Степенуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Степенуването е съкратен запис на произведение на еднакви множители

'математическо определение:произведението от "n" равни на множители на "a" където "n" е естествено число се записва "a" и се нарича степен с основа "a" и степен "n"
Целият този процес се нарича повдигане на степен или стeпенуване. Изразът "\; 5^3" се чете "пет на трета степен,пет на степен трета или пет на трета (степен)" или "пет на трета". Две от степените "на втора" и "на трета" могат да се четат и като "на квадрат" и "на куб". Така "\; 5^2" може да се прочете като "пет на квадрат".

Когато работим с числа обикновено ги опростяваме: използваме "27" вместо "\; 3^3", но когато работим с променливи използваме "\; x^6" вместо "\; xxxxxx".

Правила[редактиране | edit source]

При степенуването можем да използваме следните правила за да опростим израза.


За да опростим израза трябва да го заменим с това което той означава. "на трета" означава да "умножим три пъти", "на четвърта" - "да умножим четири пъти". Използвайки това можем да разширим израза и след това да го опростим.

\; (x^3)(x^4) = (xxx)(xxxx) = xxxxxxx  = x^7

Забележете, че \; x^7 е равно на \; x^{(3+4)}. Това показва първото правило при степенуването: Умножение на степенни изрази с еднаква база може да се представи като база със степенен показател равен на сумата от степенните показатели в израза:

\; (x^m)(x^n) = x^{(m+n)}

НЕ можем да прилагаме това правило при изрази с различни бази. Например изразът \; (x^4)(y^3) не можем да го опростим, защото ще получим \; (x^4)(y^3) = xxxxyyy = (x^4)(y^3) - няма какво да се комбинира тук.

Опростяване на \; {(x^2)}^4[редактиране | edit source]

Използвайки същата логика заместваме израза с неговото значение - "на четвърта" означава да умножим четири пъти \quad x^2.

\; {(x^2)}^4 = (x^2)(x^2)(x^2)(x^2) = (xx)(xx)(xx)(xx) = xxxxxxxx = x^8.

Отново резултата \; x^8 е равен на \; x^{(2 \times 4)}, а правилото е че степенен израз повдигнат на степен може да се замени с израз, при който базата е повдигната на степен равна на произвeдeнието от стeпeнните показатели в израза.

\; {(x^m)}^n = x^{(m \times n)}.


Ако имаме произведение в скобите и степен върху скобите то степента се прилага върху всеки елемен от скобите:

\; {(xy^2)}^3 = (xy^2)(xy^2)(xy^2) = (xxx)(y^2y^2y^2) = x^3y^6 = (x)^3{(y^2)}^3.

И още един пример:

\; \left( \frac{x}{y} \right)^2 = \frac{x^2}{y^2}.


Aко в скобите имаме сума или разлика,

например \quad (3+4)^2 не може да стане \quad 3^2 + 4^2 = 9 + 16 = 25, защото резултатът е грешен. Правилното изчисление е \quad (3+4)^2 = (7)^2 = 49. По-добре е да се запише според това, че "на квадрат" означава да се умножи веднъж сам по себе си, така че \; {(x - 2)}^2 = (x - 2)(x - 2) = xx - 2x - 2x + 4 = x^2 - 4x + 4.

Макар и по дълго, този начин намалява възможността от грешни действия извършени на ум.

Отрицателни степенни показатели[редактиране | edit source]

Отрицателният степенен показател показва, че базата е сложена от грешната страна спрямо дробната черта и трябва да се премести от другата страна. Например в израза \; x^{-2} - "хикс на минус втора" - x е поставен в числителя \; \frac{x^{-2}}{1} вместо в знаменателя. "Правилният" запис би бил \; \frac{1}{(x)^2}. Още няколко примера превръщащи отрицателната степен в положително число:

\; x^{-4} = \frac{1x^{-4}}{1} = \frac{1}{x^4}

\; \frac{x^2}{x^{-3}} = \frac{1x^2}{1x^{-3}} = \frac{1x^2x^3}{1} = x^5

\; 2x^{-1} = \frac{2x^{-1}}{1} = \frac{2}{x^1} = \frac{2}{x}

Забележете, че числото 2 не се мести заедно с променливата x.

\; (3x)^{-2} = \frac{(3x)^{-2}}{1} = \frac{1}{(3x)^2} = \frac{1}{9x^2}

За разлика от предния пример, тук скобите показват, че отрицателната степен трябва да се приложи и върху числото 3 в скобите, както и върху променливата.

\; {\left( \frac{x^{-2}}{y^{-3}} \right)}^{-2} = \frac{(x^{-2})^{-2}}{(y^{-3})^{-2}} = \frac{(y^{-3})^2}{(x^{-2})^2} = \frac{y^{-6}}{x^{-4}} = \frac{x^4}{y^6}

Същото може да се реши и така:

\; {\left( \frac{x^{-2}}{y^{-3}} \right)}^{-2} = \frac{(x^{-2})^{-2}}{(y^{-3})^{-2}} = \frac{x^4}{y^6}

Тъй като степените означават умножение, а при за умножението редът на множителите е без значение, често има повече от един начин за валидно опростяване на даден израз. Начинът е без значение стига стъпките да са правилни и да водят до един и същи отговор.

Дробни (Рационални) Степени[редактиране | edit source]

Обратното действие на степенуване е коренуване. Еднаквите стойности на корен и степенен показател се анулират един друг и резултата не се променя. Например:

\; \sqrt[3]{2^3} = 2


\; \sqrt[4]{3^4} = 3


Освен тази има и още една зависимост (която между другото прави изчисления подобни на горното много по-лесни): Корен квадратен или корен втори от дадено число може да се представи като степенуване със степен дроб, чийто числител е 1, а 2

\; \sqrt 2 = 2^{ \frac {1}{2}}


или

\; \sqrt 4 = 4^{ \frac {1}{2}} = 2


Съответно корен 3 и 4 и т.н. стават:

\; \sqrt[3]8 = 8^{ \frac {1}{3}} = 2


\; \sqrt[4]81 = 81^{ \frac {1}{4}} = 3


Така горните примери можем да ги запишем по следния начин:

\; \sqrt[3]{2^3} = {(2^3)}^{ \frac {1}{3}} = {(2^{ \frac {3}{1}})^ \frac{1}{3}} = 2^{\frac{3}{1} \times \frac{1}{3}} = 2^1 = 2


\; \sqrt[4]{(3)^4} = (3^4)^{\frac{1}{4}} = (3^{\frac{4}{1}})^{\frac{1}{4}} = 3^{\frac{4}{1} \times \frac{1}{4}} = 3^1 = 3


Ако се използва калтулатор дробния степенен показател трябва да се сложи в скоби — напр. \; 15^{\frac{4}{5}} трябва да стана \; 15^{(4/5)} защото иначе калкулатора ще приеме че е въведено \; (15^4) \div 5

Дробните степени позволяват по-голяма гъвкавост (което може да се види при много изчисления) и е по-лесно да се запише отколкото еквивалентния формат, като позволява изчисления, които иначе са невъзможни. Например:

\; ( \sqrt[10]25)^5 = (25^{ \frac{1}{10}})^5 = 25^{ \frac{1}{10} \times \frac{5}{1}} = 25^{ \frac{1}{2}} = \sqrt 25 = 5


Когато видите дробно число като степенен показател, помнете че винаги горното (числителя) е степенния показател, а долното (знаменателя) е корена. Например:

\; 7^{\frac{2}{3}} = \sqrt[3]7^2 = (\sqrt[3]7)^2


Някои степени под формата на десетична дроб, могат да се пренапишат така, че да станат обикновена дроб:

\; 3^{5.5} = 3^{\frac{11}{2}}


Като цяло, обаче, при десетичната степенна дроб (нещо различно от обикновена дроб или цяло число), трябва да го оставим така както е, или ако е необходимо да го изчислим с калкулатор. Например, \; 3^{pi} , където pi е приблизително равно на 3.14159, не можe да бъде опростено.

Външни препратки[редактиране | edit source]