Калиев хлорат
| Калиев хлорат | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | калиев хлорат |
| Други | бертолетова сол |
| Свойства | |
| Формула | KCIO₃ |
| Моларна маса | 121,917 u |
| Плътност | 2,32 g/cm³ |
| Точка на топене | 356 °C |
| Точка на кипене | 400 °C (разлагане) |
| Разтворимост във вода | 7,3 g/100 ml (20 °C) 55,5 g/100 ml (100 °C) |
| Термохимия | |
| Стандартна енталпия на образуване | −391,204 kJ/mol |
| Опасности | |
| Основни опасности | окислител, поддържа горенето |
| NFPA 704 |  0
2
3
OX
|
| Сродни съединения | |
| Сродни | калиев нитрат калиев хидроксид калиев хлорид калиев сулфат калиев карбонат (поташ) натриев хлорат |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 3811-04-9 |
| PubChem | 6426889 |
| ChemSpider | 18512 |
| Номер на ООН | 1485 |
| ChEMBL | CHEMBL3188561 |
| RTECS | FO0350000 |
| SMILES | [O-]Cl(=O)=O.[K+] |
| InChI | InChI=1S/ClHO3.K/c2-1(3)4;/h(H,2,3,4);/q;+1/p-1 |
| InChI ключ | VKJKEPKFPUWCAS-UHFFFAOYSA-M |
| UNII | H35KS68EE7 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Калиев хлорат в Общомедия | |
.jpg)
Калиевият хлорат е калиева сол на хлорната киселина с химическа формула KClO3. Друго наименование е „бертолетова сол“ по името на Клод Луи Бертоле, който е изследвал съединенията на хлора.
Съединението има неутрален или слабо алкален характер и е силен окислител. При нагряване се разлага най-напред на калиев перхлорат и калиев хлорид:
при по-нататъшно нагряване калиевият перхлорат се разпада на калиев хлорид и кислород:
За разлика от калиевия нитрат, калиевият хлорат може да отдаде всичкия си кислород. Освен това процесът на разлагане е екзотермичен (ΔH=-10,6 kcal/mol). Поради тези причини бертолетовата сол надминава по окислителни свойства доста други съединения и смесите ѝ с горими материали се запалват по-лесно. Като силно реактивоспособно съединение тя не се среща в природата, а се добива изкуствено. Най-често се получава при електролиза на воден разтвор на натриев хлорид.[1] Като междинен продукт се получава натриев хлорат, към който се добавя калиев хлорид, за да се утаи калиевият хлорат. Бертолетовата сол може да се получи и чрез електролиза на разтвор на калиев хлорид.
Неутралните и алкалните водни разтвори на бертолетовата сол не проявяват окислителни свойства. Кисели разтвори обаче действат като силни окислители заради отделянето на хлорна киселина. Съединението е слабо отровно, като смъртоносната доза за възрастни е около 15 – 30 грама.
От бертолетова сол се получава хлорен диоксид, който от своя страна се използва за избелване. В някои държави тя служи за евтин и ефективен хербицид. Калиевият хлорат е малко хигроскопичен и се предпочита пред други хлорати като окислител в пиротехниката. Само̀ по себе си съединението не е опасно, но смесите му с редуктори като сяра, метали (алуминий, магнезий и др.), въглерод и горими органични материали може да проявят при дадени обстоятелства експлозивен характер. Смесите със сяра могат да се самозапалят, като причина за това често е образуването на малки количества сярна киселина на повърхността на серните частички. По тази причина се препоръчва замяната на калиевия хлорат в пиротехнически смеси с калиев перхлорат.[2] Сместа на бертолетова сол с фосфор се нарича смес на Армстронг и може да се взриви при най-леко триене или нагряване. Калиевият хлорат влиза в състава на барута за кибритени клечки. При триене на клечките в стъргалото хлоратът влиза в допир с фосфора, който се съдържа там, и се запалва.
Бертолетовата сол може да се използва за получаване на кислород в лабораторни условия, най-често в смес с манганов диоксид MnO2, който снижава температурата на разлагане на хлората. В автомобилната промишленост се прилага във въздушните възглавници: При удар на автомобила капсула, съдържаща калиев хлорат, отделя газове, които издуват възглавницата.