Детонатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Детона́тор – част на взривното устройство, съдържаща заряд от взривно вещество, по-чувствително към външни въздействия, отколкото бризантното взривно вещество на основния заряд. Детонатора е предназначен за сигурното предизвикване на взрива на основния заряд на артилерийския снаряд, мината, авиабомбата, бойната част на ракетата, торпедото, а също и на фугасния заряд.

Schema Grenade-i18n.svg

При сработване на детонатора в обема на взривното вещество възниква фронт на ударна (детонационна) вълна, и за нейна сметка и висока скорост проитича много бързо отделяне на енергия в пределите на заряда. При това следва да се прави залика между горенето и детонацията, последната има редица отличителни признаци – скоростта на окислително-възстановителната реакция надвишава скоростта на разпространение на звуковата вълна в средата, а в същото време горенето много рядко надминава скорост от десетина метра в секунда. Също така, следва да се отбележи, че за горенето има съществени ограничения по скорост (собствено, поради това при взривни работи рядко се използват барутни смеси – те горят, а не се взривяват, без наличието на бризантния ефект) обусловлени от процесите на дифузия и изпарение на компонентите на сместа, в същото време процеса на детонация се случва много кратки периди от време, прескачайки стадия на изпарение на компонентите. По същество, при детонацията се формира фронт на повишено налягане и температура, способен да се самоподдържа и лавинообразно да расте с отделяне на енергия. Именно скоростта на енергоотделянето и обуславя ефективността на взрива.

Детонаторите се делят на химични и физични, изхождайки от природата на възбуждащия врива процес.

Работно вещество в химическия детонатор може да е, например, гърмящ живак, тринитрорезорцината на оловото + ацида на оловото и др. Задействането им обикновено се осъществява с механично въздействие (удара на иглата по капсула на патрона).

Най-широко разпространения пример за физически детонатор е електрозапала – точков нагревателен елемент с висока мощност.

Съществуват други видове детонатори, където за възбуждането на взрива се използват химични реакции, триене и т.н.

Безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Следва да се отбележи, че детонатора най-опасната част във всеки един боеприпас, изискваща най-голяма защита от несанкционирано въздействие. В много боеприпаси детонатора обикновено е скрит в дълбочината на боеприпаса и е защитен от случайно срабатване чрез различни предохранителни устройства. Най-често работа непосредствено с детонаторите имат професионалните сапьори.

Производството в домашни условия или в „цивилна“ лаборатория на детонатор, способен да взриви тротил или друго бризантно взривно вещество е достатъчно трудно поради специфичността на неговите компоненти.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Детонатор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.