Скорост на химичната реакция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скоростта на химичната реакция характеризира колко бързо протича превръщането на едуктите (изходните вещества) в продукти. За дадена необратима реакция между изходните вещества A и B до продуктите C и D:

скоростта на химичната реакция r може да се дефинира по следния начин:

  • стехиометричният коефициент на компонента i
  • - моларната концентрация на компонента i ()
  • – време
  • – степен на извършване на реакцията, изразена чрез някой от компонентите i
  • – количеството вещество от компонента i (броят на моловете)
  • – обем на реакционната смес

Скоростта на химичната реакция r има измерение . Тя е пропоционална на концентрациите на изходните вещества (т. нар. „закон за действие на масите“):

където k е скоростната константа. Колкото по-висока стойност има k, толкова по-бързо протича реакцията. Някои вещества могат да увеличават скоростта на реакцията, те се наричат катализатори. Други може да я забавят, те се наричат инхибитори. Скоростта на химичната реакция е от значение при оразмеряването на химически реактори и др.

Горната дефиниция на скоростта на химичната реакция се използва предимно за реакции в течна среда и с приблизително константен обем. При процеси с участието на газове може да е от предимство използването например на парциалните налягания pi на газовете вместо моларните концентрации Ci. Също така е възможно скоростта да се дефинира не с обема V , а с маса (напр. на катализатор) или повърхност при хетерогенни реакции.

Зависимост от температурата[редактиране | редактиране на кода]

Скоростта на химичната реакция се променя с температурата (обикновено нараства). Зависимостта ѝ от температурата се задава с т. нар. уравнение на Арениус.

Виж Уравнение на Арениус

Обратима реакция[редактиране | редактиране на кода]

Ако реакцията е обратима (т.е. продуктите C и D могат да реагират до A и B):

тогава може да се дефинират скорост на правата реакция rf и скорост на обратната реакция rb.

При достигане на равновесие двете скорости се изравняват. Съотношението на техните скоростни константи се нарича равновесна константа:

Виж Равновесна константа

Порядък на реакцията[редактиране | редактиране на кода]

За реакция със скорост:

сумата от степенните показатели (стехиометричните коефициенти) в скоростното уравнение се нарича порядък на реакцията. Действителният порядък на реакцията не винаги отговаря на сумата от стехиометричните коефициенти, тъй като реалният механизъм на реакцията може да е по-сложен, но формално е удобно скоростта r да се дефинира по този начин (т. нар. формален порядък).

Реакции от нулев порядък[редактиране | редактиране на кода]

При тези реакции скоростта не зависи от концентрацията на веществата.

Реакции от първи порядък[редактиране | редактиране на кода]

При реакциите от първи порядък скоростта е пропорционална (само) на концентрацията на един от компонентите. Пример за реакция от първи порядък е радиоактивният разпад.

Реакции от втори порядък[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]