Wendell M. Stanley
  6. Wendell M. Stanley – Biographical