Капсул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капсули: отляво – в стреляна гилза за револверен патрон, отдясно – за патрон на гладкостволно оръжие
Капсули за капсулно оръжие
Капсулен ударник на пушка. 1 – брандтрубка (огнепроводен канал, тръба), 2 – петле.

Капсул (капсул-възпламенител или пистон) – устройство за възпламеняване на барутния заряд в огнестрелното оръжие. Представлява чашка от мек метал (обикновено месинг) с неголям заряд чувствително за удар взривно вещество, например гърмящ живак. Когато петлето или ударника набожда капсула с иглата[1], този заряд се взривява и създава насочена струя пламък, запалваща барутния заряд.

Изобретяването на капсула става възможно след откритията на френските химици – през 1784 г. от Бойен на гърмящия живак и през 1788 г. от Клод Луи Бертоле на калиевия хлорат (бертолетовата сол) и фулмината на среброто (гърмящо сребро). Капсула в метална капачка от открит тип е създаден от американеца Д. Шоу през 1814 г.

Капсула е основна съставна част на унитарния патрон или артилерийския изстрел, той се закрепва в специална дупка в дънцето на гилзата.

При оръжието с капсулен затвор капсула е отделен компонент на боезапаса, стрелеца го поставя на брандтрубката, която слиза до дъното на цевта[2].

Освен възпламеняването на барутния заряд капсула също увеличава налягането в патрона до необходимото за започване на устойчиво горене на барута.

Активни вещества[редактиране | редактиране на кода]

Класическия гърмящ живак не винаги е способен надеждно за запали барута (особено бездимния) – реакцията е твърде бърза и с малко газообразуване. Вместо чист гърмящ живак често се използват ударни състави – смеси на гърмящия живак или други детониращи вещества с вещества, осигуряващи по-висока енергия на горенето, и способни да горят в затворен обем без приток на окислител отвън.

Един от най-разпространените ударни състави е сместа на гърмящия живак (35%), с антимон (25%) и бертолетова сол (40%). Гърмящия живак осигурява възпламеняването, антимона – високата температура на горене и пламък, бертолетовата сол снабдява реакцията с кислород, който се отделя при нейното разпадане. Състава се използва в ловджийския капсул „Жевело“ (на френски: Gevelot).

Капсули на патрони за гладкостволното ловно оръжие тип „центробой“ и „жевело“ (отдясно)

Продуктите на реакцията, възникващи в такъв ударен състав, негативно влияят на канала на ствола – полепват по металните повърхности и водят до образуването на нагар и корозия. Особено вреден продукт на реакцията е калиевия хлорид: за сметка на своята хигроскопичност той привлича вода от продуктите на изгарянето на барута и атмосферата, отделяйки при това свободни хлорни йони. Също така нагретия калиев хлорид се спойва с метала на ствола, намалявайки неговата здравина. Тези образувания се изнасят със следващия изстрел, с образуване на шупли в метала. Парите на металния живак проникват в ствола, нарушавайки кристалната решетка на метала и намаляват здравината.

За остраняването на влиянията на продуктите на изгарянето на ударния състав се използват некорозиращи ударни състави, например на основата на тринитрорезорцината на оловото (инициатор), нитрита на бария (окислител), антимон и алуминиева пудра (гориво).

Също използвани са оловен азид, тетразен, оловен двуокис, смолата шелак и т.н.

Проблеми предизвиквани от неподходящ капсул[редактиране | редактиране на кода]

Некачествения или неподходящ капсул може да доведе до засечка при изстрела.

Недостатъчно мощния капсул може да доведе и до забавен изстрел. Барута изгаря бавно и нестабилно, налягането в патрона е недостатъчно за правилното горене, изстрела става със съществено забавяне (до десетки секунди). За стрелеца забавения изстрел изглежда като засечка, той изменя направлението на ствола и се опитва да презареди оръжието.

Прекалено мощния капсул може да доведе до детонация на барута и да разцепи ствола на оръжието.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Федоров В. Эволюция стрелкового оружия. Часть I. Развитие ручного огнестрельного оружия от заряжания с дула и кремневого замка до магазинных винтовок. – М.: Государственное военное издательство Наркомата обороны Союза ССР, 1938.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Капсюль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.