Александър Колчак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Колчак
руски морски офицер
Александър Колчак, 1919 г.
Александър Колчак, 1919 г.

Звание Адмирал
Години на служба 1886 – 1920
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя
Flag of Russia.svg Руска държава (1918 – 1920)
Род войски Флот
Командвания Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската империя
Главнокомандващ на антиболшевишките сили -Бяла гвардия
Битки/войни Руско-японска война
Първа световна война
Гражданска война
Награди Order of Saint Anne Ribbon.PNG Орден „Свети Анна“ IV-та степен

Роден
село Александровское, Руска империя
Починал
Подпис Aleksandr Kolchak Signature.svg
Александър Колчак в Общомедия

Александър Василевич Колчак (на руски: Алекса́ндр Васи́льевич Колча́к) е руски морски офицер (адмирал), полярен изследовател, учен-океанограф, по-късно главнокомандващ антиболшевишките сили (т.нар. Бяла гвардия) по време на Гражданската война в Русия от 1917 – 1922 г.

Участва в Руско-японската война, Първата световна война и Гражданската война в Русия. Оглавява белогвардейските метежници-реакционисти в Монархическа Русия със столица Омск (1918 – 1920), заемайки длъжностите върховен управител на Русия и върховен главнокомандващ въоръжените сили на Русия.

Произход и ранни години (1874 – 1899)[редактиране | редактиране на кода]

Първият известен представител на рода Колчак е османският военачалник Илияс Колчак паша (Калчак паша), комендант на крепостта Хотин (Украйна), взет в плен от руския фелдмаршал Йохан Буркхарт Христофор Миних. След края на войната Колчак паша се заселва в Полша, а през 1794 г. семейството му се преселва в Русия. Поради много разпространената в Румъния и Молдова фамилия Колчак някои румънски изследователи смятат, че адмирал Колчак е от румънски произход.

Бащата на Александър – Василий Иванович Колчак (1837 – 1913), е офицер от морската артилерия, генерал-майор от Адмиралтейството. Първия си офицерски чин Василий Колчак получава след тежко раняване, получено при отбраната на Севастопол по време на Кримската война от 1853 – 1856 г. След войната завършва Минния институт (Горный институт) в Санкт Петербург.

Александър Колчак е роден е на 4 ноември 1874 година в село Александровское, Петербургска губерния, Руска империя. Начално образование получава в дома си, а по-късно учи в Шеста петербургска гимназия. Преминава обучение в Морския кадетски корпус и на 15 септември 1894 г. е произведен в мичман. На 6 август същата година е назначен на служба на имперския крайцер „Рюрик“ като помощник вахтен. На борда на този крайцер пътува до Далечния изток. В края на 1896 г. Колчак е назначен на крайцер „Крейсер“ като вахтен началник и в продължение на няколко години пътува предимно в Тихия океан. На 6 декември 1898 г. е произведен в чин лейтенант. Завръща се в Кронщат през 1899 г.

В тези походи Колчак не само изпълнява своите служебни задължения, но и активно се занимава със самообразованието си. Младежът се увлича силно от природните науки, океанографията и хидрологията. През 1899 г. публикува статията „Наблюдения над поверхностными температурами и удельными весами морской воды, произведенные на крейсере „Рюрик“ и „Крейсер“ с мая 1897 года по март 1898 года“.

Полярни експедиции (1899 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

Шхуната „Заря“

След завръщането си в Кронщат Колчак се среща с вицеадмирал Степан Макаров, който готви плаване с ледоразбивача „Ермак“ в Северния ледовит океан. Колчак отправя молба да бъде включен в състава на експедицията, но получава отказ. Успява да се присъедини към полярната експедиция на Едуард Тол с кораба „Заря“ в качеството на хидролог през 1900 г. По време на плаването Колчак свършва много работа и съставя карта на бреговете на Таймир. Тол оценява младия си помощник не само заради уменията му на хидрограф, но и заради изследователският му нюх.

Експедицията е организирана от Академията на науките и целта ѝ е точно определена – да се открие и да се изследва легендарната Земя на Саников, както и други острови, разположени зад Новосибирския архипелаг. С надеждата да открие Земята на Саников, Тол с няколко спътници се отправя към остров Бенет и се изгубва някъде сред ледовете. Останалите на борда на „Заря“, изпълнявайки заповедите на началника на експедицията, дадени им преди неговото заминаване, се отправят към континента.

За спасяването на Тол е сформирана друга експедиция, на чело на която застава Колчак. Спасителите се отправят с 6-метров велбот по следите на Тол. Голямата лодка е достатъчно маневрена, а в случай на нужда може да се пренесе от екипажа на ръце. Когато достигат до остров Бенет, спасителите откриват следи от изчезналата група на Тол, както и вещи и дневниците, но не откриват самите изследователи.

След значителни трудности в тази експедиция Колчак се завръща през декември 1902 г. За сравнително кратко време участва в още три полярни експедиции, получавайки прякора Колчак Полярни. За успехите си получава най-високата награда на Руското географско дружество.

Военна кариера (1904 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Руско-японска война (1904 – 1905)[редактиране | редактиране на кода]

Когато започва Руско-японската война, Колчак е изпратен през март 1904 г. в Порт Артур. Служи на крайцера „Асколд“, а по-късно – и на разрушителя „Сердитый“. Постига победа над японския разрушител „Такасаго“ и е награден с орден „Света Анна“ IV клас.

Когато японските сили обсаждат Порт Артур, командва морската батарея. По-късно е ранен и попада в плен, като прекарва известно време в лагер, намиращ се в град Нагасаки. Поради много влошеното му здравословно състояние японците го репатрират преди края на войната.

Завръщайки се в Санкт Петербург през април 1905 г., взима активно участие във възстановяването на почти напълно унищожения във войната руския императорски флот. През 1906 г. постъпва в Балтийския флот и служи там при избухването на Първата световна война през 1914 г.

Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война Колчак ръководи защитата на Рижкия залив от немските разрушители, за което е повишен в звание вицеадмирал през август 1916 г., ставайки най-младия офицер с този ранг в историята, и е назначен за командир на Черноморския флот, поемайки поста от адмирал Еберхард. Проявява се в операцията по минирането на Босфора, но заради гибелта на най-новия линеен кораб „Императрица Мария“, който потъва докато се намира на рейда край Севастопол, Колчак е подведен под съдебна отговорност. Руският императорът отлага процеса до приключване на войната.

Октомврийска революция (октомври 1917)[редактиране | редактиране на кода]

Вестта за Октомврийската революция и започналите преговори между болшевиките и германците заварва Колчак в Япония. Подава молба до британския консул в Токио, като моли да бъде зачислен в Британската армия, „макар и с чин редник“. Получава назначение на Месопотамския фронт в Ирак.

По пътя натам е застигнат в Сингапур от телеграма на руския посланик в Китай Николай Кудашев с молба да поеме сформирането на руски части в Манджурия. Колчак се отзовава на молбата и пристига в Китай, но заради разногласия с друг белогвардейски лидер – атаман Семьонов, напуска и се отправя към Русия с намерение да се присъедини към Доброволческата армия на генерал Деникин, създадена в средата на 1918 г. През септември същата година Колчак се връща в Русия. В резултат на ноемврийския преврат той става Върховен управител на Русия. На тази длъжност той се старае да наложи закона и да въведе ред в контролираните от него територии. Провежда ред военни, финансови и социални реформи: мерки по възстановяване на промишлеността, снабдяване на селяните със селскостопанска техника, усвояване на Северния морски път.

Последни години (1918 – 1920)[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1918 г. Колчак започва да подготвя белогвардейски части за пролетно настъпление през 1919, но към това време болшевиките съумяват да концентрират големи сили. Поради ред причини в края на април настъплението се задъхва, а след това попадат под страхотно мощен контраудар. Започва отстъпление, което не е спряно.

На 4 януари 1920 г. адмирал Колчак подписва своя последен указ, в който обявява намерението си, да предаде пълномощията на „Върховната Всерусийска Власт“ на още по-отявления враг на революцията, генерал Деникин. На 21 януари Колчак е предаден в Иркутск на болшевиките и до 6 февруари е разпитван от ЧК (Чрезвычайная следственная комиссия). Ленин с телеграма разпорежда да бъде разстрелян. Когато на 6 февруари идват в килията му и го уведомяват, че ще го разстрелят, той пита удивено: „Просто така? Без съд?“.

Разстрелян е през нощта на 7 февруари 1920 година на брега на река Ушаковка. На разстрела отказва да се помоли, стои спокойно, с ръце на гърди. Не е погребан, а е спуснат в реката през дупка в леда.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • а б Колективен нормативен архив, Посетен на 27 април 2014 г..