Николай Семьонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Семьонов
Николай Николаевич Семёнов
руски физик и химик
Роден
Починал
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия
НаградиОрден „Ленин“ (10 юни 1945)
Герой на социалистическия труд (14 април 1966)
Октомврийска революция (14 април 1986)
Нобелова награда за химия (1956)[1][2]
Червено знаме на труда (СССР) (10 юни 1946)
Златен медал „Ломоносов“ (1969)
Ленинска премия (1976)
Орден „Ленин“ (29 октомври 1949)
Орден „Ленин“ (1953)
Орден „Ленин“ (1954)
Орден „Ленин“ (8 май 1956)
Орден „Ленин“ (14 април 1966)
Орден „Ленин“ (1971)
Орден „Ленин“ (14 април 1976)
Герой на социалистическия труд (14 април 1976)
Орден „Ленин“ (18 декември 1981)
Научна дейност
Областфизика, химия
Учил приАбрам Йофе
Работил вМосковски държавен университет (1944)
Московски физико-технически институт
Томски държавен университет
Известен схимична трансформация
НаградиНобелова награда за химия (1956)
Златен медал Ломоносов (1969)
Николай Семьонов в Общомедия

Nobel prize medal.svg

Николай Николаевич Семьонов (на руски: Николай Николаевич Семёнов) е руски физик и химик. Получава Нобелова награда за химия през 1956 г. за работата си по механизма на химичната трансформация.

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Семьонов е роден на в Саратов, син на Елена Дмитриева и Николай Семьонов.[3] Той завършва департамента по физика в Петроградския университет (1913 – 1917), където е студент на Абрам Йофе. През 1918 г. се мести в Самара, където се записва в Бялото движение на Александър Колчак по време на Гражданската война.

През 1920 г. се връща в Петроград и поема управление над лаборатория за електронни феномени във физико-техническия институт „Йофе“. Става заместник-директор на института. През 1921 г. се жени за филоложката Мария Ливеровская. Тя умира от рак две години по-късно. През 1923 г. Николай се жени за племенницата на Мария, Наталия Бурцева. Двамата имат син (Юри) и дъщеря (Людмила).

През тези тежки времена Семьонов, заедно с Пьотър Капица, открива начин за измерване на магнитното поле на атомното ядро през 1922 г. По-нататък експериментът е подобрен от Ото Щерн и Валтер Герлах и става известен под името експеримент на Щерн-Герлах.

През 1925 г. Семьонов, заедно с Яков Френкел, изучава кинетика на кондензацията и адсорбцията на парите. През 1927 г. учи йонизация на газовете и публикува важна книга, Химия на електрона. През 1928 г. заедно с Владимир Фок създава теория за електрическия пробив на диелектриците.

Изнася лекции в Петроградския политехнически институт и е назначен за професор през 1928 г. През 1931 г. той организира Института за химична физика към Академията на науките на СССР и става първият ѝ директор. През 1932 г. става пълноправен член на Съветската академия на науките.

С началото на Втората световна война за СССР през 1941 г. Семьонов е евакуиран в Казан, където се занимава с проблемите на горенето и взривовете. През 1943 г. се връща в Москва, където преподава в Държавния университет. През 1946 г. той и Капица са едни от основателите на Московския физико-технически институт, където създава и ръководи факултета по молекулярна и химична физика.[4]

През 1940-те и 1950-те години участва в създаването на първата съветска атомна бомба. През 1947 г. се присъединява към КПСС и е кандидат-член за ЦК на КПСС от 1961 до 1966 г., като три пъти е избиран за депутат на Върховния съвет на СССР.

Значима работа[редактиране | редактиране на кода]

Семьонов (дясно) и Капица (ляво), портрет от Борис Кустодиев, 1921 г.

Изключителната работа на Семьонов върху механизма на химичната трансформация включва изчерпателен анализ на приложението на верижната теория към разнообрази реакции (1934 – 1954) и процеси на горене. Той предлага теория на дегенеративно разклоняване, която води до по-добро разбиране на феномените, свързани с индукционните периоди на оксидационните процеси.

Семьонов пише две важни книги, очертаващи работата му. Химична кинетика и верижни реакции е публикувана през 1934 г., а през 1935 г. вече е издадена на английски. Това е първата книга в СССР, развиваща подробна теория относно разклоняващите се и неразклоняващите се верижни реакции в химията. Някои проблеми на химичната кинетика и реактивност е публикувана през 1954 г. и има второ издание през 1958 г. За работата си в областта, Семьонов е награден с Нобелова награда за химия през 1956 г. (заедно със сър Сирил Хиншълуд).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1956. // Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
  2. ↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
  3. ↑ Nikolai N. Semenov Biography
  4. ↑ История ФМБФ МФТИ
Нормативен контрол
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Физика“         Портал „Физика“          Портал „Химия“         Портал „Химия“          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Семьонов&oldid=11418829“.