Ричард Смоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ричард Смоли
Richard Smalley
американски химик

Роден
Починал

Образование Мичигански университет
Принстънски университет
Научна дейност
Област химия
Работил в Университет Райс
Известен с бъкминстърфулерен
Награди Нобелова награда за химия (1996)

Уебсайт
Ричард Смоли в Общомедия

Ричард Ерет Смоли (на английски: Richard Errett Smalley) е американски химик и физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г. заедно с Робърт Кърл и Харолд Крото за откриването на бъкминстърфулерена.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Смоли е роден на 6 юни 1943 г. в Акрън, Охайо. Той е най-малкото от четирите деца на Франк Дъдли Смоли и Естер Вирджиния Роудс.[1] Израства в Канзас Сити, Мисури.[2] Леля му, Сара Джейн Роудс, е химичка и го запалва по химията в лабораторията си.[3] Именно тя го поощрява да се запише в колежа Хоуп, който разполага с добри химически курсове.

След две години в колежа, Смоли се записва в Мичиганския университет, където получава бакалавърска степен по науки през 1965 г.[4] Докато учи, той работи в промишлеността. През 1973 г. завършва докторантура в Принстънския университет, а след това извършва постдокторантска работа в Чикагския университет в периода 1973 – 1976 г., където работи по разработването на свръхзвуковата лазерна спектроскопия.[5]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. Смоли се присъединява към университета Райс.[5] Той спомага за основаването на Квантовия институт Райс през 1979 г. и служи като негов председател в периода 1986 – 1996 г. През 1990 г. става професор и в департамента по физика, а през същата година допринася за основаването на Центъра за нано науки и технологии. През 1996 г. е назначен за негов директор.[6] През 1990 г. е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, а през 1991 г. е избран и за член на Американската академия на изкуствата и науките.[6]

Изследванията на Смоли в областта на физикохимията засягат образуването на неорганични и полупроводникови клъстери чрез пулсиращи молекулярни лъчи и масспектрометрия. Робърт Кърл го запознава с Харолд Крото, който иска да изследва състава на червените гиганти с апаратурата на Кърл. Резултатът от сътрудничеството им е отриването на C60 (бъкминстърфулерен), както и на фулерените като цяло, които са алотропна форма на въглерода.[7] За откритието си тримата са удостоени с Нобелова награда за химия през 1996 г.

След близо десетилетие на изследвания на образуването на фулерените и синтеза на едноедрални металофулерени, Смоли се насочва към проучването на синтезите, катализирани чрез желязо.[8] Последните му изследвания касаят въглеродните нанотръби.[9] Вследствие работата си, Смоли основава компанията за нанотехнологии Carbon Nanotechnologies Inc.[10] Той е отявлен скептик относно идеята за наноасемблерите на Ерик Дрекслер. От края на 1990-те години за застъпва за нуждата от евтина и чиста енергия, която описва като проблем номер едно за човечеството през 21 век.[11]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Смоли е женен общо четири път и има две деца. През 1999 г. е диагностициран с левкемия, от която умира в болница в Хюстън на 28 октомври 2005 г. По време на борбата си с рака приема християнството.[12] След смъртта си е признат от Сената на САЩ за „баща на нанотехнологиите“.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dr. Richard Errett Smalley. // Посетен на 18 юли 2016.
  2. Richard E. Smalley, 62, Dies; Chemistry Nobel Winner. // The New York Times. 29 октомври 2005. Посетен на 18 юли 2016.
  3. Richard E. Smalley – Biographical. // Посетен на 19 юли 2016.
  4. Hafner, Jason H.. Obituary: Richard Errett Smalley. // Physics Today 59 (5). май 2006. DOI:10.1063/1.2216973. с. 71 – 72.
  5. а б Hargittai, István, Hargittai, Magdolna. Candid science. London, Imperial College Press, 2000. ISBN 978-1860941511. с. 363 – 373. Посетен на 18 юли 2016.
  6. а б Richard E. Smalley. // 15 януари 2014. Посетен на 19 юли 2016.
  7. Edwards, Steven A.. The Nanotech Pioneers: Where Are They Taking Us?. Weinheim, Wiley-VCH, 2006. с. 64 – 66.
  8. Ghosh, Pallab. Colloid and interface science.. [S.l.], Phi Learning, 2009. ISBN 978-8120338579. с. 410.
  9. Harris, Peter J. F.. Carbon nanotubes and related structures : new materials for the twenty-first century. Cambridge, Cambridge University Press, 2001. ISBN 9780521005333.
  10. Sparks, Sherron. Nanotechnology : business applications and commercialization. Boca Raton, FL, CRC Press, 2012. ISBN 9781439845219. с. 1 – 2. Посетен на 18 юли 2016.
  11. Want to Save the World? Make Clean Energy Cheap.. // The Huffington Post. 10 март 2009. Посетен на 18 юли 2016.
  12. Smalley, Richard. Remarks by Richard Smalley at 2005 Alumni Banquet. // 29 октомври 2005. Посетен на 15 декември 2017.
  13. Nobelist in chemistry for co-discovering fullerenes, Rice University Homecoming Queen. // SEEDMAGAZINE.COM. 18 юли 2016. Посетен на 18 юли 2016.