Миниране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Противотанкова мина М19

Мина е названието на различните. най-често фабрично изготвени експлозиви с вграден или допълнително прибавен детонатор.

Общи сведения за мините[редактиране | edit source]

Устройство на мината[редактиране | edit source]

  • Корпус, това е външната обвивка на мината, който може и да липсва при някои от фугасните, а може и да е съставен от множество малки метални части (осколки), които се разлитат при взривяване.
  • Заряд, намиращ се в тялото на мината състоящ се от бризантно взривно вещество (слабо чувствително, с висока мощност и висока скорост на детонация)
  • Детонатор (взривател), конструкция включваща в себе си инициращо взривно вещество (високочувствително с висока или средна мощност) и механизъм подаващ съответния инициращ сигнал.
  • Задействащ механизъм, устройство трансформиращо определен вид физическо въздействие (шум, вибрация, електрически импулс, механично въздействие, промяна на температурата, промяна на влажността и др.) в съответния за даденото взривно вещество инициращ сигнал.
  • Допълнителни механизми и устройства, тук се включват различни елемент на неизвлекаемост, части привеждащи мината в действие (скачащи мини и др.), съоръжения регистриращи присъствието на противника и др.

Видове мини[редактиране | edit source]

  • Фугасни, с малка мощност, най често без корпус или без такъв от метал и без вградени метални осколки. Радиус на поражение до 3 метра. Целят да поразят точно определена малка площ. Популярни са заради ниската им себестойност. Най често се задействат на натиск (например настъпване на задействащия механизъм. Биват много често и кумулативни по устройство. На този принцип са изградени и настъпателните гранати (радиус на поражение 3 м).
  • Кумулативни, с насочена енергия в определена точка или линия (този вид моделиране на взривовете се използва често и в строителните работи). Насочването на енергията се постига с оформяне на взривното вещество във форма на чаша или „L“-образен профил (използва се ефекта на сателитната чиния). Популярно също така в бойните мини е постигането на кумулативния ефект с поставянето на взривното вещество в чашковидно метално тяло. На този принцип са изградени гранатите за РПГ, както и кумулативните снаряди за танковете. Напоследък се използват и мини с двоен кумулативен ефект.
  • Осколочни, типичната им особеност е металният корпус, състоящ се от отделни метални части или вградените във взривното вещество осколки. Когато се използват за водене на активни бойни действия се наричат отбранителни гранати (така наречената лимонка, на която радиусът на пълно поражение е 10 м, а радиусът на поражение 200 м.) На принципа на осколочните мини работят скачащите мини и осколочните снаряди.
  • Противотанкови, подобни по устройство на фугасните, но с голямо количество взривно вещество (до 3 кг), действащи на натиск (над 100 кг), вибрация определено ниво на шум (еквивалентно на намиращ се точно в този момент над мината танк или друго транспортно средство).
  • Скачащи мини, тип осколочни мини с вграден в долната част барутен (бавно горящо химично вещество) заряд, който при съответният сигнал (натиск, опън, звук и др.) се възпламенява и изхвърля мината на нужната височина (най често настройката е за около от 1,5 метра до 2 метра), след което тя се взривява посредством с вграденият и детонатор със закъснително действие. По този начин се избягва възможността противникът да вземе предпазни мерки и силно се увеличава зоната на поражение. Типичен модел е българската серия ПСМ (Противопехотна Скачаща Мина), с технически характеристики: височина на изхвърляне 1,5 м, брой осколки 1300, радиус на поражение 200 м, радиус на пълно поражение 20 м, задействане посредством натиск или опън. Скачащите мини са забранени със междонародно споразумение като антихуманно оръжие, но въпреки това са широко употребявани в конфликтните зони и гангстерските войни.
  • Гранати, всички типове ръчно или с помощтта на устройства изхвърляни мини.
  • Неизвлекаеми мини, с вграден или прибавен елемент на неизвлекаемост.

Взривни вещества за мините[редактиране | edit source]

Най-популярното вещество, използвано за заряд на мините, е тротилът (три-нитро-толуол, напоен в подходящо вещество, стандартното производство в България е на цилиндрични пресовки от 400 гр. на пипане и цвят подобни на кашкавал) - слабочуствително взривно вещество (изгаря на огън, без да се предизвика взрив) с висока мощност, но също така се използват различни типове хексогени и пластични експлозиви (популярният на Запад С4 и използваните в България „Дунарит-1“, „Дунарит-2“ и др.).

Пластичните експлозиви позволяват минирането да се извършва в практически всякаква среда и на на всяко място. Консистенцията им е подобна на твърд пластилин, като при размачкване се отделя топлина и се увеличава пластичността на веществото. Широко известният динамит (три-нитро-глицерин, напоен в пресовани трици или друг подходящ материал) не се използва за производство поради високата му неустойчивост и опасност от самовъзпламеняване.

Устройство на детонатора и видове детонатори[редактиране | edit source]

Механизми за подаване на инициращият сигнал[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Поставяне на мината[редактиране | edit source]

Схеми на миниране[редактиране | edit source]

Правила за безопасност при работа с мини[редактиране | edit source]

Обезвреждане на мините[редактиране | edit source]